Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19479 от 29.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 26028/2024
Вид
Решение № 19479
Подписан
29.10.2024
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.2, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 29 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 19479 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110126028 по описа за 2024 година

Образувано е по постъпила искова молба от М. А. Ч. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД.

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40019203576 от 07.08.2023 г. поради противоречието му със закона. В условията на евентуалност на предявения главен иск са предявени кумулативно съединени искове по: чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави на клаузата от договора в частта й относно таксите „Фаст“ и „Флекси“.

Ищцата М. А. Ч. твърди, че на 07.08.2023 г. сключила с ответника договор за паричен потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40019203576, по силата на който й била предоставена главница в размер на 600 лева. По силата на договора следвало да върне сумата от 1328,73 лева, както и допълнително възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 240 лева и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 360 лева. Било уговорено сумата да бъде върната в срок от 11 месеца, както и размерът на погасителната вноска – сумата от 120,80 лева. Счита, че сключеният договор за кредит е недействителен поради противоречието му със закона.

Намира, че неправилно е отразен размерът на ГПР, тъй като таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ погрешно не били включени в него, а същите представляват пряк разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Намира, че тъй като отразеният размер на ГПР не е реално прилаганият в отношенията между страните, то целият договор се явява нищожен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, като с включването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ към ГПР, последният надхвърлял максимално допустимия съгласно закона размер. Отделно сочи, че не е упоменато в договора точно кои разходи са включени в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. Счита, че тази неяснота съществувала и по отношение на уговорения ГЛП в 1 размер на 40,90 %. Поради тези и останалите подробно изложени съображения счита, че процесният договор е недействителен.

В условията на евентуалност, в случай че предявеният главен иск бъде отхвърлен, предявява иск за обявяване недействителността на отделни клаузи от договора. Счита за недействителна разпоредбата от договора, предвиждаща заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Сочи, че с разпоредбата в договора се достига до заобикалянето на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не са включени в размера на ГПР. Освен това предвиждането им водело до накърняване на добрите нрави, представляващо друго основание за недействителността им.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли да бъде установена недействителността на процесния договор за заем, евентуално – на изрично оспорената договорна клауза. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявените искове. Признава факта, че страните са обвързани от процесния договор, но счита за неоснователни изложените от ищеца аргументи за недействителност на същия. Сочи, че при формиране на ГПР, в същия не следва да бъде включен размерът на уговорените възнаграждения за допълнителни услуги, като развива подробни съображения. Счита освен това, че предвидените услуги „Фаст“ и „Флекси“ не представляват задължение за заплащане на допълнителни такси от страна на потребителя по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че уговореният фиксиран размер на възнаградителна лихва от 40,90 %, както и на услугите „Фаст“ и „Флекси“ не накърнява добрите нрави. Сочи, че в случая ГПР е 48,28 %, поради което не надхвърля предвидения максимален размер. Излага подробни съображения. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните по делото е безспорно, че между „Профи кредит България“ ЕООД, като заемодател, и М. А. Ч., като заемател, е сключен договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 40019203576/07.08.2023 г., като по силата на сключения договор кредиторът се е задължил и е предоставил на ответника заемна сума в размер на 600,00 лева, при уговорен ГПР от 48,28% и при годишен лихвен процент от 40,90%.

При изчисляване на размера на посочения ГПР по договора не са включени допълнително уговорените такси „Фаст“ и „Флекси“. Тези факти са отделени като безспорни между страните с приетия без възражения доклад по делото.

Между страните не се спори, а и от представеното копие от договор за кредит се установява, че по договора са уговорени такси за допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 240 лв. и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 360 лв., като размерът на вноските за допълнителни услуги по договора е в размер на 54,55 лв. и е дължима наред с месечната погасителна вноска по кредита, което се установява от приетия погасителен план /л. 6-7/.

Видно от представен като доказателство от ответника Анекс №1 към договор за потребителски кредит № 40019203576 от 23.02.2024 г. за намаляване на вноски, сключен между М. Ч. и „Профи Кредит България“ ЕООД, се установява, че след подадено от кредитополучателя заявление на 19.02.2024 г. за намаляване на вноски, размерът на вноски № 4, 5 и 6 съгласно първоначалния погасителен план към договора за кредит следва да бъдат намалени на 60,80 лева, а останалите вноски да се заплащат в уговорения размер, като остатъкът от дължимите суми до пълния им размер да се заплаща в края на погасителния план /л. 34/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни 2 изводи:

В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40019203576 от 07.08.2023 г., който противоречи на закона.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова институциятърговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, не се съдържат и твърдения в тази насока от страна на ответника, поради което следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за потребителски кредит № 40019203576/07.08.2023, сключен между „Профи кредит България“ ЕООД, като заемодател, и М. А. Ч., е по правната си същност потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В процесния случай, по договора за кредит са посочени размерът на предоставения кредит (означен като „сума на кредита“ в размер на 600 лв.), срокът на кредита – 11 месеца, размерът на погасителната вноска, както и посочване на ГПР – 48,28% и годишен лихвен процент 40,90%, а също и общо дължимата сума по кредита, изчислена към датата на сключване на договора. Към договора е представен и погасителен план, съдържащ размера, броя и периодичността на заплащане и падежната дата на всяка погасителна вноска, въпреки че в договора е уговорен фиксиран лихвен процент и поради това предоставянето на такъв погасителен план не е част от задължителното съдържание на договора (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК).

В договора за потребителски кредит обаче не е посочено правото на потребителя да се откаже от договора (чл. 11, ал. 1, т. 20, вр. с чл. 29 ЗПК), въпреки че това е част от задължителното съдържание на договор за потребителски кредит. Също така, макар по договора да е посочен размер на ГПР от 48,28 % и формално да е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, посоченият размер не отразява действителния размер на ГПР, приложим за процесния договор за потребителски 3 кредит, тъй като не включва таксите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В процесния случай съдът намира, че таксите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да се включат в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. С посочената разпоредба в българското право се транспонира разпоредбата на чл. 3, б.

„ж“ от Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно която „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия Според Решение по дело С-686/19 на СЕС, в понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ се включват всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.