Решение № 40 от 23.03.2022, Районен съд - Ихтиман

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. И., 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20211840100626 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Г. ХР. К. и С. ИВ. К. на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС спрямо ответника В. П. ИВ. да бъде признато за установено, че ищците са собственици въз основа на давностно владение в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот: земеделска земя, пасище с площ от 1,493 дка, находящ се в с. М., махала „К.“, местност „В. Ч.“, общ. И., нанесен в ККР на с. М., общ. И. като земеделска територия, пасище, с идентификатор № ***, при граници: от североизток – път IV клас (гр. И. – с. М. – гр.

Пазарджик, от запад – полски път, от югоизток – имот с № ***.

В хода на производството на 22.08.2021 г. е починал ищецът Г. ХР. К. и на основание чл. 230, ал. 1 вр. чл. 229, ал. 2 ГПК в качеството на процесуални правоприемници на починалия ищец са конституирани неговите наследници ХР. Г. К. и ИВ. Г. К. - синове, както и съпругата му С. ИВ. К..

В исковата молба ищците релевират твърдения, че въз основа на непрекъснато, необезпокоявано, явно и спокойно владение от 1990 г. владеят недвижим имот: земеделска земя, пасище с площ от 1,493 дка, находящ се в с.

М., махала „К.“, местност „В. Ч.“, общ. И., нанесен в ККР на с. М., общ. И. като земеделска територия, пасище, с идентификатор № ***, при 1 граници: от североизток – път IV клас (гр. И. – с. М. – гр. Пазарджик, от запад – полски път, от югоизток – имот с № ***. Ответникът се легитимирал като собственик спрямо тях, от което произтича правния им интерес да бъде признато спрямо за установено спрямо него, че са собственици на имота.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва исковата молба. Твърди, че е собственик по наследство и договор за покупко-продажба на процесния имот. С Решение по чл. 18ж ППЗСПЗЗ № 0124 от 23.09.2010 г. на Общинска служба по земеделие имотът е възстановен на наследниците на Г. С. И.. С покупко-продажба във форма на нотариален акт № 190, том 2, peг. № 4519, дело № 319 от 2010 г. същият е придобил дяловете на другите сънаследници и е станал единствен собственик на имота по земеделска реституция и изкупуване на съсобственост. Излага, че ищците са държатели на имота и не са манифестирали намерението си за владение.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – И., намира за установено следното:

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 2 ЗС вр. чл. 537, ал. 2 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата молба оригинерно придобивно основание – давностно владение от 1990 г. до предявяване на исковата молба – 29.06.2021 г. Предмет на властническо установяване в производство е съществуването на абсолютно субективно право на собственост, породено за ищеца, което има за материален обект индивидуализирания недвижим имот.

Владението като фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време - 10 години, което състояние включва обективен елемент – фактическа власт и субективен – намерение за своене на обекта. Субективният елемент се презумира от закона – чл. 69 ЗС, поради което при липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, презумпцията е необорена и приложима.

По делото се доказва по несъмнен начин, че от 1960 г. починалият в 2 хода на производството ищец Г. ХР. К. стопанисва процесния имот.

Поддържал е същия, засадил е около 30 на брой овощни дръвчета. Оградил е имота от югоизток, югозапад и частично от изток с телена мрежа и бетонни колове. Поставил е в югозападната част на имота фургон. В периода между 2009 г. и 22.08.2021 г. ищците полагали непрекъснати грижи за дръвчетата – косели, пръскали, наторявали и садели. Посещавали имота често – всяка седмица.

На 23.10.2010 г. с Решение № 0124 на Общинска служба „Земеделие“ към община И. на наследниците на Г. С. И. било възстановено правото на собственост върху процесния имот в стари реални граници.

С нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 190, том II, рег. № 4519, дело № 319/2010 г. наследниците на Г. С. И. – Л. Г.

К., С. К. И.а и В. П. И.а прехвърлили правото на собственост върху притежаваните от тях 5/6 ид.ч. от процесния имот на ответника В. П. ИВ., който притежавал по наследство от Г. С. И. 1/6 ид. част.

Не се споделят доводите на ответника срещу достоверността на свидетелските показания. Показанията на свидетелите В. К. и Б. К. са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и необорени от други доказателства. Двамата детайлно разясняват какви действия и в какъв период са осъществили починалият в хода на производството Г. ХР. К. и ищцата С.

ИВ. К., негова съпруга. Показанията им намират подкрепа и в заключението на изготвената по делото СТЕ, неоспорено от страните, което потвърждава изложеното от свидетелите за наличие на телена ограда, фургон и овощни насаждения. Нещо повече, в представената от ответника нотариална покана, изготвена от ответника, се съдържа признание за неизгоден за него факт, а именно, че е бил изгонен от процесния имот от починалия в хода на производството Г. Х. К., че ответникът е предложил да заплати на последния стойността на овощните насаждения. Казано с други думи, изложеното в нотариалната покана от ответника, напълно кореспондира със свидетелските показания. Доколкото последните са логични, непротиворечиеи и необорени от други доказателства съдът намира, че следва да гради фактическите си изводи върху тях.

В случая, въз основа на събраните доказателства съдът приема, че в периода между 23.10.2010 г. и 29.06.2021 г. починалият в хода на 3 производството Г. ХР. К. и ищцата С. ИВ. К. са упражнявали фактическа власт върху процесния имот. Те не са имали основание за придобиването на имота, следователно са упражнявали владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.

Владението им е било явно и необезпокоявано. Имотът е частично ограден от тях с телена ограда, поставен е фургон. Починалият в хода на производството Г. ХР. К. и ищцата С. ИВ. К. са засадили множество овощни дръвчета в процесната земеделска земя и полагали непрекъснати грижи – садели, копали, торели, пръскали овощните насаждения. Всичко това сочи, че в периода между 23.10.2010 г. и 29.06.2021 г. те са държали лично имота и явно, необезпокоявано и непрекъснато са демонстрирали владението си за период по-дълъг от 10 години. Поради това искът по чл. 79, ал. 1 ЗС е основателен.

Придобивната давност като фактически състав, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК не включва като елемент позоваване, то е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. С предявяването на иска ищците се позовават на изтеклата в негова полза придобивна давност и търсят защита на вече възникналото в правната им сфера вещно право на собственост. Като при наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.

В процесния случай позоваването за придобивна давност е направено с подаването на исковата молба. Давностният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекъл в периода между 23.10.2010 г. и 29.06.2021 г. следователно починалият в хода на производството Г. ХР. К. и ищцата С. ИВ. К. са придобили имота в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта Г. ХР. К. на 22.08.2021 г. съпружеската имуществена общност върху процесният имот се е прекратила при равни дялове на съпрузите (чл. 44 вр. чл. 27, ал. 1 28 СК) и правото на собственост върху ½ ид. ч. от имота е преминало към наследниците му по закон – съпругата – ищцата С. ИВ. К., която придобила 4/6 ид.части от правото на собственост, и процесуалните правоприемници на починалия ищец ХР. Г. К. и ИВ. Г. К. – синове - по 1/6 ид.части.

Основателно е възражението на ответника, че в периода преди 23.10.2010 г, когато е влязло в сила Решение № 0124 на Общинска служба 4

„Земеделие“ към община И. придобивна давност в полза на починалия в хода на производството Г. ХР. К. и ищцата С. ИВ. К. не е текла, тъй като това е невъзможно преди реституиране на имота, доколкото собствениците, в полза на които се реституира, не могат да се защитят. Въпреки това периодът между 23.10.2010 г. и 29.06.2021 г. е по-дълъг от 10 години, с оглед на което искът е основателен.

Не се споделят доводите на процесуалния представител на ответника, че починалият в хода на производството Г. ХР. К. и ищцата С. ИВ. К. са имали качество на държатели. По отношение на тях намира приложение презумпцията по чл. 69 ЗС, която в хода на производството не е оборена. Не се доказва те да са получили държането на имота въз основа на правна сделка, юридическо действие или изричен акт. При това положение същите имат качеството на недобросъвестни владелци. Цитираната съдебна практика и аргументираната необходимост от преобръщане на държането във владение е неотносима към конкретното дело, тъй като в случая не се касае до съсобственост.

Настоящият състав намира бланкетните доводи на процесуалния представител на ищците за нищожност на Решение № 0124 на Общинска служба „Земеделие“ към община И. за неоснователни. Актът е издаден от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия. Представена е скица към решението, то не е обжалвано и е породило правното си действие.

Твърденията за липса на идентичност между реституирания и процесния имот са необосновани, като е ненужно да се преповтаря напълно идентичната индивидуализация на реституирания и процесния имот. Реституцията е приключила с влизане в сила на Решение № 0124 на Общинска служба „Земеделие“ към община И. и издаване на скица, като немотивираните доводи в обратния смисъл са неоснователни.

Ето защо субективно съединените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС са основателни.

Предвид изхода на делото в полза на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени претендираните разноски за държавна такса в размер на 360 лв. (50 лв. държавна такса, 10 лв. държавна такса за издаване на съдебни удостоверения и 300 лв. депозит за изготвяне на СТЕ), които следва да бъдат разпределени както следва: 240 в полза на С. ИВ. К., 60 лв. в полза 5 на ХР. Г. К. и 60 лв. в полза на ИВ. Г. К..

Искането за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно. По делото не се доказва да е заплатено такова. Твърдението, че упълномощаването е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА е недоказано.

Подобно основание не е посочено в договора за правна помощ. Липсват и представени доказателства някой измежду ищците да са близки на друг юрист. Подобно твърдение се появява за пръв път към списъка с разноски.

Водим от горното и на основание чл. *** ГПК, Районен съд – И.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо В. П. ИВ., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. О., бл. ***, вх. Б, ет. 8, ап. № 46, че С. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. И., *** е собственик на 4/6 ид. ч., ХР. Г.

К., ЕГН **********, с адрес: гр. И., *** е собственик на 1/6 ид. ч. и ИВ. Г. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. И., *** е собственик на 1/6 ид. ч. от недвижим имот: земеделска земя, пасище с площ от 1,493 дка, находящ се в с. М., махала „К.“, местност „В. Ч.“, общ. И., нанесен в ККР на с. М., общ. И. като земеделска територия, пасище, с идентификатор № ***, при граници: от североизток – път IV клас (гр. И. – с. М. – гр.

Пазарджик, от запад – полски път, от югоизток – имот с № ***.

ОСЪЖДА В. П. ИВ., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. О., бл. ***, вх.