Решение № 3772 от 26.06.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 16909/2019
- Вид
- Решение № 3772
- Подписан
- 26.06.2020
- В сила
- 26.06.2020
- Състав
- СИЛВАНА ИВАНОВА ГЪЛЪБОВА, КРАСИМИР НЕДЯЛКОВ МАЗГАЛОВ, ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ … гр. София, 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №16909 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца
„Т.С.“ ЕАД срещу решение от 16.10.2019 г. по гр.д. №62933/2018 г. на Софийския районен съд, 168 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу П.Д.Т. установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 1361,15 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода мес.05.2013 г. - мес.03.2015 г. в имот, находящ се в гр. София, бул. „********, за сумата от 14,00 лв. - главница за извършена услуга дялово разпределение за периода мес.05.2013 г. - мес.04.2017 г., за сумата от 506,60 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. - 03.05.2018 г. и за сумата от 1,78 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. - 03.05.2018 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземанията за периода мес.05.2013 г. - мес.03.2015 г. са погасени по давност. Поддържа, че общите фактури за процесните отоплителни сезони са публикувани на 15.08.2014 г. и 15.08.2015 г., за което са издавани констативни протоколи. Твърди също, че клиентите заплащат услугата дялово разпределение на основание чл.2 ал.2 ОУ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна П.Д.Т. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника П.Д.Т. в частта, в която искът с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия в размер на сумата от 1977,08 лв. за периода мес.04.2015 г. - мес.04.2017 г. е уважен, поради което решението в тази част е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По жалбата в частта на иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия:
Решението е правилно в тази му част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „********” ЕАД е тригодишна.
За периода мес.05.2013 г. - мес.04.2014 г. са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2008 г., съгласно които купувачите на топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата / прогнозна/ сума в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Вземанията за цената на доставената топлинна енергия за периода мес.05.2013 г.
– мес.04.2014 г. са погасени по давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на исковата молба /25.05.2018 г. - чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
За период мес.05.2014 г. - мес.03.2015 г. са действали Общите условия, влезли в сила от 14.03.2014 г., според които клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С други думи, при тази уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия, следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за периода мес.05.2014 г. - мес.03.2015 г. се явяват погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на исковата молба е изтекъл тригодишният срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
Обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, като се позовава на обща фактура, издадена на 31.07.2015 г. и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от страна на клиентите на топлинна енергия.
Поради изложеното, съдът намира, че вземанията за главница за периода мес.05.2013 г. – мес.03.2015 г. са погасени по давност, както правилно е приел и СРС. За останалия период мес.04.2015 г. – мес.04.2017 г. искът за главница за топлинна енергия се явява основателен до размера от 1977,08 лв., съобразно приетите заключения на СТЕ и ССчЕ.
По жалбата в частта на иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за цената на услугата дялово разпределение:
Съгласно чл.33 ал.1 от процесните ОУ, месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия се състои от два компонента – сума, формирана по цена за потребена топлинна енергия и сума, формирана по цената за услугата „дялово разпределение“, а според чл.34 ал.1 ОУ, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и за дяловото разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за която се отнасят. В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от ФДР отчети на уредите/, като съгласно заключението на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, размерът на това вземане възлиза на 14,00 лв. за периода мес.09.2016 г. – мес.04.2017 г.
Поради изложеното настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск е основателен до размера на сумата от 14,00 лв.
По жалбата в частта на исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД:
Решението е правилно в тази му част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг, който в случая за главницата за топлинна енергия е в размер на сумата от 1977,08 лв. и забава за погасяването му.
Съгласно чл.31 ал.1 от Общите условия от 2014 г., клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 ОУ/2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 /т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Анализът на тези разпоредби налага извод, че падежът на сумите по ежемесечните фактури, обективиращи прогнозните суми, настъпва с изтичането на 30-дневен срок от датата на издаването и публикуването им, а не с изтичане на 30-дневния срок от издаване на общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия. Съгласно чл.33 ал.5 ОУ/2014 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата фактура/, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача.
Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c3250a4-76b5-4797-986c-14b91de5d080