Решение № 4746 от 04.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4746 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330106390 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес:

******, против „Делев 17“ ЕООД, ЕИК 205411616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ № 8, бл. 817, вх. В, ет. 6, ап. 63, представлявано от ****** Б. М. А. с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 22 000 лв., платена на отпаднало основание, поради разваляне на договор от 10.05.2024 г. за изпълнение на строителни и монтажни работи /СМР/ в Поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в м-т ******, ******, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за СМР от 10.05.2024 г., по силата на който ищецът, в качеството му на възложител, възложил на ответното дружество като изпълнител, и същото приело да изпълни на свой риск и срещу възнаграждение в общ размер от 32 000 лв., подробно описаните в чл. 1.1 от договора строително-монтажни работи в Поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в м-т ******, ******. Съгласно уговореното, още на същия ден, ищецът заплатил сумата от 22 000 лв., за която бил издаден разходен касов ордер. Останалите две плащания в общ размер на сумата от 10 000 лв. /две плащания по 5 000 лв./, 1 следвало да бъдат направени, съответно за първото – при кота +0.00 и за второто – при изцяло завършен обект. В чл. 7.6 от договора, е посочено, че при неизпълнение на условията на същия, всяка от страните може да прекрати едностранно изпълнението му. Отделно с ответника устно се договорили, че при възникнал проблем и неизвършване на договорените СМР-та, платената сума от 22 000 лв., ще бъде възстановена на ищеца. След многократни разговори с ****** на ответното дружество, процесната сума все още не била заплатена на ищеца. След опитите по доброволен начин да уредят отношенията си, ищецът изпратил на ответника Уведомление за разваляне на договор /Покана за плащане/, чрез ЧСИ. Уведомлението било залепено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, като в предоставения му срок ******т на дружеството не се е явил за получаване на книжата, поради което и на основание чл. 50, ал. 4 ГПК било налице надлежно връчване. Сочи, че Договорът за СМР, е развален на 27.08.2024 г. /съгласно изготвения от ЧСИ Протокол и до която дата не се е явило лице в кантората му за получаване на документите/. Ответникът не е изпълнил нито едно от поетите задължения за извършване на СМР, нито е върнал заплатената сума /съгласно устната им договорка/. Съгласно р. ІІІ, т.

3.2 от Договора, срокът за изпълнение на работата е три месеца след направен изкоп, но такъв не бил направен. Поетите от страна на ответника задължения са посочени в Договора, като в същия е посочен и ангажиментът за връщане на платената сума от 22 000 лв. при неизпълнението им. Нито една от строително-монтажните работи не била осъществена от страна на ответника.

Моли се за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че между страните бил сключен договор за строителномонтажни работи на обект в Поземлен имот с идентификатор ******, с.

******, м-н ******. В договора подробно били уредени отношенията между страните. Твърди, че дружеството е изправна страна и стриктно изпълнявало задълженията си, като не били налице основанията за прекратяване на договора. Ищецът не бил изпълнил задълженията си по договора да плати договорените суми, така както било уговорено в чл. 2 от договора, а именно плащане по банков път. Дружеството не е получавало на адреса на управление уведомление за прекратяване на договора по какъвто и да е начин. Ищецът не е имал основание да иска прекратяване на договора. Оспорва да са имали устни договорки с ищеца. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че между страните е сключен Договор за СМР от 10.05.2024 г. Същото е видно от представеното с исковата молба копие от договора. Съгласно уговореното, ищецът К. е възложил на ответното дружество „Делев 17“ ЕООД да изпълни за свои риск и срещу възнаграждение СМР в обект, находящ се в Поземлен имот с идентификатор ******, с. ******, м-н ******, необходими за изграждането на постройка в имота. Срещу възложената работа се дължало възнаграждение на изпълнителя в размер от общо 32 000 лв., от които 22 000 лв. платими при първо плащане, и по 5 000 лв. за последващите две плащания.

Срокът за изпълнение на строителните работи бил три месеца след направа на изкоп.

Наличието на облигационно правоотношение между страните по описани по-горе договор не е и спорно между страните. В допълнение към писмените доказателства, от разпитания по делото свидетел А. Г., се затвърждава описаното в исковата молба касателно съдържанието на постигнатите помежду им договорености относно обекта, който следва да се осъществи, както и начина на плащане на дължимите суми. Според свидетеля, въз основа на сключения договор ответното дружество е следвало да изгради къща в имота в с. ******, при първоначално капаро от 22 000 лв. и последващи две равни плащания от общо 10 000 лв. при построяването на къщата на етап груб строеж. Свидетелят сочи, че първата вноска, по искане на представителя на ответното дружество, била заплатена не по банков път, а на ръка срещу разписка. Това обстоятелство свидетелят сочи, че лично е възприето от него, тъй като присъствал на тегленето на сумата от банкова сметка на Г. К. и предаването й на представителя на „Делев 17“ ЕООД.

В тази връзка следва да се посочи, че по делото е представена и самата разписка. Така към исковата молба е приложен двустранно разписан разходен касов ордер от 10.05.2024 г., издаден от „Делев 17“ ЕООД, като получател, за платена сума от Г. Б. К. в размер от 22 000 лв., дължими по договор за СМР.

Досежно автентичността на въпросния документ и с оглед направено оспорване от страна на ответното дружество е открито производство по чл.

193 ГПК. Но въпреки разпределената му доказателствена тежест, не са ангажирани доказателства от страна на оспорващия, комуто тежи да докаже оспорването, доколкото документът се сочи, че съдържа подпис на представител на „Делев 17“ ЕООД. Поради това и съдът намира оспорването на автентичността на документа за неоснователно, като решението следва да бъде съобразено с въпросното писмено доказателство. Така по силата на чл.

180 ГПК и чл. 77 ЗЗД, при отчитане на представения касов ордер, явяващ се доказателство за извършеното плащане – разписка, съдът приеме, че е заплатена от ищеца Г. К. в полза на ответника „Делев 17“ ЕООД сумата от 3

22 000 лв. по процесния договор.

При това положение за доказано се намира съществуването на описаното в исковата молба облигационно правоотношение между страните по договор за СМР, както и че ищецът като възложител е изпълнил задължението си да заплати първата вноска по договора на ответното дружество – изпълнител.

С оглед на разпределената му доказателствена тежест от страна на „Делев 17“ ЕООД не са ангажирани доказателства, с които да се установи, че дружеството е изпълнило поетите от него задължения в съответния срок.

Напротив, видно от показанията на свидетеля А. Г., от дружеството – изпълнител не били извършвани никакви СМР по процесния обект в Поземлен имот с идентификатор ****** в с. ******.

Предвид настъпилото неизпълнение, от ищеца К. – възложител по съглашението, са предприети действия по разваляне на сделката. Така видно от приложените към исковата молба писмени доказателства – Уведомление за разваляне на договор/покана за плащане и Протокол, съставен от ЧСИ Р. Р., изявлението на възложителя за разваляне на договор е надлежно съобщено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК вр. чл. 47 ГПК на ответното дружество. Със същото съобщение дружеството е поканено да възстанови платената му по договора сума, като предоставеният срок за доброволно изпълнение е изтекъл на 27.08.2024 г. Към същата дата съдът приема, че договорът е вече развален и е настъпила изискуемостта за връщане на платените по него суми, основанието за което плащане вече е отпаднало.

В тази насока следва да се изтъкне, че съгласно нормата на чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от мотивната част на т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, при третия фактически състав на чл. 55, ал.

1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи. Процесното вземане попада именно под хипотезата на чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, доколкото е налице плащане по валидно сключен договор за СМР, който впоследствие е развален от възложителя, поради пълно неизпълнение от страна на изпълнителя „Делев 17“ ЕООД. Като последица от развалянето на договора, изпълнителят дължи връщане на всичко получено от него по сделката. В случая това е сумата от 22 000 лв. За ответното дружество липсва основание за нейното задържане, тъй като е вече е отпаднала обвързващата сила на договора.

4

С оглед на гореизложеното исковата претенция ще се уважи изцяло.

Като законна последица от уважаването на иска ще се присъди и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда.

Относно разноските:

При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще се присъди сторените от него разноски за държавна такса от 880 лв., както и за един адвокат в размер на 4 500 лв., съгласно представения списък по чл.

80 ГПК и договор за правна помощ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Делев 17“ ЕООД, ЕИК 205411616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ № 8, бл. 817, вх. В, ет. 6, ап. 63, представлявано от ****** Б. М. А. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 22 000 лева (двадесет и две хиляди лева), платена на отпаднало основание, поради разваляне на договор от 10.05.2024 г. за изпълнение на строителни и монтажни работи в Поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в м-т ******, ******, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Делев 17“ ЕООД, ЕИК 205411616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ № 8, бл. 817, вх. В, ет. 6, ап. 63, представлявано от ****** Б. М. А. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 880 лева (осемстотин и осемдесет лева) – разноски за държавна такса по делото, и сумата от 4 500 лева (четири хиляди и петстотин лева), представляваща разноски за един адвокат, направени по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5