Решение № 419 от 03.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20211110211899 по описа за 2021 година РЕШЕНИЕ гр.София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Георги Георгиев при участието на секретаря Хелия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев АНД №11899 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз 1 основа на подадена чрез административно-наказващият орган до съда жалба срещу наказателно постановление №21-4332-014998/19.07.2021 г. на началник група към СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на Н. М. АНГ. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В депозираната пред съда жалба Н. М. АНГ. моли за отмяна на постановлението.

Н. М. АНГ., редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адв.Л., който поддържа жалбата.

Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

На Н. М. АНГ. е съставен АУАН от св.Л., а св.А. е присъствал при съставянето на АУАН.

Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Л. и А., и от писмените доказателства по делото.

Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.

Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния седемдневен срок, видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

2

Съдът счита, че жалбата е основателна.

Посочената в АУАН и в наказателното постановление фактическа обстановка не бе доказана по реда на съдебното следствие, защото свидетелите Л. и А. не си спомниха жалбоподателя и обстоятелствата по случая.

Визираното в АУАН и НП нарушение е недоказано.

Не са установени обстоятелствата, свързани с нарушението - какво МПС е било управлявано и къде, както и кога е било извършено това нарушение.

По чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените доказателствена сила до доказване на противното. актове имат

Тази презумпция е задължителна за административно-наказващия орган, но не и за съда.

Съдът не е длъжен да приеме, че нарушението е установено по несъмнен начин единствено и само въз основа на приложения по делото АУАН, без констатациите по него да се подкрепят от каквото и да е друго доказателство.

Ако съдът потвърждава наказателните постановления единствено въз основа на съставения АУАН, при липса на други доказателства, то това би нарушило равнопоставеността на страните в процеса, като основен принцип, както и презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на противното.

Именно последната презумпция съдът следва да спазва, защото тя е и конституционен принцип, закрепен в чл.31, ал.3 от Конституцията.

Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат, като разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие, поради което съдът следва да ги прилага.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-014998/19.07.2021 г. на началник група 3 към СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Георгиев

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4