Определение № 457 от 16.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600568 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения И. И. Р., чрез защитника му – адв. А. А., против определение № 849 от 26.11.2024 г., постановено по ЧНД № 2432/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 1332/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. В жалбата се и излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В този смисъл се иска неговата отмяна, като вместо това въззивният съд постанови условното предсрочно освобождаване на осъдения.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и приложените по делото материали, за да се произнесе, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Пловдивският окръжен съд е приел за установено следното:

Към момента осъденият И. И. Р. изтърпява наказание от петнадесет години лишаване от свобода, наложено му за извършено престъпление по чл. 115 НК с влязла в сила на 07.04.2021 г. присъда № 49/29.06.2020 г. по НОХД № 1332/2019 г. на 1

Окръжен съд – Пловдив. С присъдата е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

За начало на изтърпяване на наказанието се счита 29.12.2016 г. Така, към 11.11.2024 г., осъденият е изтърпял: фактически – 7 години 10 месеца и 12 дни, от работа – 1 година 3 месеца и 12 дни, или всичко – 9 години 1 месец и 24 дни, като неизтърпеният остатък е в размер на 5 години 10 месеца и 6 дни. Според допълнителната справка от затвора - *, към 04.12.2024 г. (датата на влизане в сила на определението на окръжния съд, ако същото не е обжалвано или/и протестирано), лишеният от свобода И. Р. ще е изтърпял фактически - 7 години 11 месеца и 5 дни, от работа - 1 година 3 месеца и 22 дни или всичко 9 години 2 месеца и 27 дни.

Неизтърпеният остатък е в размер на 5 години 9 месеца и 3 дни.

От приложените по делото пробационен доклад на основание чл.70, ал.

6 от НК, становище от началника на затвора, справка за награди и наложени наказания, справка за остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, както и личното досие на осъдения се установява, че за периода на изтърпяване на наказанието И. Р. е поддържал положителна линия на поведение и коректни отношения с другите лишени от свобода, но установявал приятелски отношения само с определен кръг лица.

Държал да се съобразяват с личността му, но без да влиза в конфликти. Към служителите се отнасял с необходимото уважение, но рядко търсил съдействието им за решаване на проблеми, като предпочитал да се справя сам. Не е имал агресивни и дезадаптивни прояви. Назначен е бил на работа като „мотокарист“ в обособеното производство към ДП ФЗД от месец май 2021 г., а от 07.12.2023 г. до момента работи като „магазинер на склад“. И на двете работни места се справял добре с поставените задачи и отзивите за работата му били отлични.

Изготвената първоначална оценка на правонарушителя определя средно ниво на риск от вреди по отношение на известен възрастен в обществото и нисък - в останалите категории и ниска степен на риск от рецидив - 23 т. Изведена е една проблемна зона - отношение към правонарушението. Актуалната оценка на осъдения е 17 т., като настъпилите положителни промени са в следните зони:

- Отношение към правонарушението – от 8 т. на 5 т., като е посочено, че промяната се изразява в приемане на властта и съдействие;

- Управление на финансите – от 4 т. на 2 т. – задълженията, които има са преодолими;

- Начин на живот и обкръжение – от 2 т. на 1 т. – пълноценно оползотворявал престоя си в местата за лишаване от свобода. Рискът от сериозни вреди е определен като нисък/нисък към среден за известен възрастен в обществото.

В становището си Началникът на затвора – * сочи, че по отношение на правонарушението лишеният от свобода Р. „поема отговорност в някаква степен, но 2 посочва обстоятелства, различни от известните“. Смята, че на този етап, с оглед големия остатък от присъдата, прогресивната система не е изпълнена в пълен обем. В тази връзка, ръководителят на пенитенциарното заведение обобщава, че поведението на лишеният от свобода следва да се проследи и при положителни промени и постигнати позитивни личностни промени в следствие на приложеното възпитателно и корекционно въздействие, би трябвало да бъде изведен в общежитие от открит тип. А след наблюдение и продължаване на работата с лишения от свобода Р., е налице възможност същият да бъде награден с домашен отпуск и да бъде проследено поведението му в условията на свобода.

Според изготвения пробационен доклад корекционната дейност с лишения от свобода Р. се осъществява както чрез индивидуални срещи, така и чрез участие в общо групови мероприятия и програми. Р. е награждаван три пъти, като няма действащи наказания. Първоначално определеният режим на изтърпяване на наказанието е заменен от „строг“ на „общ“ от скоро - на 03.08.2024 г.

Видно от текущите ежегодно доклади, отчитащи резултатите от корекционната дейност, престоят в затвора и работата с лишения от свобода постепенно водят към постигане целите на наказанието, като се наблюдават положителни промени в поведението му, но за да се установят трайни и устойчиви нагласи за законосъобразен начин на живот у него, следва да се проследи поведението му и в условията на по-облекчен режим на изтърпяване на наказанието.

При това положение е очевидно, че въпреки участието на осъдения в общо групови дейности, специализирани програми и трудовата му ангажираност в затвора, корекционно-възпитателната работа по плана на присъдата с него трябва да продължи, като се даде възможност за прилагане на прогресивната система за изтърпяване на наказанието – превод в затворническо общежитие от открит тип, в условията на което поведението на Р. да бъде проследено и оценено, с оглед необходимостта от плавен преход и адаптация към живота на свобода и минимизиране на риска за обществото от рецидив на криминалното поведение.

При така установената фактическа обстановка, окръжният съд е приел, че не са налице всички кумулативно необходими предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения И. И. Р.. Този извод се споделя от настоящата инстанция. Изложените в противния смисъл доводи в частната жалба са неоснователни.

Действително, налице е втората предпоставка, визирана в чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, а именно – осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното наказание. Наред с нея обаче трябва да са налице и доказателства за неговото поправяне, съобразно критериите по чл. 439а, ал. 1 НПК – това са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна у осъдения по време на 3 изтърпяване на наказанието като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Цялостното поведение на осъдения Р. по време на престоя му в пенитенциарното заведение не позволява да се направи категоричния извод за настъпила трайна положителна промяна у него. Действително, лишеният от свобода Р. работи в пенитенциарното заведение, многократно е награждаван и няма активно наказание (наложеното му в минал план е заличено). Вярно е, също така, че рискът от рецидив към настоящия момент е в ниските стойности на скалата, а именно - 23 точки. От друга страна, факт е и че понастоящем все още е изведена като актуална една проблемна зона - отношение към правонарушението, чиято промяна в положителен смисъл се изразява единствено в приемане на властта и съдействие. На следващо място, видно е, че процесът по провеждане на превантивната дейност спрямо лицето очевидно не е приключил, макар да се развива активно в позитивен смисъл. Така позитивната промяна на лицето, респ. превантивният ефект на престоя му в пенитенциарното заведение, не е достигнал онази окончателна фаза, предполагаща необратимост на процеса, в който индивидуалната наказателна превенция ще е постигнала своя окончателен и необратим ефект. В подкрепа на това становище са и наличните понастоящем данни, съдържащи известни проблемни моменти, извън посочените по-горе. Така, от една страна, осъденият участва в трудовата дейност на затвора, като липсват данни за междуличностни проблеми, както и за актуални наказания. От друга страна, в наличната по делото документация се съдържат данни за конфликтни отношения на осъдения със служители от надзорно-охранителния състав, сочи се също, че Р. „от една страна - участва дейно в мероприятията и в трудовия процес, а от друга - по желание спира една работа и търси друга“. Не на последно място по значение следва да бъде отчетен и фактът, че сравнявайки наложеното на Р. наказание 15 години лишаване от свобода с остатъка за изтърпяването му в размер на близо 6 години, ако бъде приложен институтът на условното предсрочно освобождаване, на практика означава той да бъде използван като средство за корекция размера на наложеното му наказание за престъпление с изключително висока степен на обществена опасност.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Ето защо, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 849 от 26.11.2024 г., постановено по ЧНД № 2432/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5