Решение № 4013 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4013 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110211880 по описа за 2025 година за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***, с ЕИК: *** против Наказателно постановление № 3864/26.06.2025 г., издадено от Председателя на ДАНС, с което на основание чл.116, ал.1, т.2 от Закон за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.53, ал.1, вр. чл.15, ал.1 ЗМИП.

Наказателното постановление е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство, както и за неправилно приложение на материалния закон. На първо място се претендира, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН в нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.2 ЗАНН, като се посочва, че това е станало след изтичане на 6-месечния срок от установяване на нарушителя. Счита се, че още с издаването на Заповед №ФР-9-155/13.11.2024 г. по описа на ДАНС, която е била цитирана като един от документите, удостоверяващи извършеното нарушение, проверяващите са имали данни за евентуалния нарушител. На следващо място се поддържа, че обжалваното НП и АУАН са издадени в нарушение на изискванията, предвидени за съдържанието им съответно в чл.57, ал.1, т.5 и чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, изразили се в посочване в двата акта на различно място на извършване на нарушението. На следващо място се изтъква, че преди датата на издаване на НП, административното нарушение е било отстранено, като е представено копие на лична карта на клиента. Счита се, че този факт не е 1 взет под внимание от АНО при определяне на наказанието и неговия размер. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на разноски в размер на 1000 лева, за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподателя, редовно призовано, се представлява от упълномощен адвокат – К. В., който поддържа жалбата въз основа на изложените в нея съображения и моли за отмяна на обжалваното НП. Като допълнително основание за незаконосъобразност на обжалваното НП сочи, че договорът е сключен между клиент – полски гражданин и полско дружество, което извършва дейност на територията на Р.

България чрез своя клон. С оглед на това се счита, че за процесния случай е приложим полският закон, а не ЗАНН и ЗМИП. Поддържа се становището, изложено в жалбата, че АНО не е взел предвид факта, че в хода на проверката е представен липсващият документи – копие на лична карта на клиента, като се твърди, че за дружеството-жалбоподател е било изключително трудно да се снабди с този документ, тъй като клиентът им и титуляр на личната карта изразило доста притеснения относно това за какво би могла да се използва същата и защо се изисква след като вече е била представена пред нотариус в Република България при изповядване на сделката за покупко-продажба на недвижим имот. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, а при условията на евентуалност се иска намаляване на размера на наложената имуществена санкция.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. Т.П., която поддържа становище за неоснователност на жалбата. Срокът по чл.34, ал.2 ЗАНН счита, че няма как да е започнал да тече от датата на издаване на заповедта за възлагане на проверка, доколкото с тази заповед се възлага да се извърши проверка относно спазването на разпоредбите на ЗМИП и едва в хода на проверката и след получаване на изисканите от жалбоподателя документи на 20.11.2024г. проверяващите органи са установили извършеното нарушение и съответно – нарушителя. Считано от посочената дата, издаденият на 14.05.2025 г. АУАН се поддържа, че е издаден в рамките на 6-месечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.2 ЗАНН. Възражението за неприложимост на ЗАНН и ЗМПИ също се счита за неоснователно, като се посочва, че съгласно императивно предвиденото в ЗМИП, клонове на чужди търговски дружества, регистрирани в страната ни, са задължен субекти по посочения закон. На последно място, се счита за неоснователно и направеното искане при условията на евентуалност за намаляване на размера на наложената имуществена санкция, с оглед на това, че същата е наложена в рамките на законовопредвидения минимум. Подробни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки. Моли се за потвърждаване на обжалваното НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е депозирана в законоустановения 14-дневен срок от връчване на НП и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес да го оспорва.

2

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това за следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна при извършена проверка установили, че на 18.01.2023 г. е сключен Договор за посредничество между „***, в качеството на „предприемач“/“изпълнител“ и ***, гражданин на ***, родена на *** г., в качеството и на „търсещ“/“нареждаща страна“. В договора не било посочено място на сключването му.

Със сключването на договора дружеството-жалбоподател е приело да посредничи на *** при сключване на договор за покупка на имот в Република България, общ. ***, срещу възнаграждение. Към клиентското досие е приложена и фактура № ***/19.01.2023 г. с издател „***.

По силата на така сключения договор на 18.01.2023 г. е прието, че е установено делово взаимоотношение по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП.

В този смисъл, контролните органи приели, че за дружеството-жалбоподател в качеството му на задължено лице по чл. 4, т. 18 ЗМИП, е възникнало задължение да идентифицира клиента си ***, като приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗМИП идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него, което е констатирано, че не е сторено, доколкото сред изисканите и представени на 20.11.2024 г. документи на електронен носител от клиентското досие на клиента *** е липсвало копие на официалния документ за самоличност на клиента.

В рамките на дадения допълнителен срок за представяне на липсващия документ, същият отново не бил представен.

С оглед на това, Ц.Ц.И., заемаща длъжността експерт в отдел Контрол върху задължените лица по ЗМИП – ДАНС съставила и връчила надлежно АУАН №ФР-103465/14.05.2025 г. на упълномощен представител на „***.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу акта, със съображения, идентични на изложените в жалбата, като заедно с възражението е представено и копие на документа за самоличност на клиента ***.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: Наказателно постановление № 38-64/26.006.2025 г. г., ведно с разписка за получаването му; заверени копия на пълномощни, ведно с удостоверение и копие на лична карта; Акт за установяване на административно нарушение № ФР-10- 3465/14.65.2025 г.; възражение по чл.44, ал. 1 от ЗАНН, ведно с приложение по опис, вх. № ФР-11-3155/19.05.2025 г.; заверено копие на 3

Заповед peг. № ФР-9-155/13.11.2024 г., ведно с разписка за получаването й; заверено копие на Заповед peг. № 3-1306/13.05.2024 г.; заверено копие на Заповед peг. № 3-2655/07.10.2024 г.; заверено копие на Констативен протокол, peг. № ФР-10-3462/14.05.2025 г., ведно с разписка за получаване; заверено копие на Искане № 1 на документи към Заповед № ФР-9155/13.11.2024., ведно с разписка за получаването му; съпроводително писмо за представяне на документи по Искане № 1, peг. № ФР—11-9819/19.11.2024 г.; копие на справка за сключени договори и клиенти за периода 01.01.2023 - 15.11.2024 г.; заверено копие на Искане № 2 на документи към Заповед № ФР-9- 155/13.11.2024., ведно с приложение по опис и разписка за получаването му; заверено копие на протокол за доброволно предаване, ведно с приложения по опис; заверено копие на Искане № 3 на документи към Заповед № ФР-9- 155/13.11.2024., ведно с разписка за получаването му; заверено копие на протокол за доброволно предаване, ведно с приложения по опис; заверено копие на Искане № 4/22.11.2024 г. на документи към Заповед № ФР-9-155/13.11.2024., ведно с приложение по опис и разписка за получаването му; копие на писмени обяснения № ФР-11-10057/28.11.2024 г., ведно с доказателства и пълномощно; заверени копия на писмени доказателства относно обстоятелствата по чл. 123а от ЗМИП, отчетени при определяне на размера на процесната имуществена санкция от председателя на ДАНС; заверено копие на пълномощно на процесуален представител на ДАНС.

Съдът кредитира изцяло всички писмени доказателства, приобщени по делото, на осн. чл.283 НПК, като намира същите за относими към предмета на доказване по делото.

Доколкото между събраните писмени доказателства липсват противоречия относно релевантните и относими към предмета на доказване факти и обстоятелства, съдът намира, че по-подробното им обсъждане е ненужно.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочена е дата на извършване на деянието, както и нарушените законови разпоредби и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

По отношение на посоченото в жалбата наличие на противоречие между АУАН и НП досежно мястото на сключване на договора между *** и „***, следва да се посочи, че такова противоречие не е налице, доколкото в НП изрично е уточнено, че в договора не е посочено място на сключването му, а адв. К. В. в качеството на пълномощник на „***, в писмо вх.

4

№ФР-11-10057/28.11.2024 г. изложил твърдения, че договорът е сключен в ***. Именно поради това, че в самия договор не е посочено мястото на сключването му, в хода на производството пред административнонаказващия орган не е установено по категоричен начин и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай, това не представлява нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на санкционираното дружество да упражнява правото си на защита, включително излагайки твърдения, че договорът е сключен в *** и искайки на това основание да се приеме, че за процесният казус не е приложимо българското право.

В този контекст следва да се посочи, че това възражение е абсолютно неоснователно, доколкото където и да е бил сключен договорът /в ***; в България – в гр. София или в гр.