Решение № 133 от 24.04.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Б.С., 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410101512 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание: главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 22, чл. 11, чл.19 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №601043/01.12.2021г., като в условията на евентуалност (ако съдът приеме Договор за паричен заем №601043/01.12.2021г. за валиден) – иск за прогласяване нищожността на чл.6.2 от процесния договор с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД, и съединен с главния иск осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата в размер на 5,00лв./пет лева/, предявен като частичен иск от сумата в размер на 411,00лв./четиристотин и единадесет лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем №601043/01.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.09.2024г., до окончателно изплащане на вземането, от А. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.С., ул. ул.Струга №35, общ. Б.С., обл. В. , със съдебен адрес: гр. С., бул. „Ал. Стамболийски“ №125-2, ет.5, оф.5-3, чрез адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М., против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.Цариградско шосе №115, вх.Е, ет.5, общ. С., обл.

С. (столица), с които се иска съдът да прогласи нищожността на процесния договор, в условията на евентуалност – нищожността на клаузата на чл.6.2 от процесния договор, както и да бъде осъден ответника да плати на ищеца сумата в размер на 5,00лв., частично от сумата в размер на 411,00лв., като получена без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането.

Ищцата сочи, че на 01.12.2021г. между страните е сключен Договор за паричен заем №601043, по силата на който е получила от ответника, в качеството му на кредитор, сумата 1 в размер на 1200,00лв., като било уговорено сумата да бъде върната на 18 месечни погасителни вноски. Сочи се, че чл. 6.2 от договора за заем се предвиждала неустойка в размер 411,00 лева, която била включена в погасителния план от самото начало. Релевира, че чрез процесната клауза се цели заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК . Сочи, че така уговорена, неустоечната клауза излиза извън присъщата й обезщетителна функция и противоречи на добрите нрави. Излага доводи за неравноправност на клаузата. Инвокира доводи в подкрепа на твърдението, че процесния договор е нищожен. Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, в който релевира доводи за злоупотреба с право, като иска на основание чл.213 от ГПК да бъдат съединени производството по настоящото дело и по гр.д.

№1522/2024г. по описа на РС-Б.С.. Оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че уговорената неустойка е действителна, като ищецът е бил предварително наясно с икономическите последици от сключване на договора. Оспорва твърдението за неравноправност на процесната клауза за неустойка. Сочи, че евентуалната нищожност на неустоечната клауза не влече нищожност на целия договор. Твърди, че са спазени нормативните изисквания при формиране на ГПР, като уговорената неустойка не следва да бъде включена в ГПР. Оспорва осъдителния иск като неоснователен. Сочи, че над отпуснатата главница по договора в размер на 1200,00лв ищецът е заплатил сума в размер на 128лв.

Съдът с Определение №938/11.12.2024 е оставил без уважение като неоснователно искането на ответното дружество за присъединяването на настоящото дело за общо разглеждане към гр.дело №1522/2024 г. по описа на РС-Б.С..

С определение от открито съдебно заседание, проведено на 04.02.2025г., съдът по искане на ищеца е допуснал изменение размера на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, като същият да се счита предявен за сумата в размер на 103,80лв., който иск не е частичен, а представлява пълния размер на претендираното вземане.

В хода на производството са събрани писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Meжду страните не се спори, като на основание чл.146, ал. 1, т.3 и т.4 съдът е отделил като признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните е сключен Договор за паричен заем №601043/01.12.2021г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца главница в размер на 1200,00лв., ищецът е извършил плащания в размер на 1200.00лв. за главница, 24,20лв. за договорна лихва и 103,80лв. за неустойка както и че уговорената неустойка съгласно чл.6.2. от Договора не е включена в ГПР.

В чл. 6.1. от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда, и 2 отговарящо на чл. 33 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). В чл. 6.2. страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението по договора да предостави обезпечение в срока по чл. 6.1., заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2422,14 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписване на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване.

Същата се заплаща разсрочено съгласно включения в договора за заем погасителен план.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че облигационното правоотношение между страните е възникнало въз основа на Договор за паричен заем №601043/01.12.2021г, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 1 200 лв. Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По отношение на тези договори освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са и съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние е дадена в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност, или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните в настоящото производство е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

Съдът намира, че така представеният договор представлява електронен документ, който макар да не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, 3 не може да бъде игнориран. Страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание, доколкото ответната страна е подала, през системата на кредитодателя, заявка за сключване на договора с посочване неговите параметри. В искането се съдържат личните данни на кредитополучателя. Не се твърди неправомерно боравене с профила на потребителя. Сумата по кредита е реално усвоена, поради което обосновано може да се приеме, че договорът е сключен.

Доколкото страна по процесния договор за кредит в качеството му на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на 4 потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за нищожни. Поради това посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.