Решение № 4136 от 21.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4136 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Г. Стоев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Г. Стоев Въззивно гражданско дело № 20211100510820 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С решение от 22.04.2020 г., постановено по гр.д. № 77555/2018 г. по описа на СРС, ГО, 31-ви състав, е признато за установено, че С. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сума в размер на 392.89лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. – м. 04.2017 г. в имот с адрес: гр. София, ул. ****, аб. № 013474; сума в размер на 39.59 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2015 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от 04.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 12.28 лв. – мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. – 23.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28517/2018 г. по описа на СРС, ГО, 31-ви състав.

С решението се отхвърля иска за топлинна енергия за разликата над уважения до пълния предявен размер от 630.32 лв. и за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2015 г.; иска за мораторна лихва за разликата над уважения до пълния предявен размер от 106.61 лв.; иска за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2015 г., както и иска за сумата от 8.44 лв. – мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г. – 23.04.2018 г. Съобразно отхвърлената и уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 1 ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 439.12 лв., представляваща сторените по делото разноски, както и сума в размер на 42.49 лв., представляваща разноски, сторени по ч.гр.д. № 28517/2018 г. по описа на СРС, ГО, 31ви състав. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решението в частта, с която са частично отхвърлени исковете на ищеца срещу ответника, а именно за сумата над уважения размер от 12.28 лв. до пълния предявен размер от 106.61 лв., представляваща главница за топлинна енергия, както и за сумата над 1 уважения размер от 392.89 лв. до пълния предявен размер от 630.32 лв., представляваща част от главницата за топлинна енергия. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно и е постановено при нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че са погасени по давност всички дължими суми за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2015 г., отразени в Обща фактура № **********/31.07.2015 г. Твърди се, че с депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 04.05.2018г. давността на дължимите суми е прекъсната. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт чрез юрк. М., с приложено пълномощно за процесуално представителство. Внесена е държавната такса в пълния дължим размер.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от С. Г., с който оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения в тази насока. В отговора не са направени доказателствени искания.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство С.

Г. срещу Решение от 22.04.2020 г., постановено по гр.д. № 77555/2018 г. по описа на СРС, ГО, 31 – ви състав, в частта, с която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл. 422 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. В жалбата са развити доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и подари необоснованост изводите на съда. Конкретни доказателствени искания не са направени, единствено страната се позовава на разпоредбата на чл. 266 ГПК. С молба с вх. № 296033/30.11.2020 г. въззивникът С. Г. уточнява доказателствените си искания, като с определение от 15.01.2021 г. по гр.д. № 11148/2020 г., постановено от СГС, ГО, II-A въззивен състав направените доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа експертиза са оставени без уважение.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като държавната такса за производството е заплатена, поради което въззивната жалба е допустима.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба изцяло. В отговора не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е депозирало отговор на въззивната жалба, подадена от С. Г..

С определение, обективирано в протокол от публично съдебно заседание, проведено на 08.04.2021 г., на СГС, ГО, II-A въззивен състав, производството по в.гр.д. № 11148/2020г. е прекратено и върнато на СРС, ГО, 31-ви състав за провеждане на производство по чл. 247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между мотивите и диспозитива относно периода на мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия, тъй като в мотивите е посочен период, различаващ се от периода, за който е уважена претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в диспозитива.

С Решение № 20158924/17.07.2021 г. по гр.д. № 77555/2018 г. на СРС, ГО, 31-ви състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка съгласно дадените указания с Определение от 08.04.2021 г., обективирано в протокол от публично съдебно заседание на СГС, ГО, II-A въззивен състав по в.гр.д. № 1148/2020 г.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия - „Бруната“ ООД не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

2

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. 1/2013 г/ ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

От събраните доказателства е установено, че между главните страни е възникнало облигационно отношение, тъй като ответникът е собственик на процесния апартамент, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 013474, а ищецът през процесния период е осигурявал за посочения апартамент топлоенергия за битови нужди.

По делото е приобщено копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 84, том XXXXV, дело 8018/90г., с който се установява, че ответникът на 30.10.1990г., като собственик на процесния недвижим имот, е придобил от родилите си таванско помещение в същата жилищна сграда. След съвкупен анализ на приетите по делото доказателства, а именно нотариален акт за покупка продажба, удостоверение за наследници на П. Г.а, констативен протокол за демонтиране на радиатори, се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот.

В първоинстанционното съдебно решение съдът правилно е приел за установено, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В този смисъл твърденията във въззивната жалба, че не е доказано ответникът да е потребител на топлинна енергия, са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нуждо потребителят изриюно и писмено да ги е приел. По делото са представени копие от Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с решение от 27.06.2016 г., публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г.

С т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Съгласно юл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енерфия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялото разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

3

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст, когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Топлофикация София“ ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности, обслужващи основните.

Съдът приема за установено, че за процесния период за ответника, като носител на вещното право на собственост на процесния топлоснабден имот, е възникнало задължението за заплащане на използваното количество топлинна енергия.