Решение № 23607 от 23.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23607 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20231110161036 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ вр. чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ Ищецът Т. Е. Б. моли на осн. чл.344, ал.1, т.1-3, вр. чл.225 КТ съда с решението си срещу ответника МАРИНОВ ПРОПЪРТИС ЕООД /с предишна фирма ЙОТОВ КОНСЪЛТ ЕООД/ да признае за незаконно и да отмени уволнението му със заповед №11/19.10.2023 г. да го възстановявА. на предишната работа до дисциплинарното му уволнение със същата заповед – „агент продажби“ и за осъждането на ответника да му плати следните суми:

28144,44 лв., претендирана като обезщетение за оставането му без работа за периода 20.10.2023 – 20.4.2024 г. поради уволнението му със заповедта по чл.330, ал.2, т.6 КТ на ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 7.11.2023 г., до изплащане на сумата. Твърди, че работодателят неоснователно го е обвинил да е извършил дисциплинарните нарушения, които са изброени в пет пункта – да не се е явил на работа за повече от два последователни работни дни, да е злоупотребил с доверието на работодателя и да не е изпълнил законни негови разпореждА.я, тъй като когато са му били поставени трудовите задачи е ползвал отпуск поради временна неработоспособност.

1

Ответникът МАРИНОВ ПРОПЪРТИС ЕООД /с предишна фирма

ЙОТОВ КОНСЪЛТ ЕООД/ оспорва исковете по основА.е и размер. Счита, че деянията на ищеца представлява дисциплинарни нарушения, за което се предвижда най-тежкото дисциплинарно наказА.е – дисциплинарно уволнение, и че е спазил срока и процедурата за налагане на дисциплинарното наказА.е с мотивирана заповед на работодателя.

Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Съгласно този текст, незаконно уволненият работник може да иска от съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени. Искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията му сключването на трудовия договор и прекратяването му въз основа на процесната заповед по чл.330, ал.2, т.6 КТ, твърдените пропуски на работодателя в процедурата по налагане на дисциплинарното наказА.е.

Обусловен е също и от доказване от страна на ответника на фактите, на които се основава уволнителната заповед – мотивираната заповед на работодателя, или друг акт, който я предхожда и е свързан с нея и е представен на ищеца да се запознае и да даде обяснения в предвидените крайни срокове, и фактите, които са посочени в едно коректно формулирано дисциплинарно обвинение.

С оглед обстоятелството, че с процесния трудов договор стрА.те са се съгласили ищецът да работи от разстояние извън помещение на работодателя – на адрес в *************************************, а работодателят твърди, че едно от дисциплинарните нарушения е свързано с неявяването на ищеца на работа за повече от два последователни работни дни, относими към казуса са и разпоредбите на чл.190, ал.1 КТ, според която дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване на работа за два последователни работни дни, както и разпоредбите на чл.107з, ал.1 КТ според която работата от разстояние с форма за оргА.зиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използване на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя; чл.107л, ал.1 КТ – работното време на работника и служителя, който извършва работа от разстояние се установява в индивидуалния трудов договор в съответствие с Кодекса на труда; чл.107и, ал.1 КТ – работникът или служителят, който 2 извършва работа от разстояние, има равни трудови и синдикални права с работниците и служителите, които работят в помещения на работодателя.

По делото не се спори, че стрА.те са обвързА. от трудов договор от 12.4.2023 г., по силата на който ищецът се е задължил и е работил в ответното дружество длъжност „агент продажби“, както и че стрА.те са се договорили на осн. чл.107з КТ работното място на ищеца да се намира извън помещение на работодателя - чл.I от договора, според който Работодателят възлага, а работникът /служителят/ приема: 1. да изпълнява в МАРИНОВ ПРОПЪРТИС ЕООД /с предишна фирма ЙОТОВ КОНСЪЛТ ЕООД/, длъжността агент продажби, ИКТ, КИД 24346003, НКПД 7022 с адрес на работното място ********************************** със следните задължения:

Писане на имейли, обаждА.я по телефона, извършване на конферентни, видео връзки с клиенти, ръководене на търговските практики в компА.ята, участие в работни срещи с колеги, проактивно търсене на нови клиенти.

Месечно възлагане на работата за следващия месец – обработване на текущи записвА.я, провеждане на демо срещи с потенциални клиенти, активно търсене на нови клиенти, Accaont manigmant. Седмична калибрация на целите спрямо свършената работа до момента. Отчитането на работата е всеки ден.

Свършената работа се отчита на софтуера CRM system. Измеримите резултати за търговеца са: брой обработени запитвА.я, брой проведени срещи, брой затворени сделки. Съгласно чл.107и, ал.3 КТ работодателят осигурява за своя сметка оборудване, софтуер RemoteMore и техническа профилактика и поддръжка. При условията на 8 часа работно време с основно месечно трудово възнагражднеие в размер на 4690,74 лв. и с допълнителни възнаграждения за придобит трудов стаж при настоящия работодател и 0,6 % за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Според чл.III т.1-4 Работникът е длъжен да изпълнява трудовите си задължения в съответствие с установената трудова и технологична дисциплина; да изпълнява стриктно всичките си задължения, които произтичат от длъжностната си характеристика; да опазва поверените му технологични средства и да пази доброто име на фирмата, както и да не предоставя информация, считана от работодателя за поверителна.

Не се спори между стрА.те и от приложената по делото кореспонденция и от показА.ята на свид. Й. се установява, че през юли и август 2023 г.

3 работодателят е критикувал ищеца по отношение на количествените и качествените критерии за оценка на работата му. Освен това от приложен по делото имейл се установява, че трето неучастващо по делото лице е сезирало управителя на ответното дружество, че ищецът чрез получените служебно ресурси по проект към работодателя действия и опити за осъществяване на сделки от свое име чрез използване ресурсите по проект RemoteMore е правил опити за сключване на сделки от името на трето лице, а не от името на работодателя си.

Не се спори по делото, че от началото на месец август 2023 г. работодателят спира достъпа на ищеца до служебния му имейл, а третото неучастващо по делото лице, възложител на поръчки на работодателя, му спира достъпа до електронните ресурси и базите с данни, чрез използването на които ищецът е изпълнявал служебните си задължения. Не се спори също, че достъпът до тези електронни ресурси му е осигурен едва в началото на месец октомври 2023 г., както и че междувременно работодателят е плащал трудовото възнаграждение на ищеца.

Налагането на дисциплинарно наказА.е е обусловено от предварително предоставяне на възможност на работника да даде обяснения за дисциплинарните нарушения и налагането на дисциплинарното наказА.е с мотивиран заповед - чл.193 и 194 КТ. В случая тази процедура е изпълнена, което се установява от представените по делото в оригинал заповеди и от показА.ята на разпитА.те по делото свидетели Й. и В.. Ищецът е отказал да получи заповедта, с която е поканен да даде обяснения по повод повдигнато дисциплинарно обвинение, което е последвано от процесната мотивирана уволнителна заповед за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказА.е.

Със заповед №11/19.10.2023 г. на ищеца му е наложено дисциплинарно наказА.е уволнение със следните мотиви:

- от 10.10.2023 г. до 12.10.2023 г. включително не се явява да на работното си място в ************************************* за два последователни работни дни – 13 и 14 септември 2023 г., 18.9.2023 г., 21.9.2023 г. и 25.9.2023 г.;

- на 13.9.2023 г. от служебен имейл на конкурентна фирма – Savvytribe, е изпратил електронно писмо на Михали Одисеос, мениджър във фирма Екселиа Технолоджис, клиент на ответното дружество, в което го уведомява, 4 че е напуснал RemoteMore – проект на работодателя и работи за новата фирма, като го кА. да стане негов клиент;

- на 4.10.2023 в 10:30 часа не се е явил на работна среща с клиент в The Mail, Starbucks, с което не е изпълнил разпореждане на работодателя и трудовите си задължения по трудовия договор;

- на 5.10.2023 г. не изпълнява разпореждане на управителя на ответното дружество да получи заповед за командировка и да осъществи служебна командировка до гр.Пловдив за среща с колега /за подготовка на търговска компА.я/, с което не е изпълнил своите трудови задължения, предвидени в трудов договор. Също така, на 10.10.2023 г. е получил разпореждането и заповедта за командировка, но не е изпълнил задължението си.

По делото се спори по отношение на твърдението на ответника за дисциплинарните нарушения на ищеца.

Ответникът твърди, че през няколко последователни работни дни 13 и 14 септември 2023 г., 18.9.2023 г., 21.9.2023 г. и 25.9.2023 г. ищецът, чието работно място е на адрес в ************************************* е пребивавал в чужбина – в Гърция, вместо на работното си място. За доказване на това твърдение, както и за установяване дали е започнал работа по при друг работодател, по молба на ответника ищецът е с протоколно определение от 22.11.2024 г. е задължен по реда на чл.190 ГПК в 30-дневен срок да представи извлечения от банковите си сметки за периода 1.9.2023 – 31.5.2024 г. /л.93 и л.237 от делото/. На ищеца са му указА. и последиците по чл.161 ГПК от неизпълнението на това задължение. В отговор на това указА.е ищецът в открито съдебно заседА.е на 28.2.2025 г. представя извлечение от една своя банкова сметка за период от 11 дни - 20.5.2024 – 31.5.2024 г. Като се остави на страна, че указА.ят срок не е спазен, следва да се има предвид, че ищецът не твърди да притежава само тази банкова сметка, не твърди и в останалата част от периода, за който е задължен - още от 8 месеца и 20 дни/, по сметките му да не е имало никакво движение. Представянето на извлечение от сметката на ищеца за период от само 11 дни, вместо за 9 месеца е неизпълнение на задължението на ищеца за периода, който не е отразен в банковото извлечение.

Житейски неправдоподобно е да се допусне, че ищецът е имал банкови сметки само в периода от 11 дни или за 9 месеца да е имало движение за 11 дни, още повече това не се и твърди от ищеца. Очевидно е че с непредставянето на 5 документите в тази насока се цели да се избегне разкриването на неизгодните за ищеца факти, които биха се разкрили. В посочения период от 9 месеца попада и спорния период, за който ответникът твърди, че ищецът – по негово извънсъдебно признА.е, се е намирал в чужбина вместо на работното си място. Затова, предвид неизпълнението на задължението на ищеца по чл.190, ал.1 ГПК следва да се приеме, че е налице хипотезата по чл.161 ГПК, според която съдът следва да приеме за установени неизгодните за ищеца факти, които биха се установили, ако беше изпълнил задължението си да представи пълно извлечение от банковите си сметки за целия спорен период. От динамиката на разплащА.ята би се видяло дали е извършвал разплащА.я на ПОС терминали в чужбина на спорните дати и дали е получавал плащА.я от по трудови договори от трети лица и по-конкретно от конкурентни на ищеца търговци по повод твърдението му за злоупотреба с доверието на работодателя. На това основА.е, следва да се приеме за вярно твърдението на ответника, че през периода 13 и 14 септември 2023 г., 18.9.2023 г., 21.9.2023 г. и 25.9.2023 г. ответникът се е намирал на работното си място в *************************************.