Решение № 3049 от 22.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3049 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100504698 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1662 от 06.02.2023 г. по гр.д. № 723/2022 г. Софийски районен съд, 61 състав осъдил Н. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на основание чл. 558, ал. 7 КЗ сумата от 2 809.51 лева - заплатено от Гаранционен фонд по щета № 19110147/3/29/2019 г. застрахователно обезщетение за възстановени щети на лек автомобил „Пежо” с рег. № *******, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 03.04.2017 г. в гр. София, към която дата Н. Г. Д. е управлявал мотоциклет „Ямаха” с рег.

№ ******* без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 662.38 лева - разноски, сторени в производството пред СРС.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Н. Г. Д., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд не 1 съобразил направените от ответника оспорвания с отговора на исковата молба, а се произнесъл въз основа едностранните твърдения на ищеца, неподкрепени с доказателства. Нямало доказателства, че поведението на ответника е допринесло за осъществяването на ПТП, за което от ГФ е изплатено обезщетението. Липсвали доказателства за настъпилото ПТП, за противоправно виновно поведение на ответника, в причинна връзка от което да са били причинени вреди. Неясно било на база какви документи СРС приел, че е налице увредено имущество съгласно доклад по щета от 29.03.2019 г. Този доклад съставлявал частен документ и нямал доказателствена сила относно констатациите в него. Не било ясно как е доказана причинната връзка между поведението на ответника и настъпилите щети, както и че негова е вината за настъпване на ПТП. В приетата по делото експертиза също нямало данни, че тя е относима към процесното ПТП, нямало и данни по какъв начин е извършена рекапитулацията на вредите, както и дали всички описани вреди са причинени от въпросното ПТП.

Експертизата била изцяло документална и потвърждавала констатации, представени едностранно от ГФ. В хода на делото ответникът оспорил факта, че е управлявал автомобил, както и че „увреждащият автомобил“ е без действаща гражданска отговорност, по което оспорване СРС не се произнесъл, вместо което безкритично възприел констатациите в констативния протокол за ПТП, който бил частен документ, чиято истинност и съдържание били оспорени. Ответникът оспорил и факта на плащане на претендирано от страна на Д.Т. обезщетение. Приложеното платежно нареждане не удостоверявало факта на плащане по щетата, поради което отговорност за ответника не била възникнала; Оспорил и факта, че Д.Т. е получила обезщетение, доколкото данни описаната в платежното нареждане банкова сметка да е нейна нямало. СРС обаче неправомерно не зачел тези възражения. Неправилно било отхвърлено и възражението за изтекла погасителна давност на вземането към ответника, като изложените от СРС мотиви в тази насока били несъобразени със закона. В хода на производството били оспорени всички документи относно тяхната автентичност и удостоверените с тях факти, но това възражение не било зачетено от районния съд, което правело решението му порочно. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете 2 инстанции.

Въззиваемата страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с отговор по реда на чл.

263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Според чл. 558, ал. 7 КЗ, след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

В случая съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП № К-126 от 04.03.2017 г., 3 документите в приетата АНП № 17-43332-018205/19.09.2017 г., документите в образуваната при ищеца преписка по щета № 19110147/3/29/2019 г., както и на неоспореното заключение на САТЕ - налага безпротиворечив извод, че процесното ПТП се е състояло при следния механизъм: На 04.03.2017 г. около 15.40 ч. мотоциклет „Ямаха”, рег. № *******, управляван от Н. Г. Д., се движи по бул. „Драган Цанков“ с посока на движение от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към бул. „Д-р Г. М. Д.“, и на около 216 метра преди кръговото кръстовище с бул. „Пейо Яворов“ водачът на мотоциклета реализира ПТП с авариралия и паркиран плътно в дясно лек автомобил „Пежо 308“, рег. № *******, като вследствие на удара лекият автомобил се измества напред и удря намиращия се пред него пешеходец С.В.Т.. От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на мотоциклет „Ямаха”, който се е движил със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с авариралия лек автомобил „Пежо”. Съгласно неоспореното заключение на САТЕ, всички щети по лекия автомобил „Пежо”, отразени в описа на Гаранционен фонд, се намират в пряка причинноследствена връзка с механизма на процесното събитие. Съдът кредитира заключението на САТЕ като обективно и компетентно. Същото не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК.

Доводите в жалбата по делото да не били установени обективните предпоставки на чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение на ответника, в пряка причинна връзка от което на собственика на л.а. „Пежо“ са били причинени имуществени вреди, са неоснователни. На първо място, заявеното с отговора на исковата молба оспорване „на всички документи“ е общо и бланкетно, без да се сочи дали се твърди, че не изхождат от сочените за автори лица и/или се твърди подправка в съдържанието им, или друго. На следващо място, противно на поддържаното в жалбата, констативният протокол за ПТП, съставен от компетентно длъжностно лице (служител в МВР), в установените форма и ред, е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва освен с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, още и с обвързваща материална доказателствена сила за извършените от съставителя и пред него действия – чл. 179 ГПК. Такава доказателствена сила той има и относно удостоверените от длъжностното лице пряко възприети факти, относими за определяне на механизма на ПТП 4 като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените видими щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други подобни в случаите, когато ПТП е посетено на място. В случая установените от длъжностното лице причини за ПТП – противоправното поведение на ответника, напълно кореспондират с установеното по образуваната във връзка с ПТП АНП, по която с влязло в сила на 10.10.2017 г. наказателно постановление № 17-4332-018205 на ответника е наложено административно наказание – глоба, за това, че при процесното ПТП виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП – движил се с несъобразена с пътните условия скорост, която не му е позволила да спре пред предвидимо препятствие, в резултат на което нарушение е реализирал ПТП с авариралия вдясно, обозначен с обезопасителен триъгълник л.а.

„Пежо“.

Неоснователни са и доводите в жалбата по делото да не били установени причинените щети по лек автомобил „Пежо 308“, рег. № *******.

Видимите щети по автомобила са описани в констативния протокол, който в тази част представлява официален свидетелстващ документ. Описаните в протокола видими щети напълно кореспондират с описаните такива в техническата експертиза по образуваната при ГФ щета, а вещото лице от САТЕ е дало категорично заключение, че всички щети по лекия автомобил „Пежо”, отразени в описа на Гаранционен фонд, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

Следователно всички обективни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са установени, а вината съгласно установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция се предполага до доказване на противното. Оборване на презумпцията не е проведено от ответника.

Същевременно от отразеното в констативния протокол за ПТП и приетата справка от ГФ се установява, че към датата на ПТП ответникът не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Противно на поддържаното в жалбата, по делото е доказано по безспорен начин плащането на 16.04.2019 г. от Гаранционен фонд на увреденото лице Д.Т. обезщетение в размер на 2 809.51 лв. по процесната щета № 19110147/2019. Че обезщетението е платено именно по процесната щета е видно от посоченото основание за плащане в преводното нареждане, а 5 че сумата е преведена именно по сметка на увреденото лице и че сметката е заверена с тази сума на 16.04.2019 г. се установява безспорно от заключението на ССЕ, което също не е оспорено по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК.

От кредитираното заключение на САТЕ се установява, че стойността, необходима за възстановяване на увредения при процесното ПТП лек автомобил „Пежо”, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 9 223.55 лв.; Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база експертна оценка съгласно Наредба № 24/2006 г. с коефициент на овехтяване на новите части, към датата на ПТП е 2 809.51 лв., колкото е изплатил и ищецът.

Следователно по делото са установени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника и предявеният иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ е основателен в пълния му предявен размер.

Заявеният бланкетен довод от въззивника във връзка с възражението му за погасителна давност също е неоснователен. Съгласно задължителните разяснения, дадени т. 14 на ППВС № 7/1977 г., за регресните искове важи общата давност по чл. 110 ЗЗД , а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В случая обезщетението е изплатено от ищеца на правоимащия на 16.04.2019 г., от който момент е започнал да тече 5-годишният давностен срок, и който към завеждане на исковата молба в съда на 10.01.2022 г. не е бил изтекъл.