Решение № 16347 от 11.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16347 гр. С*, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110136026 по описа за 2021 година

Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.

Б. Ц. П. е предявил искове по чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за сумата от 6060 лева (след допуснато увеличение на размера на иска) – застрахователно обезщетение за имуществени вреди върху лек автомобил „О.А.“ с рег. № * АР, обект на сключен с ответника договор за застраховка „каско“, които щети са причинени при ПТП от 23.06.2018г. около 06:20ч. по пътя от с .

Владая към с.

Мърчаево, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (22.06.2021г.) до окончателното плащане, както и за сумата от 304,45 лева (съгласно уточнителна молба с вх. № 204271/30.09.2022г. – л.104 от делото) – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 23.06.2018г. – 22.06.2021г.

Ищецът твърди, че при действието на сключен между страните договор за имуществено застраховане настъпил застрахователен риск – ПТП от 23.06.2018г.

Произшествието настъпило по пътя към село Владая, като управляваният от Ц. Ц. лек автомобил „О.А.“ с рег. № * АР, обект на сключения с ответника договор за застраховка „каско“, се е ударил с л.а. „Х.“ с рег. № * МН. За произшествието бил съставен протокол за ПТП от компетентните контролни органи. Във връзка със събитието при ответника била заведена щета, по която ответникът отказал да плати застрахователно обезщетение с мотив, че уврежданията по двата автомобила не кореспондират с декларирания механизъм. Ищецът оспорва като неоснователен отказа на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение. Отрича пред застрахователя да са декларирани неверни данни относно обстоятелствата около настъпване на процесното събитие. Нямало данни при подаване на уведомлението ищецът да е действал с намерение да заблуди ответника относно обстоятелствата, свързани с инцидента. Относно размера на дължимото обезщетение излага, че при наличие на тотална щета стойността на запазените части следва да се определи в размер на 500 лева, на каквато стойност били продадени останките от процесния автомобил.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете. Не оспорва сключения между страните договор по застраховка „каско“, обективиран в застрахователна полица № **42 при лимит на отговорността на 1 застрахователя в размер на 8000 лева. Оспорва настъпването на ПТП между описаните в протокола за ПТП автомобили, както и наличието на причинно – следствена връзка между уврежданията по автомобила и твърдяното в исковата молба събитие. Възразява, че степента и характера на уврежданията по двата автомобила не кореспондират на удар между тях.

Евентуално, в случай че се докаже настъпване на твърдяното ПТП, прави възражение за намаляване на размера на дължимото обезщетение поради неизпълнение на задължението на застрахования по чл.18, ал.1, т.1 ОУ да полага грижата на добър стопанин, както и да взема мерки за предпазване от увреждането му. Водачът имал задължение да спазва правилата за движение по пътищата, като в случая водачът на процесния автомобил неправомерно бил навлезнал в лентата за насрещно движение, поради което виновно е причинил настъпването на пътнотранспортно произшествие. При това на основание чл.395 КЗ иска намаляване на застрахователното обезщетение. Прави възражение за наличие на тотална щета и за приспадане на запазените части и вторичните суровини, които са останали на разположение на застрахования. Оспорва твърдението на ищеца, че получената от него сума в размер на 500 лева кореспондира с действителната стойност на имуществото след увреждането му. Стойността на имуществото била по – висока и обстоятелството, че ищецът е продал автомобила на по – ниска цена не обвързало страните по правоотношението. Прави възражение и за приспадане от обезщетението на неплатени 2 – ра, 3 – та и 4 – та вноски от застрахователната премия в общ размер от 344,25 лева на основание чл.27, ал.1, т.1, б.“в“ ОУ.

Софийски районен съд, като взе предвид предявенияте искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че при действието на валидно застрахователно правоотношение между страните е настъпил покрит от застраховката риск, при което са настъпили процесните вреди, както и размерът на действително причинените вреди към датата на събитието.

В тежест на ответника е да докаже основание за намаляване на размера на застрахователното обезщетение, а именно че е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования, което е в причинно – следствена връзка с процесното събитие.

Безспорно е по делото, че между страните е сключен договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица по застраховка „каско на МПС“ № **42 от 23.04.2018г. с обект на застраховка л.а. „О.А.“ рег. * АР и период на застрахователното покритие 26.04.2018г. – 25.04.2019г.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на 23.06.2018г. водачът на л.а. „О.А.“ рег. * АР – Ц. Ц., се е движил по ул. „Цар Симеон I” от с.

Владая в посока с. Мърчаево. Движението е било двупосочно, пътната настилка била мокра и на завой около 2 км след с. Владая водачът на л.а. „О.А.“ рег. * АР навлезнал в насрещното платно за движение, в което в обратна посока се движил водачът на л.а. „Х.“, рег. № * МН – Р. Е.. В опит на избегне удара с насрещно движещия се автомобил, водачът на лекия автомобил марка „Опел“ предприел маневра за завиване надясно. В същото време водачът на другия автомобил марка „Хонда“ предприел маневра за завиване наляво.

Вследствие на това настъпил удар между двете превозни средства.

За да направи горните изводи, съдът взема предвид заключения на вещите лица (първоначално и повторно), събраните свидетелски показания и протокола за ПТП, съставен след посещение на полицейските органи. Показанията на разпитаните по делото двама участници в произшествието – Ц. Ц. и Р. Е., са еднопосочни относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Свидетелят Ц. Ц. - водач на л.а. „О.А.“ рег. * АР, съобщава, че произшествието е настъпило през 2018г. на междуселски път при движение от с. Владая към с. Мърчаево. Посочва, че на остър завой навлезнал в платното за насрещно 2 движение, където се е движил друг автомобил. Към момента на произшествието валял дъжд и настилката била мокра. Движил се с не повече от 50 км/час. Пътната настилка била с паваж, мокра и с пясък и за да не поднесе автомобилът, насочил автомобила към вътрешната страна на завоя.

Другият водач – Р. Е., който е управлявал л.а. „Х.“, рег. № * МН, посочва, че произшествието е настъпило в края на м.06.2018г., когато е пътувал в посока от с. Мърчаево до с. Владая. Пътната настилка била павирана и валял дъжд. На десен завой срещу него излезнал друг автомобил – „О.А.“, и той инстинктивно завил наляво, за да избегне челен удар. В същия момент другият водач предприел маневра завиване надясно и настъпил удар между двете превозни средства. На пътния участък, на който настъпило произшествието, нямало осева линия. Автомобилите се ударили челно. Управляваният от св. Е. автомобил „Х.“ бил с десен волан и преди удара се намирал по средата на пътното платно. След удара предницата на лекия автомобил марка „Опел“ била обърната в противоположната посока на управлявания от св. Е. автомобил марка „Хонда“. Ударът настъпил в предната страна по средата на управлявания от св. Е. автомобил. Водачът на другия автомобил марка „Опел“ се движил в лентата за движение на водача Е.. Свидетелят Е. управлявал автомобила със скорост около 30 – 40 км./час, защото на завой не можел да развие по – висока скорост.

Вследствие на удара предницата на другия автомобил била сплескана. Органи на КАТ посетили произшествието и съставили протокол за ПТП.

По делото като доказателство е приет протокол за ПТП от 23.06.2018г., съставен след посещение на полицейски орган на основание чл.2, ал.1, т.2 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г.

Като причина за произшествието в протокола е отразено, че водачът на л.а. „О.А.“ рег. * АР се е движил по ул. „Цар Симеон I” и на 2 км. от с. Владая поради неправилно движение (навлизане в насрещната лента) е реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Х.“, рег. № * МН. Макар този протокол да не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно отразения в него механизъм на произшествието, доколкото полицейският орган не е станал свидетел на събитието – арг. чл.179, ал.1 ГПК, то отразените в протокола други обстоятелства от значение за установяване на причините за инцидента като например видими щети по автомобилите, участници в произшествието, място на произшествието и др., се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Протоколът за ПТП е обсъден от вещите лица при изготвените от тях заключения по съдебно – автотехническа експертиза във връзка с установяване на механизма на събитието. Вещите лица са взели предвид и конкретно установените увреждания по двата автомобила, като са обсъдили и изготвените към протокола снимки (чл.2, ал.2 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. ). Според заключението на вещо лице С., което се кредитира от съда като компетентно и съответно на останалите доказателства по делото, уврежданията по двата автомобила отговарят да са получени при описания механизъм (отговор на задача IV.14 – стр.17 от закл. и л. 154 от делото). Вещото лице С. е посочило, че за л.а. „Х.“, рег. № * МН ударът е бил изцяло челен, а за на л.а. „О.А.“ рег. * АР – ударът е бил челен с приоритетно изражение вляво.

Направените по – горе изводи относно механизма на събитието не се разколебават от изслушваното повторно заключение по съдебно – автотехническа експертиза на вещо лице Й. Д.. В заключението си той посочва, че в предната дясна част на лекия автомобил „Хонда“ в зоната на удара има отлагане на червена боя, която съответства на цвета на лекия автомобил „О.А.“. Констатирал е още, че уврежданията върху лекия автомобил марка „Хонда“ са в неговата предна дясна част и в централната част, а уврежданията върху лек автомобил марка „Опел“ – в неговата централна и лява част, като посоката на деформацията е отляво надясно. Вещото лице Д. посочва, че всички отломки от сблъсъка на двете превозни средства са разположени в лявата лента, считано от посока на ориентация на лекия автомобил марка „Хонда“ – лентата на насрещното движение на лекия автомобил марка „Опел“. Така направените констатации от вещото лице Д. в повторното заключение напълно кореспондират със свидетелските показания относно местоположението на автомобилите 3 преди настъпване на удара, както и от съобщеното от тях, че с цел да избегнат удара двамата водачи са предприели маневри за завой, съответно – водачът на лекия автомобил марка „Опел“ е завил надясно, а водачът на насрещно движещия се автомобил марка „Хонда“ – наляво, което е и било причината двата автомобила да се ударят приоритетно челно.

Предвид горното съдът приема за доказан твърдения в исковата молба механизъм на ПТП и поради това ответникът дължи застрахователно обезщетение на основание чл.405, ал.1 КЗ.

Съгласно чл.386, ал.2 КЗ обезщетението е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, и не може да надхвърля застрахователната сума освен в предвидените в закона случаи – чл.386, ал.1 КЗ.

В случая по делото се установява, че вследствие на процесното събитие е настъпила тотална щета на автомобила по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ. Този извод се налага от това, че стойността на разходите за необходимия ремонт към датата на настъпване на застрахователното събитие, определена според заключение по изслушаната първоначална съдебно – автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от съда, а именно 16865,65 лева, надвишава с повече от 70 % действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие – 6560 лева. При наличие на тотална щета размерът на застрахователното обезщетение се равнява на средната пазарна стойност на автомобила към момента на настъпване на автомобила след приспадане на стойността на запазените части с цел избягване на неоснователното обогатяване. Това е предвидено и в Общите условия към сключената застраховка, като клаузата на чл.26, ал.1, вр. чл.25, ал.2 ОУ гласи, че при тотална щета обезщетението е до действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части и вторичните суровини. По отношение на стойността на запазените части съдът приема, че в конкретния случай те следва да се определят в размер на 25 % от стойността на автомобила, какъвто подход е възприет от вещото лице при изготвяне на първоначалното заключение. Това е в съгласие с нормата на чл.22, ал.2 от Приложение № 1 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г., вр. чл.20, ал.2 Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки