Определение № 3140 от 13.08.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3140 гр. София, 13.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20231100900378 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Л.” АД срещу А. М. М., действаща като ЕТ „И. - А. М.“, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че А. М. М., действаща като ЕТ „И. - А. М.“, дължи на „Л.” АД сумата от 1 921, 06 евро, представляваща неплатена главница с настъпил падеж в периода от 03.08.202 г. до 03.06.2022 г., дължима по договор за кредит, сключен на 03.09.2019 г., както и сумата от 21 302, 73 евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва, дължима за периода от 04.07.2020 г. до 03.06.2022 г. по договор за кредит, сключен на 03.09.2019 г., за които суми е издадена заповедта за изпълнение по гр.д. № 34776/ 2022 г. по описа на СРС, 143-ти състав.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба обстоятелства намира следното:

Установителният иск по чл. 422 ГПК има за предмет установяване на вземането на кредитора срещу длъжника, за което е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес от установяване съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим. За да е налице интерес от установителен иск по чл. 422 ГПК, следва да бъде доказано, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение, че той е подал в установения в закона срок от връчването на заповедта възражение по чл. 414 ГПК, както и че искът е предявен в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок за това.

Възражението на длъжника по чл. 414 ГПК има за цел да препятства влизането в сила на издадената заповед за изпълнение, тогава когато между страните се установи, че е налице спор относно съществуването или дължимостта на вземането. Ако вземането на кредитора, предмет на заповедта за изпълнение, не е оспорено в преклузивния срок за това по чл. 414, 1 ал. 2 ГПК или подаденото възражение е оттегЛ. от длъжника, то заповедното производство е изпълнило целта си, заповедта за изпълнение е влязла в сила на основание чл. 416, ал. 1 ГПК и въз основа на нея следва да се издаде изпълнителен лист. Това от своя страна прави установителният иск по чл. 422 ГПК недопустим, поради липса на правен интерес за това.

В настоящия случай от преписите от документи по гр.д. № 34776/ 2022 г. по описа на СРС, 143-ти състав е видно, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът А. М. М., действаща като ЕТ „И. - А. М.“, е подала възражение, с което е оспорила изцяло дължимостта на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и които са предмет на предявения в процеса установителен иск. В хода на образуваното след това исково производство по предявените от заявителя искове по чл. 422 ГПК и преди същото да приключи със съдебно решение длъжницата е направила изявление за отказ от подаденото от нея възражение срещу заповедта за изпълнение. То е обективирано в молба от 29.04.2024 г., намираща се в кориците на ч.гр.д. № 642/ 2024 г. по описа на САС, ТО, 6-ти състав, която е подписана лично от А. М. М. и следователно удостоверява нейно изявление в посочения смисъл. Това изявление трябва да се зачете от съда и да се приеме, че длъжницата е направила отказ от подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение, издадена по гр.д. № 34776/ 2022 г. по описа на СРС, 143-ти състав. Изявлението за отказ от възражение има същите правни последици като неговото оттегляне, какъвто термин е използван в закона - чл. 416, ал. 1, предл. 2 ГПК. То води до десезиране на съда с подаденото от длъжника възражение и съответно до отпадане на правните последици от него, една от които е препятстване влизането в сила на заповедта за изпълнение. Ето защо в случая е налице хипотезата на чл.

416, ал. 1, предл. 2 ГПК и заповедта за изпълнение, издадена по гр.д. № 34776/ 2022 г. по описа на СРС, 143-ти състав, е влязла в сила. С влизане в сила на заповедта за изпълнение за кредитора, който има качеството на заявител и ищец в исковото производство, е отпаднал правният интерес да води исковете по чл. 422 ГПК, имащи за предмет дължимостта на вземанията, за които е издадена тази заповед. Следователно тези искове са недопустими и исковата молба, с която те са предявени за разглеждане, следва да бъде върната.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. на СГС № 17525/ 23.02.2023 г., подадена от „Л.” АД срещу А. М. М., действаща като ЕТ „И. - А. М.“, поради недопустимостта на предявените с нея искове.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2