Решение № 293 от 02.07.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Русе, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

М. Велкова

Силвия Павлова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от М. Велкова Въззивно гражданско дело № 20244500500392 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ц. И. В. чрез пълномощника й адв.Д. М. от АК-Русе против решение №130/07.02.2024 г., постановено по гр.д.

№1506/2023 г. по описа на РС-Русе в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за главница над сумата от 4638.66 лв. до размер на 5257.40 лв. и претенцията й за лихви над сумата от 1180.01 лв. до размер на 1341.32 лв., както и в частта за разноските. Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, че по изпълнителното дело „Ц.“ АД в качеството на взискател не е внасяла авансово дължимите разноски, а е възложила на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ. При възлагане по този ред ЧСИ имали качеството на представител по смисъла на чл.32, т.5 от ГПК, поради което насрещната страна следвало да отговаря за цялата сума, която била преведена по сметката на ЧСИ. Твърди се, че ответникът не е подал отговор и не е навел възражения, поради което не се оспорвали твърденията й по исковата молба. Неправилно съдът определил сумите по пера на две основания- получени от Б. и получени 1 от ЧСИ без да е налице насрещно възражение от страна на ответника и необосновано счел, че се претендира само сумата, която е получена от взискателя. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени изцяло, както и присъждане на разноските за производството.

Ответникът „Ц.К.Б.“ АД- гр.София, ЕИК *** оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК.

„Ц.К.Б.“ АД- гр.София, ЕИК *** обжалва същото решение в частта, с която Б. е осъдена да заплати на Ц. И. В. сумата в размер на 4638.66 лв.получена без основание, сумата в размер на 1180.01 лв.- мораторна лихва за периода 24.09.2020 г.- 17.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2023 г. до окончателното плащане и в частта за разноските. Излагат се съображения за неправилност на решението като постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на закона и необоснованост. Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново решение, с което исковете се отхвърлят. Искат се и направените разноски за производството.

Насрещната страна счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбите са подадени от процесуално легитимирани лица в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане.

Производството е образувано по предявените от Ц. И. В. против „Ц.“ АДгр.София обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД -за връщане на сумата в размер на 5272.40 лв., получена на отпаднало основание и иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на 1341.32 лв.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че със заповед № 3255/27.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №5924/2018 г. на РРС 2 длъжникът Ц. И. В. е осъдена да заплати на кредитора „Ц.“ АД- гр.София сумата в размер на 3940.02 лв.- главница, 468.13 лв.- договорна лихва за периода 25.01.2015 г.- 25.10.2016 г., 1617.59 лв.- наказателна лихва за забава за периода 23.02.2015 г.- 04.10.2017 г., 120.51 лв.- такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 122.93 лв.- разноски за заповедното производство.

Въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по искане на кредитора „Ц.К.Б.“ АД е образувано изп.д. №2019***0400611 по описа на ЧСИ И.Х.- рег. №*** на КЧСИ против длъжника Ц. И. В.. До последната е изпратена ПДИ, връчена на 29.03.2019 г.

С влязло в сила решение от 12.02.2020 г., постановено по гр. д.

№3604/2019 г. по описа на Русенския районен съд е отхвърлен предявеният от „Ц.К.Б.“ АД против Ц. И. В. иск за установяване на вземанията на Б. по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5924/2018 г. по описа на РРС за сумите: 3940.02 лв.- главница по договор за кредит от 18.11.2011 г.; 468.13 лв.- договорна лихва за периода 25.01.2015 г.- 25.10.2016 г.; 1617.59 лв.наказателна лихва за периода 23.02.2015 г.- 04.10.2017 г.; 120.51 лв.- такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2018г. до окончателното плащане. Решението е постановено при участието на третите лица А.С.А., А.С.К. и Ц.М.К.. Решението е потвърдено с решение

№260005/24.09.2020 г., постановено по ВТД №220/2020г. по описа на РОС.

На 13.11.2020 г. „Ц.К.Б.“ АД- София е подала до ЧСИ писмено становище по молбата на длъжника, в която е посочено, че Б. е изразила становище да не се пристъпва към разпределение на постъпилата по сметка на ЧСИ сума от 5050 лв. от длъжника, поискана е справка за размера на сумите, които са преведени по сметка на взискателя с оглед доброволно уреждане на връщането на събраните суми.

По изпълнително дело е изготвена справка от ЧСИ, от която е видно, че същото е образувано по искане на взискателя „Ц.К.Б.“ АД против длъжника Ц. И. В., както и че в периода 18.03.2018г. до 16.11.2020г. от длъжника е постъпила сумата 5272.40 лв., разпределена както следва: 4638.66 лв.- за взискателя, преведена на 13.05.2019 г. и 633.74 лв.- за ЧСИ.

От длъжника е събрана и сума в общ размер 2351.20 лв., която подлежала на връщане.

3

При така установените факти първоинстанционният съд е уважил предявените искове до размер на 4838.66 лв.- главница и 1180.01 лв.мораторна лихва по съображения, че уредбата на неоснователното обогатяване цели да се препятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание.

Първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне.

Основание по смисъла на цитираната разпоредба било юридически факт, източник на права и задължения, каквато в случая била заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Прието е, че правото по цитираната норма за връщане на даденото на отпаднало основание се поражда от фактически състав, включващ престирането на претендираното на съществуващо валидно основание към момента на извършване на престацията и последващо отпадане на основанието.

Прието е, че претендираната сума е излязла от патримониума на ищеца и част от нея - 4638.66 лв. е преведена на ответника в качеството му на взискател по изпълнително дело №2019***0400611, образувано въз основа изпълнителен лист, издаден по ЧГД №5924/2018г. по описа на РРС.

Първоаинстанционният съд е счел, че възражението на длъжника е трансформирало заповедното производство в исково, приключило със съдебно решение, с което претенцията на Б. е отхвърлена. Съдебния акт е влязъл в сила на 24.09.2020 г., от който момент е отпаднало основанието за получаване на горепосочената сума, поради което същата подлежала на възстановяване. Районният съд е съобразил и изявлението на ответника, обективирано в становище- вх. №17157/13.11.2020 г. и е приел, че претенцията, като доказана до размер на 4638.66 лв. следва да бъде уважена.

В останалата част над 4638.66 лв. до предявеният размер от 5272.40 лв. искът се явявал неоснователен, тъй като остатъка от 633.74 лв. бил отнесен за погасяване такси и разноски към съдебния изпълнител. Тази сума постъпила в патримониума на трето лице, а не на Б., поради което не се дължало връщането й от ответника.

По отношение на претенцията за мораторни лихви районният съд е приел, че при неизпълнение или забавено изпълнение на парично задължение, на кредитора се дължи законната лихва от деня на забавата, без да е 4 необходимо да се установяват действително претърпени вреди. Правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД се прилагало без да се прави разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение, в случая неоснователно обогатяване. Предпоставки за приложението му били наличие на парично задължение и забава. Обезщетителната лихва можела да се претендира при неплащане и се присъждала, когато има определен ден за изпълнение или когато кредиторът е поканил длъжника да изпълни. Данни за покана за доброволно изпълнение се съдържали в изявлението на ответника до ЧСИ, входирано на 13.11.2020г. Първоинстанционният съд е изчислил размера на дължимата лихва по реда на чл.162 от ГПК чрез програмен продукт за периода 24.09.2020 г. - 17.03.2023 г. върху главницата 4638.66 лв. и е установил, че размерът възлиза на 1180.01 лв, до който размер претенцията е приета за основателна.

Съобразно изхода от спора е разпределена и отговорността за разноските.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.

В чл.55, ал.1 от ЗЗД са правно регламентирани три специални хипотези на неоснователно обогатяване, а именно: получено без основание или с оглед на неосъществено основание или на отпаднало основание. Предвид изложените в исковата молба фактическите твърдения и заявеният петитум правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката в качеството й на ищец основава претенцията си на третата правно регламентирана хипотеза- получено на отпаднало основание.

Съгласно задължителните указания, дадени в ППВС №1/1979 г. според третият фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила.

Правилно е прието в обжалваното решение, че в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи, че е налице престация на основание, което е отпаднало с обратна сила. Установяване на елементите от фактическия състав на посочената правна норма е в доказателствена тежест на ищеца и без 5 да е налице изрично оспорване от страна на ответника.

По делото е установено, че в полза на „Ц.“ АД-София е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Ц. В. и е било образувано изпълнително производство за принудително събиране на сумите: 3940.02 лв.- главница по договор за кредит от 18.11.2011 г.; 468.13 лв.- договорна лихва за периода 25.01.2015 г.- 25.10.2016 г.; 1617.59 лв.наказателна лихва за периода 23.02.2015 г.- 04.10.2017 г.; 120.51 лв.- такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2018г. до окончателното й изплащане.

В хода на изпълнителното производство до длъжника е изпратена ПДИ, връчена на 29.03.2019 г., в която е посочено, че е наложен запор върху трудовото й възнаграждение и банкови сметки, както и възбрана върху недвижими имоти.

От длъжника е събрана сума в общ размер на 5272.40 лв., от които 4638.66 лв. са били преведени на взискателя, а със сумата от 633.74 лв. са погасени дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ и са преведени в полза на съдебният изпълнител.

Няма доказателства, които да установяват, че взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.

Установено е също, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. №3604/2019 г. на РРС е отхвърлен предявеният от Б. против Ц. В. иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С оглед на така установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че удържаната от жалбоподателката сума в хода на изпълнителното производство е на валидно основание, което е отпаднало с обратна сила от момента на влизане на съдебното решение, с което искът на Б. е отхвърлен.