Определение № 4103 от 10.08.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4103 гр. Варна, 10.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. Василева като разгледа докладваното от К. Василева Гражданско дело №

20253100102055 по описа за 2025 година

При служебна проверка съдът констатира, че исковата молба, с която е сезиран отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл.

127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, изтекъл е срокът по чл.131 ГПК и по делото са постъпили писмени отговори, поради което производството по делото и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото :

Предявени са в субективно и обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.31 ЗЗД от И. А. А. , както следва: срещу И. А. С. и К. С. С. за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №17, том VIII, , рег.№8679, дело 1210/2022г. на нот.

№513-К. К., с който А. И.ов С. е продал на съсобственика си И. А. С. следните обекти, находящи се в гр.Варна, ул.“***********“ №3, а имено собствените си ¾ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с ид.№10**********, представляващ Апартамент №1 с площ от 31.53 кв.м., разположен на първи етаж, състоящ се от : коридор, кухня-хол, спалня, банятоалет и тераса, при съседни самостоятелни обекти – на същия етаж : 10*****************; под обекта : 101*******; над обекта : 1013*********, ведно с прилежащата му изба №6 с площ 4.82 кв.м., както и 4.3408 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото , в което е построена сградата, както и 3/8 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с ид.№10*****************1, представляващ Гараж №2 с площ от 13.71 кв.м., разположен на етаж -1, при съседни самостоятелни обекти – на същия етаж :

10*****************о; 10********** под обекта : няма; над обекта : няма, както и 0.6199 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото , в което е построена сградата , както и ½ ид.ч. о т Поземлен имот с ид.№10******* с площ от 215 кв.м. при съседни имоти с ид.№№ : 10*******; 10135.1506.*********************, като сключен без продавачът да е могъл да разбира и ръководи действията си.

1 срещу Д. В. Д. за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №16, том VIII, , рег.№8676, дело 1209/2022г. на нот.№513-К. К., в частта с която А. И.ов С. е продал на Д. Д. собствената си ½ ид.ч. от Поземлен имот с ид.

№10********** с площ от 286 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.“**************, при съседни имоти с ид.№№ : 1013************* 1013******************, ведно с всички намиращи се в имота подобрения и приращения, както и построените в имота сграда с ид.

№10**********.1 с площ 26 кв.м. на един етаж, с предназначение – друг вид сграда за обитаване ; в частта, с която А. И.ов С. е продал на Д. Д. притежаваните от него в индивидуална собственост еднофамилна жилищна сграда с ид.№10**********.5 с площ 43 кв.м. и сграда с ид.№10**********.3 с площ 22 кв.м., на един етаж с предназначение – хангар, депо, гараж, като сключен без продавачът да е могъл да разбира и ръководи действията си.

В исковата молба се излага, че ищцата и ответника И. С. са наследници по закон и деца на починалия на 18.03.2023г. А. С..

Твърди се, че няколко години преди да почине наследодателят им започнал да забравя имената на близки и роднини, дати и събития като особено засегната била краткосрочната му памет. През последната година все повече имал периоди, в които бил объркан, тревожен, привиждали му се образи и чувал гласове. През лятото на 2022г. бил намерен от близките си паднал у дома дезориентиран с нарушен говор и изтръпване и слабост в десните крайници и бил транспортиран по спешност в ВМА Варна, където незабавно бил хоспитализиран. След назначена терапия и лечение бил стабилизира и изписан след пет дни с диагноза Исхемичен мозъчен инсулт в дясна мозъчна задна артерия-тромботичен инфаркт лека степен; Мозъчно съдова болест;

Хронична каротидо-вертебробазиална съдова недостатъчност.

Мултиинфарктна енцефалопатия, дискоордиционен и психоорганичен синдром.

Състоянието и след изписването останало тежко като той бил в невъзможност да се грижи сам за себе си. Задълбочила се деменцията, от която страдала, което мотивирало близките му да го настанят в Дом за стари хора с увреждания „Свети Илия“ в гр.Варна. по време на престоя в дома бил освидетелстван от психиатър, който дал заключение, че страда от психично заболяване – глобарна деменция и не може самостоятелно да разбира и ръководи действията си, да се грижи сам за себе си и за своите имуществени интереси и да формира воля и сам да я изразява. По тези причини на 07.12.2022г. ищцата подала молба за поставянето му под запрещение, но въпреки това на 03.10.2022г. той се разпоредил с почти всички свои недвижими имоти.

Твърди се, че състоянието на неспособност на А. С. да разбира и ръководи действията си и да осъзнава последиците от тях е било видимо за купувачите към датата на сключване на договорите.

В срока по чл.131 ГПК ответниците И. А. С. и К. С. С. са депозирали отговор, в който е изразено становище за частична недопустимост и неоснователност на иска.

2

Заявява се, че ищцата притежава ½ ид.ч. от разпореденото от своя баща и не може да претендира унищожаване в заявения обем и в тази връзка производството за останалата част следва да бъде прекратено като недопустимо.

Оспорва се твърдението, че А. С. няколко години преди да почине е започнал да забравя имена на близки и роднини, дати и събития, и засягането на краткосрочната му памет. Излага се, че години преди да почине за него се е грижил само синът му И. С. и неговата съпруга К. С. като се твърди, че ищцата не е била запозната със здравословното му състояние, тъй като не се интересувала от него и не го посещавала. Твъдри се, че ответниците са го настанали в дом за стари хора и престоят му там бил заплащан единствено от тях, с техни собствени средства и за тяхна сметка. Сочи се, че настаняването му е било с оглед възрастта му, която изисквала постоянни грижи за него, а не защото е страдал от деменция, както и за да не остава сам. Твърди се, че ищцата подготвила предварително оспорването на извършените от баща й сделки, които същата не одобрила след като разбрала за тях. Сочи се, че остава неясно и житейски нелогично по каква причина ищцата е организирала“ освидетелстването „ му на 08.11.2022г. , но предприела лечение на тежкото по нейното думи здравословно състояние и не инициирала други изследвания. Твърди се, че образуването на гр.д. №2559/2022г. по описа на ВОС за поставянето на А. С. под запрещение представлявало злоупотреба с права като крайната му цел била да възникне правото на оспорване на сделките като унищожаеми. Това производство било инициирано от ищцата едва след като узнала за разпоредителните сделки, което противоречало на твърденията й, че състоянието му било тежко от няколко години.

Оспорва се твърдението А. С. да не е разбирал и да не е могъл да ръководи действията и постъпките си и това да е било видимо за купувачите към датата на изповядване на сделките. Сочи се, че той е участвал лично в нотариалните производства и нотариусът се е уверил лично, че лицата, явяващи се пред него са дееспособни, че разбират вида и характера на сделките и осъзнават правните им последици. Излага се, че издадената епикриза от ВМА е посочено, че „няма усложнения“ , а пациентът е изписан с подобрение като е насочен за рехабилитация в домашни условия. Излага се, че това, че едно лице е получило инсулт не може да доведе до заключение, че страда от деменция или друг вид психиатрично разстройство на здравето.

Твърди се, че А. С. е осъзнавал извършените от него продажби като по негово настояване е запазил пожизнено правото си на ползване по отношение на апартамента като сделката била реализирана изцяло в негова полза и при явно изгодни условия, които не можели да покрият и втората хипотеза на чл.31,ал.2 ЗЗД- недееспособността да произтича от самия договор. Твърди се, че той по свое лично убеждение е платил по банковата сметка на дъщеря си 7 000 лева с основание „ продажба наследствен имот Илия А. С.“ , което сочело, че преживе е взел осъзнато решение да се разпореди с имотите в полза на сина си и трето лице. Въпреки, че през последните години за него грижи се полагали единствено от ответниците, той все пак решил да преведе в полза на дъщеря си 7000 лева. Това било продиктувано от обстоятелството, че ищцата притежавала еднолично наследствен имот в 3 гр.Варна, придобит от майка й, която била съпруга на А. С. от първия му брак. Излага се, че когато ищцата получила сумата не оспорила здравословното състояние на баща си, а я приела без да я върне. Твърди се, че тя се облагодетелствала считала, че баща й разбирала свойството и значението на извършеното, но когато не била съгласна с неговото решение, заемала противоположна позиция. Така приемането на сумата представлявало конклуденто действие , от което можело да се направи извод, че ищцата е приела, че към 11.10.2022г. баща й е разбирал свойството и значението на постъпките си, можел е да ги ръководи и е съзнавал техните последици.

Едва след получаване и реално усвояване на сумата от 7000 лева ищцата се активизирала и започнала да се интересува от сделките и баща си като цяло, като през цялото време всички нейни действия били насочени към оспорване на сделките, а не към подпомагане и лекуване на баща й.

Оспорва се издаденото медицинско удостоверение №435/08.11.2022г., издадено от д-р Б. като недопустимо доказателствено средство при твърдения, че представлява частна извънсъдебна експертиза. На следващо място то не можело да се приеме за писмено доказателство като относима медицинска документация, тъй като не обективирало преглед на пациент, предписани лекарства, назначени изследвания. Отделно се сочи, че д-р Б. е психиатър , а поставената от нея диагноза изисквала консултация с невролог и изследвания на главен мозък чрез ЯМР или др. Отправя се искане ищцата да бъде задължена да го представи в оригинал.

Оспорва се верността на съдържанието на разписка от 03.02.2023г. в съобщение по гр.д. №2559/2022г. в частта на удостовереното от П.К.- пълномощник на управител, че адресатът А. С. е с „много тежка деменция“. Сочи се, че няма данни това лице да е с медицинско образование, а самото изявление било шест месеца след изповядване на сделката.

Отправя се искане за отхвърляне на иска.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Д. Д. чрез назначен особен представител е депозирал отговор, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Излага се, че ищцата не е активно легитимирана да претендира изцяло унищожаването на процесните сделки, а само да размера на наследствената й ½.

Оспорват се всички фактически твърдения в исковата молба. Твърди се, че починалият А. С. е съзнавал напълно и бил в състояние да ръководи действията си по време на сключване на процесната сделка 30.09.2022г. и че в поведението му е нямало никакви признаци да страдал от умствено или психиатрично заболяване към този момент.

Противопоставя се на приемането на Медицинско удостоверение №435/08.11.2022г. като се сочи, че представлява свидетелско показание и е недопустимо доказателствено средство.

Оспорва се съдържанието и датите на Епикриза №4119/26.08.2022г. МБАЛ Варна и 4

Медицинско удостоверение №435/08.11.2022г. с твърдението, че не са издадени на посочената в тях дата.

По възражението за частична недопустимост на предявените искове :

По въпроса за обема, в който един наследник има право да иска унищожаване на сделка, сключена от неговия наследодател – в цялост или до обема на наследствената му квота е налице противоречива съдебна практика. Първото становище по въпроса се основава на тезата, че наследникът придобива права и отговаря за задължения съобразно своя дял в наследството, поради което правният му интерес да атакува сделки на наследодателя е ограничен до неговата наследствена квота/ в този смисъл Определение №285/23.01.2024г. по гр.д. №155/2024г. на ВКС; Определение №50733/14.10.2022г. по гр.д.