Решение № 1059 от 27.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V-166 27.07.2020 г. Град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав На тринадесети юли, през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА

КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

Секретар: Таня Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 1290 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №708 от 24.02.2020г. по гр.д.№8940/19г. на РС- Бургас, Главна Дирекция „Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи – с адрес: град София, бул.”Александър Малинов“ №1, е осъдена да заплати на А.Н.М., ЕГН ********** сумата от 1718,86 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд- общо 248,25 часа, за периода от 1.08.2016г. до 30.09.2019г., получени в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално положения от ищеца нощен труд /1736 ч./ в дневен, както и сумата от 241,12 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2016г. до 21.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2019г. до изплащането на задължението, както и разноски по делото в размер на 350 лв.

ГД „НП“ на МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС сумата от 118,75 лв.- държавна такса и 200 лв.- разноски за експертиза.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№12511/13.03.2020г. по описа на РС-Бургас, подадена от Главна Дирекция „Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи, представлявана от юрисконсулт Розенова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени.

Неправилно районният съд приел, че след като в отменената наредба №8121з-407/11.08.2014г. е била предвидена норма за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143, то при следващите наредби, уреждащи материята, в които липсва такава норма, е налице празнота. Процесният случай не касаел непълен нормативен акт, поради което липсвала необходимост от преодоляване на празнота в правната уредба на основание чл.46, ал.2 ЗНА чрез приложение по аналогия на нормите на КТ. За служителите в МВР действала наредба №8121з-776/29.07.16г., издадена на основание чл.187, ал.9 във връзка с чл.187а, ал.4 и чл.188, ал.1 от ЗМВР.

Неправилно съдът възприемал като обща уредбата в КТ, респективно в НСОРЗ. Член 9 от последната бил неприложим за държавните служители, чийто правоотношения се уреждали от ЗМВР, защото не били налице две от предпоставките за това-продължителността на нощното работно време да е по-малка от това на дневното и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми. Предвид спецификата на функционалните задължения на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, свързани с противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и защитата на националната сигурност, в случая общият закон бил ЗДСл, а специалния- ЗМВР, които регламентирали една и съща материя. Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация не предвиждала механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен. Разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР допускала полагане на нощен труд до 8 часа за разлика от чл.140, ал.1 КТ, където нощният труд бил ограничен до 7 часа. Прилагайки механизма по чл.9, ал.1 от НСОРЗ се получавал коефициент единица /1:1/, следователно нямало законово основание за прилагане на различен коефициент. Необосновано районният съд приел, че неприлагането субсидиарно на правилата на КТ поставяло служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и лицата, работещи по трудово правоотношение. В чл.178, ал.1 ЗМВР законодателят предвидил изчерпателно заплащане на допълнителни възнаграждения само за държавните служители, а наредба №8121з-776/29.07.2016г. определяла реда за отчитане на работното време, което означавало, че специалната уредба дерогира общата, както и че липсвала празнота. Изтъква се, че според чл.46, ал.1 ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговарял на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на РБ. Нормите на действаща наредба, които регламентирали отработеното време между 22.00ч. и 6.00ч. били ясни по смисъл, отразявали точно волята на законодателя и нямало необходимост от тълкуването им.

На следващо място са изложени оплаквания, че съдът не е обсъдил задълбочено изложените от въззивника аргументи в отговора на исковата молба и писмената защита, а правните му изводи не били мотивирани съобразно основни принципи на прилагането по аналогия и тълкуване на нормативните актове.

Сочи се, че исковете за извънреден труд и обезщетение за забавено плащане са неоснователни, поради което се иска отмяната на решението и отхвърлянето им.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия с искане за намаляването му до минималния размер по чл.36 ЗА.

Не са ангажирани доказателства.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба, макар въззиваемият да е уведомен за тази възможност чрез пълномощника си.

С нарочна молба, депозирана преди откритото съдебно заседание по съществото на спора, въззиваемият, чрез пълномощника си адв.Димова оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представени са писмени бележки, в която подробно са развити съображенията на въззиваемата страна. Претендират се разноски. Приложен е договор за правна защита и съдействие.

Въззивната страна също е приложила писмена защита, както и списък на разноските, като освен юрисконсултско възнаграждение претендира и възстановяване на внесените държавни такси.

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, а иска за обезщетение за забавено плащане- с правно основание чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на длъжността младши инспектор, старши полицай, в ООБОС към Дирекция „Жандармерия“, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Национална полиция” при МВР. Работил на 12- часови смени по определен график, като полагал труд и през нощта. Претендира /след изменение по чл.214 ГПК на първоначалната си претенция/ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1718,86 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 248,25 часа извънреден труд за периода от 1.08.2016 г. до 30.09.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 241,12 лв.- лихва за забава върху главницата за периода до подаването на исковата молба.

В отговора на исковата молба ответникът

- Главна дирекция „Национална полиция“- МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани по размер.

Посочил е, че през процесния период отношенията между страните се уреждат съгласно Наредба

№ 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба

№ 8121з-592/25.05.2015 г. и

Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.31, ал.2 от първата наредба, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В следващите наредби липсвала подобна разпоредба. Нормативната база изчерпателно уреждала основанията и редът за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Не намирала приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, понеже съгласно §1, т.2 от ЗР на кодекса същата се прилагала само за работници и служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/, какъвто не е бил ищецът през процесния период.

Развити са подробни съображения. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Районният съд е приел, че в действалите в част от процесния период наредби на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. /действала само в периода от 29.07.2016г. до 2.08.2016г. поради отмяната на наредбата от 2015г. с решение на ВАС/. Счел е, че е налице празнота в специалната правна уредба, поради което субсидиарно приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Приел е още, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане на нощния труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната била надвишена, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Налице са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения- обстоятелство, отчетено и от ответника, при съвместното действие на Наредбата от 2014г. и Заповед №8121з-791/28.10.2014г.

По делото е установено, че на ищеца била платена само добавката от 0,25 лв. на час за всеки отработен нощен час за исковия период.

Съобразно приетото експертно заключение съдът е счел исковете за основателни и доказани в установения от вещото лице размер, поради което исковата претенция е уважена в претендирания размер /съобразно приетото изменение/, ведно с акцесорните претенции за мораторна и законна лихва, съответно начислени върху главницата за периодите до и след предявяването на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество-правилно.

Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, относно съществуващото между тях служебно правоотношение, заеманата от ищеца длъжност, организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е начислявано и заплатено допълнително възнаграждение за нощен труд- 0,25 лв. на час.

Районният съд е обсъдил всички относими и допустими доказателства- писмени и съдебно-икономическа експертиза, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти.

Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо същата да се преповтаря в настоящото решение. Въззивната инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав.

Бургаският окръжен съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.