Определение № 24057 от 27.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24057 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно частно гражданско дело № 20251100511771 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. Д. П., чрез пълномощника адв.А.

Д. срещу определение № 32704, постановено в закрито заседание на 04.08.2025 г., по гр.дело № 47938/2024 г. по описа на СРС, Г.О., 35 състав, в частта, с която е оставена без уважение молба с вх.№ 186191/28.05.2025 г., подадена от С. П., чрез адв.Д. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се иска в полза на адв.Д. да бъде присъден пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение в размер на 990,72 лева с ДДС; изменено е решение № 9403/22.05.2025 г., постановено по гр.дело №47938/2024 г. по описа на СРС в частта относно присъдените в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД разноски, като е осъден С. Д. П., ЕГН: ********** да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: 202255877 сумата в размер на 200 лева - разноски за депозит за съдебно-счетоводна експертиза. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател, чрез своя пълномощник моли съда да отмени, като неправилно определението на СРС в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да бъде намален размера на разноските, възложени в тежест на С. Д. П. до справедлив и разумен размер, както и да бъде присъден в полза на адв.А. З. Д., на основание чл.38, ал.2 ГПК пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение с вкл. ДДС по предявения и уважен от съда иск.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „АЙ ТИ ЕФ 1

ГРУП“ АД, гр.София, чрез пълномощника адв.В. Б.-К., с който се оспорва същата като неоснователна. Моли съда, да остави частната жалба без уважение, като неоснователна и да потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението на СРС, Г.О., 35 с-в, в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното определение, поради което и на основание чл.272 ГПК във връзка с чл.278, ал.4 ГПК препраща към мотивите на СРС, Г.О., 35 с-в. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в частната жалба са изцяло неоснователни.

С решение № 9403/22.05.2025 г., постановено по гр.дело № 47938/2024 г. по описа на СРС, Г.О., 35 състав е прогласен за нищожен по предявения от С. Д. П., ЕГН:

********** срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕГН: 202255877 иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК договор за потребителски кредит № 646246 от 05.03.2024 г., сключен между С. Д. П. и „Ай Ти Еф Груп“ АД; отхвърлен е предявения от „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: 202255877 срещу С.

Д. П., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1500 лева - предсрочно изискуема главница по договора за кредит; осъдено е „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК:

202255877 да заплати на С. Д. П., ЕГН: ********** сумата в размер на 210,24 лева заплатена държавна такса; осъдено е „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: 202255877 да заплати на адв.А. Д. сумата в размер на 480 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на С. П. безплатна правна помощ в настоящото производство; осъден е С. Д. П., ЕГН: ********** да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК:

202255877 сумата в размер на 550 лева - разноски в настоящото производство.

С определение № 32704 постановено в закрито заседание на 04.08.2025 год. по гр.дело № 11771/ 2025 год., на СРС, Г.О., 35 състав, е оставена без уважение молба с вх. № 186191/28.05.2025 г., подадена от С. П., чрез адв.Д. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се иска в полза на адв.Д. да бъде присъден пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение в размер на 990,72 лева с ДДС; изменено е решение № 9403/22.05.2025 г., постановено 2 по гр.дело № 47938/2024 г. по описа на СРС в частта относно присъдените в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД разноски, като е осъден С. Д. П., ЕГН: ********** да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК: 202255877 сумата в размер на 200 лева - разноски за депозит за съдебно-счетоводна експертиза; оставена е без уважение молба с вх.№ 201282/09.06.2025 г., подадена от „Ай Ти Еф Груп“ АД в останалата част.

В мотивите на обжалваното определение е прието за установено следното: „ Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 186191/28.05.2025 г. от С. П., чрез адв.Д. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се иска в полза на адв.Д. да бъде присъден пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение в размер на 990,72 лева с ДДС. В молбата се излагат съображения във връзка с практиката на Съда на Европейския съюз при определяне на разноските, които следва да бъде осъдена да заплати загубилата делото страна. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпило становище от ответната страна, в което се излагат съображения за неоснователност на молбата.

Подадена е и молба с вх. № 201282/09.06.2025 г. от „Ай Ти Еф Груп“ АД с искане за изменение на решението в частта за разноските, като на молителя в качеството му на ищец по насрещния иск да бъдат присъдени допълнително разноски в размер на 200 лева - депозит за изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Моли се също така да бъде намалено присъденото в полза на адв.Д. адвокатско възнаграждение, като се вземе предвид, че съгласно съдебната практика не се присъжда ДДС при осъществена безплатна правна помощ. В срока по чл.248, ал. 2 ГПК е постъпило становище по така депозираната молба от насрещната страна, в което се моли да бъде оставена без уважение молбата за изменение на решението. Сочи, че общият размер на разноски, възложени в тежест на ищеца не следвало да надвишава вече определените такива. Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното: Молбите по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските са подадени от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок. Представени са списъци на разноските по чл. 80 ГПК от ищеца и неговия процесуален представител, поради което молбите са допустими. Разгледана по същество, молбата подадена от адв.Д. е неоснователна. Нормата на чл.38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024 г. по 3 т.дело № 1908 на ВКС/. С оглед на изложените критерии при определяне размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на адвоката при осъществена безплатна правна помощ, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, обема на осъществената от адвоката работа по защита правата и интересите на ищеца, съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта относно присъденото в полза на адв.Д. адвокатско възнаграждение. Що се отнася до молбата, подадена от „Ай Ти Еф Груп“ АД, същата е частично основателна. Действително, в постановеното по делото решение съдът е приел, че въпреки отхвърлянето на насрещния иск, доколкото същото е сторено поради извършено плащане в хода на производството, на ищеца по насрещния иск се дължат извършените разноски. При определяне размера на дължимите се разноски съдът не е взел предвид заплатения от ищеца по насрещния иск депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лева, поради което решението следва да бъде изменено, като на ищеца по насрещния иск бъде присъдена допълнително сумата в размер на 200 лева - разноски за депозит за ССчЕ. В останалата част, съдът намира молбата за неоснователна, като съдът не намира основание за изменение на решението относно присъденото в полза на адв.Д. възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ.“ Законосъобразен и обоснован е отказът на Софийски районен съд да измени решението си в частта за разноските, като увеличи присъденото на адвокат А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 480 лв. с ДДС за осъществена в полза на С. П. безплатна правна помощ до пълния претендиран размер от 990,72 лв. с ДДС.

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл.633 ГПК, е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските 4 услуги. След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.дело № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което е застъпено становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Изложени са съображения, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са : видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Константната практика на ВКС /ч.гр.дело № 83/2024 г. на І г.о., гр.дело № 5303/2023 г. на ІІІ г.о., ч.гр.дело № 2100/2024 г. на ІІ г.о., т.дело № 355/2024 г. на І т.о., ч.т.дело № 2559/2024 г. на ІІ т.о., ч.т.дело № 2450/2020 г. на ІІ т.о./, формирана съобразно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22 е, че приетата в приложение на уредената в чл.36, ал.2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004 г., не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. От значение е вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика и др.