Решение № 47 от 17.03.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. гр.Мадан, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100709 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между А. Б. М., ЕГН **********, с адрес *, и Лендиво ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № * е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на * ищцата сключила Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №* с ответното дружество, в изпълнение на който ответникът „Лендиво" ООД му предоставил заем в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева, при следните параметри: Общ размер на кредита: 350,00 лв., представляващ максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на Договора за кредит; Размер на първия транш по кредитната линия: 350,00 лв., представляващ размера на предоставената главница, към датата на сключване на Договора за кредит; Условия за усвояване на първия транш: подаване на Заявление за кредит, одобрение от КРЕДИТОРА и сключване на Договор за кредит; Условия за усвояване на всеки следващ транш: пълно погасяване на задълженията по предходните траншове; подаване на Заявление за кредит, одобрение от КРЕДИТОРА и сключване на Анекс към Договора за кредит;

Лихвен процент по кредита: 36.00 %; Годишен процент на разходите (ГПР):

42.58 %; Обща сума, дължима от ПОТРЕБИТЕЛЯ, изчислени към момента на сключване на договора за кредит: 360,50 лв.; Срок за погасяване на първи транш: 30 дни; Информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски: посочена в Приложение 2 - Погасителен 1 план към настоящия договор; Лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания: 10.00 %; Обезпечения: Да - поръчител или банкова гаранция. Сочи се, че съгласно чл.17 ал.1 от договора в случай че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да: в брой в търговските обекти на кредитора; осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл.27 ал.1 от договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.17 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. На основание чл.27 ал.2 от договора страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Ищецът счита, че уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че клаузата на чл. 27 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Счита, че същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Размерът на неустойката не бил взет предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, като ако това беше направено, то 2

ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва). Сочи, че договорът за кредит са недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът сочи, че договорът е действителен, като основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Сочи, че потребителят е отправил искане за сключване на договор за заем между него и "ЛЕНДИВО" ООД, ЕИК* („Заявка"). Искането е попълнено собственоръчно от Кредитополучателя посредством сайта на Кредитодателя. С формата/формуляра за кандидатстване Кредитополучателят е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем и е посочил начина на получаване/усвояване на главницата по кредита. По този начин Кредитополучателят е обективирал волята си да сключи договор за паричен заем със "ЛЕНДИВО" ООД. Кредитодателят е изпратил на посочената от Кредитополучателя електронна поща Общите условия и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания от Потребителя паричен заем, а в системата на Кредитодателя е бил наличен за изтегляне проект на договора за кредит. Потребителят се е запознал с всички условия предварително и след това е подписал договора, чрез съответните опции в системата на Кредитодателя. Счита, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че оспорената неустойка е действителна. Посочва, че кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в найпълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Сочи, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Сочи, че ищецът бил сключил общо два договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №*. Като доказателство по делото е прието заверено копие от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №*, съгласно който между страните има следните параметри: Общ размер на кредита: 350,00 лв., представляващ максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на Договора за кредит; Размер на първия транш по кредитната линия: 350,00 лв., представляващ размера на предоставената главница, към датата на сключване на Договора за кредит;

Лихвен процент по кредита: 36.00 %; Годишен процент на разходите (ГПР):

42.58 %; Обща сума, дължима от ПОТРЕБИТЕЛЯ, изчислени към момента на сключване на договора за кредит: 360,50 лв.; Срок за погасяване на първи транш: 30 дни; Лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания:

10.00 %; Обезпечения: Да - поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 17 от договора потребителят следва в срок до 3 дни от сключването на договора да осигури обезпечение – поръчител или банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора, със срок на валидност на банковата гаранция най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Третото лице-поръчител и банковата гаранция следвало да отговарят на изискванията посочени в ОУ и да бъдат одобрени от кредитора, по негова преценка. Клаузата на чл.27, ал.1 от договора регламентира заплащането на неустойка при неспазване на задължението за предоставяне на обезпечение, а именно – неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Уговорено е изрично в чл.27, ал.2 от договора, че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, същата се заплаща заедно с всяка погасителна вноска.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон 4

ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба са релевирани основания за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, свързани с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Прочитът на съдържанието на посочената неустоечна клауза на чл.