Решение № 222 от 08.10.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. ЛЕВСКИ, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20264410100411 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК /чрез залепване/ и след дадени указания от съда, в срок е депозирал исковата молба.

Твърди се, че на 03.08.2021 г. между ***** ЕАД и ответника Й. В. П. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия ***** № 100337352, по силата на който на П. е предоставен кредит в размер на 300 лева, който е следвало да се върне чрез 2 месечни вноски всяка от които в размер на 157,54 лева, първата от които дължима на 03.09.2021 г., а последната на 03.10.2021 г. , като във всяка вноска е включено задължението за главница и възнаградителна лихва. Твърди се, че кредитът е отпуснат при лихвен процент в размер на 40% и ГПР в размер на 49,02 %.

Твърди се, че с договор за поръчителство от 03.08.2021 г. сключен между ***** ЕООД, „*****“ ЕАД и Й. В. П., поръчителят ***** ЕООД е поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на длъжника по договора за потребителски кредита, като кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение за обезпечението /поръчителство/ съгласно погасителен план чрез 2 месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от 1 които в размер на 19,07 лв.

Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнил поетото задължение за плащане на месечните си вноски съгласно договореното и е изпаднал в забава, че поради неплащане на месечните погасителни вноски, кредитора е поискал плащане от поръчителя ***** ЕООД, който изпълнил паричното задължение, след което въз основа на извършеното плащане се е суброгирал в правата на кредитора и е придобил качеството на кредитор.

Твърди се, че на 17.08.2023 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между ***** ЕООД и ***** ЕАД, по силата на който задължението на Й. В. П. произтичащо от договор за потребителски крредит тип кредитна линия ***** № 100337352 от 03.08.2021 г. е изкупено от ***** ЕАД /правоприемник на ***** ЕООД/, за което е уведомен длъжникът.

Твърди се, че с уведомлението за цесия на длъжника е изпратено и писмено уведомление, с което на длъжника е предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение.

Заявява се, че към настоящия момент пълно и точно погасяване на задължението на Й. В. П. не е осъществено, нито е налице основание на което задължението за погасяване да е отпаднало.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Й. В. П. дължи на ***** ЕАД следните суми: 73,23 евро – главница посочена в заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 134/2026 г. на РС Червен Бряг, дължими по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия ***** № 100337352 от 03.08.2921 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.

410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

В условията на евентуалност, в случай че съда счете, че договора за кредит е недействителен и прогласи неговата нищожност, се прави искане за произнасяне на съда по реда на чл. 23 от ЗПК, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца чистата стойност на кредита.

Претендират се направените деловодни разноски, както в настоящото, така и в заповедното производство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е изразил становище по предявения иск, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

Ответникът се е явил в съдебно заседание и е признал исковата претенция.

2

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от свързаното към настоящото дело електронно заповедно производство - ч.гр.д. 134/2026 г. на РС Червен бряг е, че същото е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение против ответника.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено на ответника и същия в указания му срок е връчено по реда на чл. 47 от ГПК, поради което е дадена възможност на ищцовата страна да предяви настоящия иск и същия е предявен в дадения от съда срок.

Видно от представените по делото доказателства е, че между „*****“ ЕАД и ответника по делото действително са съществували твърдените в исковата молба договорни отношения.

В съдебно заседание ответника се е явил лично и признава, че действително дължи по договора сумата от 73,23 евро.

Предвид всички събрани по делото доказателства и направеното признание от ответника в съдебно заседание, че действително дължи сумата от 73,23 евро по сключения договор за потребителски кредит, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да заплати направените деловодни разноски от ищцовото дружество, както в настоящото производство, така и в заповедното производство. По делото е представен списък на разноските, от който е видно, че се претендират направени разноски в заповедното производство в размер на 10,86 евро заплатени като д.т. и 122,71 евро платено адвокатско възнаграждение за заповедното производство – или общо претендират се разноски за заповедното производство в размер на 133,57 евро. От същия се установява, че се претендират разноски за настоящото исково производство в размер на 14,16 евро. Предвид изложеното следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство в размер на посочените суми в списъка по чл. 80 от ГПК.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на „*****“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***** и Й. В. П., с ЕГН **********, с адрес: *****, че Й. В. П.

/със сочени по-горе данни/ дължи на „*****“ ЕАД /със сочени по-горе данни/ сумата от 73,23 евро - главница, представляваща дължима сума по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия ***** № 100337352 от 03.08.2921 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 30.01.2026 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение с рег.

№ 60/03.02.2026 г. по ч.гр.д. № 134/2026 г. на РС Червен Бряг.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК Й. В. П. / със сочени по-горе данни/ да заплати на „*****“ ЕАД /със сочени по-горе данни/ направените деловодни разноски в настоящото производство общо в размер на 14,16 евро в настоящото производство, както и направените деловодни разноски по ч.гр.д. 134/2026 г. на РС Червен бряг общо в размер на 133,57 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 4