Решение № 63 от 12.05.2020, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№___ гр.

Луковит, 12 май 2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАЯ КИРЧЕВА при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр. д. № 693 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен иск с правно основание чл.

439, ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от И.П.К. и К.Ц.К. *** чрез адв. С.Х. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. София, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищците не дължат сумите по изпълнително дело № 20188790402379 по описа на ЧСИ В.

П. с рег. № 879 по рег. на КЧСИ, с район на действие ОС – Ловеч, а именно: 5480 лв. – главница по Договор за потребителски кредит от 15.07.2011 г.; 144.50 лв.

– договорна лихва за периода 15.08.2012 г. до 21.06.2012 г.; 12.83 лв. – наказателна лихва за периода от 15.02.2012 г. до 21.06.2012 г.; 487.29 лв. разноски по делото, както и 3483.08 лв. – законна лихва върху главницата, начислена от 11.07.2012 г. до момента на завеждане изпълнителното дело, такси и разноски в полза на ЧСИ – 955.94 лв. поради погасяване на вземането по давност.

Претендира разноските по делото.

В исковата молба са изложени твърдения в следния смисъл: Ищците получили покана за доброволно изпълнение по изп. дело № № 20188790402379 по описа на ЧСИ В.П. с рег. № 879 по рег. на КЧСИ, което е образувано въз основа на представен от ответното дружество изпълнителен лист, издаден на 12.07.2012 г. по ч.гр.д. № 187/2012 г. по описа на РС – Луковит в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, сега „Юробанк България“ АД. Вземането на взискателя произтичало от договор за потребителски кредит FL 597338 от 15.07.2011 г., по който ищците са се задължили солидарно. Едновременно с поканата за доброволно изпълнение ищците получили и уведомление от 04.09.2018 г., с което ответникът ги уведомява, че „Юробанк България“ АД е прехвърлило вземането си към ищците по договора за потребителски кредит FL 597338 от 15.07.2011 г. с договор за цесия от 18.01.2016 г. Ищците твърдят, че за извършената на 18.01.2016 г. цесия, са уведомени чрез ЧСИ с получаване на поканата за доброволно изпълнение, от който момент цесията имал действие спрямо тях. Считат, че вземането по изпълнителния лист от 12.07.2012 г. е погасено по давност, тъй като от датата на издаването му до образуване на изпълнителното дело на 09.10.2018 г. е изтекъл период повече от пет години, през който период давността не е прекъсвана.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Излага твърдения, че на 15.07.2011 г. е сключен договор за потребителски кредит между ищците /в качеството им на солидарни длъжници/ и „Юробанк България“ АД /в качеството му на кредитодател/, по силата на който последният е предоставил определената в договора парична сума. Поради това, че ищците не изпълнили задължението си да погасяват кредита, „Юробанк България“ АД се е снабдило с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 11562/2012 г. по описа на ЧСИ Неделчо Любомиров Митев, рег. № 841, с район на действие СГС. В хода на изпълнителното производство вземането, предмет на изпълнение, е цедирано от взискателя

„Юробанк България“ АД на ответника с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. С оглед настъпилото частно правоприемство по искане на цесионера /ответник/ същият е конституиран като взискател по изпълнителното дело. Оспорва твърдението на ищците, че били уведомени за извършената цесия едва с призовката за доброволно изпълнение на 04.09.2018 г., като противопоставя твърдение, че ищците са били надлежно уведомени за извършеното прехвърляне на вземането съответно на 09.03.2016 г. И.К. и на 16.12.2017 г. – К.К.. Намира за неоснователно възражението на ищците за погасяване на вземането, предмет на изпълнение, по давност с твърденията, че след образуване на изп. дело № 11562/2012 г. по описа на ЧСИ Н.Л.М., рег. № 841, с район на действие СГС са предприемани нееднократно изпълнителни действия, които са прекъсвали давността. Излага правни съображения за това, че с образуването на изп. дело № 11562/2012 г. давността се счита прекъсната и е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа страна следното:

По делото няма спор и е видно от писмените доказателства /Заповед № 89 от

12.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 12.07.2012 г./, че по ч.гр.д. № 187/2012 г. по описа на Районен съд - Луковит ищците са били осъдени да заплатят при условията на солидарност на "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД следните суми: 5480.00 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 15.07.2011 г.; 144.50 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2012 г. до 21.06.2012 г.; 12.83 лв. – наказателна лихва за периода от 15.02.2012 г. до 21.06.2012 г.; 487.29 лв. разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист от

12.07.2012 г. взискателят "ЮРОБАНК

И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД с молба от 22.08.2012 г. инициирал образуването на изпълнително дело № 20128410411562 по описа на ЧСИ Неделчо Митев рег. № 841 в КЧСИ срещу длъжниците И.П.К. и К.Ц.К..

В молбата е възложено на основание чл. 18 ЗЧСИ пълно проучване на имущественото състояние на длъжниците и е поискано налагане на възбрани, съответно запори в случай, че бъдат установени недвижими или движими вещи, собственост на длъжниците.

С молба от 28.08.2012 г. взискателят изрично е възложил на ЧСИ действията по чл. 18 отЗЧСИ, в това число определяне начина на изпълнение.

С разпореждане от 28.08.2012 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжниците по сметки, открити в 15 банки в страната. На 28.08.2012 г. са изпратени запорни съобщения до посочените в разпореждането 15 банки, получени съответно на датите, отразени върху входящите печати на върнатите екземпляри. От кореспонденцията по изпълнителното дело се установява, че е наложен запор върху сметки на длъжниците в ЦКБ, ДСК, ОББ и "Юробанк И ЕФ Джи България"

ЕАД. Последният запор е наложен на

25.09.2012 г., когато е получено запорното съобщение в "Юробанк И ЕФ Джи България" ЕАД. На 28.08.2012 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците, връчени на 22.10.2012 г.

С разпореждане от 17.04.2014 г. ЧСИ е насрочил за

15.05.2014 г. от 11.00 ч. опис на движими вещи на длъжника К.Ц.К. *** и е изпратена призовка за принудително изпълнение, която не е получена от длъжника. Отбелязано е върху известието за доставяне, че са оставени две известия, пратката не е потърсена.

С разпореждане от 17.02.2015 г. ЧСИ е насрочил за

31.03.2015 г. от 14.00 ч. нов опис на движими вещи на длъжника К.Ц.К.. Изпратена е призовка за принудително изпълнение, получена на 27.02.2015 г. от Н. М. - майка.

С разпореждане от 17.02.2015 г. ЧСИ е насрочил за

31.03.2015 г. от 11.00 ч. опис на движими вещи на длъжника И.П.К. ***. Изпратена е призовка за принудително изпълнение, получена на 27.02.2015 г. от Н. М. - майка.

Няма данни насрочените описи да са извършвани.

На 25.07.2016 г. ответникът в качеството му на цесионер е депозирал молба по изпълнителното дело за конституирането му като взискател. В молбата се съдържа възлагане на изпълнителните действия по чл. 18 ЗЧСИ.

На 23.05.2018 г. ответникът е депозирал молба, с която е поискал насрочване на опис и оценка на движими вещи на длъжника по делото.

С постановление от 22.08.2018 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

На 03.09.2018 г., видно от съставения протокол по изпълнителното дело, изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК са предадени от ЧСИ на взискателя - ответника по настоящито дело.

С молба от 09.10.2018 г. въз основа на същия изпълнителен лист ответникът е инициирал пред ЧСИ В. П. рег. № **** на КЧСИ образуване на изпълнително дело №

20188790402379 срещу солидарните длъжници И.П.К. и К.Ц.К.. В молбата е поискано след извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфовете към БНБ налагане на запор върху вземанията на длъжниците по банковите им сметки.

Видно от приложените по изпълнителното делот документи процесното вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор на ответника с договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. ЧСИ е изпратил на длъжниците покани за доброволно изпълнение ведно с уведомление за цесията, връчени на 11.10.2018 г.

По делото са представени два броя обратни разписки, подписани от ищците, видно от които те са били уведомени за цесията преди тази дата - И.К. на 09.03.2016 г. и К.К. на 16.12.2017 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът в изпълнението може да се брани като оспори съществуването на изпълняемото право, е допустим само когато се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене на производството, по което е издадено изпълнителното основание /чл. 439, ал.2 от ГПК/. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищците не дължат процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Предявеният иск е допустим, независимо че отричаното вземане произтича от заповед за незабавно изпълнение, а не от съдебно решение. Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т.

14, новият ГПК, урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал.

1 ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Освен в тази хипотеза давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като съгласно актуална практика на ВКС, влязлата в сила заповед за изпълнение формира обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките по чл. 423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания и факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките по чл. 424 от ГПК. / В този смисъл е определение № 214 от 15.05.2018 год. по ч. гр. дело № 1528/2018 год. на ВКС, IV ГО/. Предвид на това стабилизираната заповед за изпълнение по чл. 417 има последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал.

2 ЗЗД, така че срокът на новата давност по чл. 117, ал.

1 ЗЗД, следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбите на чл. 117, ал.

2 ЗЗД. В настоящия случай иск не е предявен, нито в срок са подадени възражения срещу издадената заповед за изпълнение. Т. е. предмет на изпълнение по настоящото дело е влязла в сила на 06.11.2012 г. заповед за незабавно изпълнение/ ПДИ е връчена на всеки от солидарните длъжници на 22.10.2012 г. и двуседмичния срок за възражения изтича на 05.11.2012 г./.

Съгласно чл. 116, б.

"в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл. 117 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 по т.д.

№2/2013 г. ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.