Решение № 428 от 04.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Варна, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20253110200539 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Планарс Трейд“ ЕООД с ЕИК 202190792, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Атанас Георгиев“ №37, ет.2, ап.5 представлявано от управителя В.Д.А. против Наказателно постановление № 802483-F799651/16.12.2024г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ", в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС ,за нарушения по чл. 125, ал.5 от ЗДДС, съответно за неподаване на справка декларация за данъчен период от 01.10.2024г. до 17.10.2024г., в срок до 14.11.2024г..

С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се излагат аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Излагат се твърдения, че нарушението, за което е санкциониран е формално и маловажно, доколкото със същото не е ощетен държавния бюджет и не се накърняват интересите на държавата т.к. подадената със закъснение декларация е нулева, съотв. нарушението, за което е наказан е първо такова и не е извършено умишлено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Изтъква, че закъснението на дружеството е от 10 дни, като декларацията била подадена след уведомяване от данъчната администрация.

Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.11.2024г., св. К. С., на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАПВарна, извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП-гр.Варна по партидата на „Планарс Трейд“ ЕООД с ЕИК 202190792. При проверката било установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 17.10.2024г. и не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период от 01.10.2024г. до 17.10.2024г.,в териториалната дирекция по регистрацията си-ТД на НАП-Варна в установения в чл.125,ал.5 от ЗДДС срок до 14.11.2024г. На въззивното дружество била отправена покана за подаване на справка- декларация. Такава била подадена на 26.11.2024г.

При тези констатации срещу „Планарс Трейд“ ЕООД с ЕИК 202190792 бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F799651/27.11.2024 г., в който било описано допуснатото нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, като актосъставителят приела, че то е извършено на 15.11.2024г..

Актът бил съставен в присъствието на управителя, предявен и връчен и бил подписан без възражения. Впоследствие на 27.11.2024г. управителят на дружеството депозирал писмени обяснения, в които посочил, ч едружествот е дерегистрирано по ЗДДС и, че през последните 12 месеца е подавало нулеви данъчни декларации. Поради това отправил молба да се приеме, че нарушението е маловажен случай.

АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него на на 16.12.2024г. издал обжалваното наказателно постановление срещу „Планарс Трейд“ ЕООД с ЕИК 202190792, в което приел, че въззивното дружество е допуснало нарушение, квалифицирано по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. С НП била наложена имуществена санкция на ЮЛ. НП било връчено на 16.01.2025г., срещу обратна разписка на управителя на дружеството.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, покани, обратни разписки и 2 известия за доставяне, справки от ТР, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като логични, конкретни и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на св.К.С..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 28.01.2025г./, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна – ЮЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП чрез неговия законен представител-управител. Видно от справка в ТР общодостъпен за всички, за управител на дружеството е вписана В.А..

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна.

При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения .

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя, в случая дружеството „Планарс Трейд“ ЕООД с ЕИК 202190792.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено 3 пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващия орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на въззивното дружество за извършено нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, като за това е задължено за всеки данъчен период регистрираното лице. Тъй като видно от календара за 2024г., четиринадесетото число на месец ноември е било в четвъртъкработен ден, то правилно актосъставителят и АНО са счели, че срокът е изтекъл именно на тази дата, доколкото се касае за работен ден и че нарушението се явява довършено именно на 15.11.24г.- дата посочена в АУАН и НП. Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а в ал.2 на същия член е изрично указано че данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. В случая по делото няма спор, че въззивното дружество е било регистрирана по ЗДДС.Няма спор и по отношение на това, че същото не е подало в предвидения в закона срок справка-декларация за данъчен период месец октомври т.е. до 17.10.24г.- датата на дерегистрация на дружеството. Последната е била дължима по силата на закона.

Нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и показанията на св.С.. От същите се установява, че дружеството не е подало справка-декларация за визирания в наказателното постановление данъчен период в изискуемия от закона срок и от тази гледа точка обективно е налице изпълнителното деяние на вмененото нарушение. Горното се 4 установява от извлечението от ел.регистри на подадените декларации по ЗДДС, видно от които за последния данъчен период на дружеството справки –декларация по ЗДДС е подадена на 26.11.2024г.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава. Съгласно приложената от АНО санкционна разпоредба лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. В случая нарушението, което съдът приема за доказано, като както бе споменато по-горе е индивидуализирано в степен, позволяваща да се формира извод, че дружеството не е изпълнило задължението си по ЗДДС за данъчния период месец октомври 2024г.- до датата на дерегистрацията, като не е подало справка декларация в законоустановния срок. Доколкото се касае за ангажиране административната отговорност на юридическо лице, въпросът за причините, довели до настъпване на противоправния резултат, са ирелевантни. Това е така, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна такава, не се изследва въпросът за виновното поведение на длъжностните лица, ангажирани със същото, доколкото организацията и ръководството на дейността му следва да бъдат осъществявани по начин, който да гарантира спазването на законовите разпоредби.

Съдът намери обаче, че наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, налагайки административна санкция за маловажно нарушение по смисъла на чл.

28 от ЗАНН, предвид липсата на обществено опасни последици от административното нарушение, и предвид наличието на множество от смекчаващи вината обстоятелства, с оглед своята по-ниска степен на обществена опасност, което не оправдава извършването на санкционна дейност от административно-наказващия орган под формата на налагане на административно наказание в определения от наказващия орган минимален размер.

За да формира посочения извод, съдът взе предвид, че процесното задължение п о чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за подаване на декларация по ЗДДС попада в обхвата на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, а съгласно чл. 273 държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По правото на ЕС не са предвидени изрични санкции за деяние като процесното. Съгласно решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело С210/10 - т. 23, при липса на хармонизация на ниво ЕС в областта на санкциите за неспазване на условията, предвидени в законодателството им в тази връзка, държавите-членки са компетентни да изберат 5 санкции, които според тях са подходящи, но при спазване правото на ЕС и общите му принципи, в това число принципа на пропорционалността. Съгласно задължението за лоялно сътрудничество, произтичащо от чл. 4, ал. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), държавите-членки следва да гарантират, че придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер – Решение на СЕС от 7 октомври 2010 г. по дело С-383/09. Когато по правото на ЕС няма по-точни правила за определяне на национални санкции, те не трябва да нахвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от националното законодателство цели и когато има избор между няколко подходящи мерки, винаги трябва да се прибегне към наймалко обвързващата и причинените неудобства да не са несъразмерни на преследваните цели. Също според постоянната съдебната практика на Съда на ЕС (така, в Решението от 07.10.2010 г. по дело С-382/2009 г., S. Met SIA, т. 44), и както следва от принципа за лоялното сътрудничество по чл. 4, § 3 от ДЕС, когато правна уредба на Съюза не предвижда специална санкция за нарушение на нейните разпоредби или препраща по този въпрос към националните разпоредби, посоченият принцип налага на държавите членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза. Съдът подчертава, че като запазват дискреционната си власт по отношение на избора на споменатите мерки, държавите-членки трябва да гарантират, че при необходимост нарушенията на правната уредба на Съюза се санкционират при материални и процесуални условия, аналогични на приложимите към нарушенията на националното право, които са от сходно естество и значение и които при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер.

Разпечатката съдържа 36 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c2b092b-f68c-4be7-b466-61e9fdc7ea91