Определение № 4135 от 07.11.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4135 гр. Варна, 07.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100502125 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Солид монтажи" ООД, чрез процесуален представител адв. Христо Раев, срещу Решение № 2439/21.07.2022 г., постановено по гр.д. № 12110/2021 г. на ВРС, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 9470/30.08.2022 г. по делото, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждане на ответника „Темакс България" ЕООД да му заплати следните суми на основание чл. 403, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 45 от ГПК: 1.) сумата от 1800 лева., представляваща частичен иск от общата сума от 4200 лева, представляваща претърпяната загуба в размер на законната лихва от 10 % върху размера на запорираната сума - 28902.48 лева, за периода на запора 21.12.2018г. – 24.06.2020г., поради невъзможността запорираната сума да бъде използвана в търговския оборот и 2.) сумата от 900,00 лева., представляваща частичен иск от общата сума от 21914,48 лева, представляваща пропусната печалба от нереализирани през периода на запора поръчки от фирмите „БРАЙТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕИК 103327353, „ОНИКСТРЕЙД БГ” ООД ЕИК, 203111901, „АРТЕМИДА БСИ” АД ЕИК 121547109 и „ИЗОЛАЦИИ” ООД, ЕИК 148001134, както и ищецът е осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на общо 822.80 лева.

Въззивникът изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил представеното удостоверение, издадено от банка „ДСК" ЕАД относно датата на налагане на запора върху банковата сметка на дружеството в „Сосите Женерал Експресбанк" АД, както и размера на запорираната сума и датата на вдигане на запора. От справката се установявало, че ответникът без основание задържал повече от 34 месеца сума в размер на 31 460.40 лева.

1

Съдът не съобразил факта, че задържането за толкова дълъг период е попречило на дружеството да използва тези средства за търговския си оборот и загубата следва да е поне в размер на определената от закона наказателна лихва. Не били разгледани и другите представени от страната доказателства, включително Решение № 741 от 29.07.2019 година на ВОС по т.д. № 1924/2018 година, Решение № 71 от 05.03.2020 година по в.т.д. №620/2019 година на Варненски Апелативен съд, Определение № 1689 от 24.06.2020 година на ВОС по т.д. № 1924/2018 година за вдигане на обезпечението. В допълнение въззивникът твърди, че при налагане на обезпечението, ВОС е преценил, че доказателствата към искането за обезпечителни мерки не са достатъчни за да ги допуснат и са определили внасянето на гаранция, която да обезпечи възможните загуби на ответната страна. По изложените съображения моли за отмяна на решението и уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Не са направени доказателствени искания.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от „Солид монтажи" ООД, чрез процесуален представител адв. Христо Раев, срещу Решение № 2439/21.07.2022 г., постановено по гр.д. № 12110/2021 г. на ВРС, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 9470/30.08.2022 г. по делото, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждане на ответника „Темакс България" ЕООД да му заплати следните суми на основание чл. 403, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 45 от ГПК: 1.) сумата от 1800 лева., представляваща частичен иск от общата сума от 4200 лева, представляваща претърпяната загуба в размер на законната лихва от 10 % върху размера на запорираната сума - 28902.48 лева, за периода на запора 21.12.2018г. – 24.06.2020г., поради 2 невъзможността запорираната сума да бъде използвана в търговския оборот и 2.) сумата от 900,00 лева., представляваща частичен иск от общата сума от 21914,48 лева, представляваща пропусната печалба от нереализирани през периода на запора поръчки от фирмите „БРАЙТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕИК 103327353, „ОНИКСТРЕЙД БГ” ООД ЕИК, 203111901, „АРТЕМИДА БСИ” АД ЕИК 121547109 и „ИЗОЛАЦИИ” ООД, ЕИК 148001134, както и ищецът е осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на общо 822.80 лева.

НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 2125/2022г. на 22.11.2022 г. от 9:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3