Определение № 583 от 26.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. София, 26.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20251000500534 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от „Скайлайн пак“ ЕООД, с която обжалва определение № 4 565 от 26.11.24 г., постановено по т. д. № 986/24 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, с което съдът е оставил без уважение възражението за родова подсъдност на „Скайлайн пак“ ЕООД.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение незаконосъобразно, тъй като предявеният иск е недопустим и не следва да се разглежда от Софийски градски съд, а от Софийски районен съд. Твърди, че видно от исковата молба ищецът е навел твърдения, че предявява иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, която разпоредба предвижда предаването на имота след прекратяване на договор за наем. В тази връзка твърди, че договорът за наем не е прекратен, тъй като по взаимно съгласие на страните е подписано допълнително споразумение, с което срокът е продължен за още три години, както и че ищецът продължава да издава фактури, в които е записано, че се дължи наем за площ, а не обезщетение. Твърди, че дори да се приеме, че договора е прекратен, то ползването на имота е продължило без противопоставянето на ищеца, поради което същият се превърнал в такъв за неопределен срок, а такъв договор се прекратява само с писмено предизвестие, каквото не е изпращано. Релевира довод, че с оглед на това иска е не оценяем, поради което следва да се разгледа от Софийски районен съд. Моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да определи, че компетентен да разгледа спора е Софийски районен съд.

Ответникът по частната жалба „Соф кънект“ АД оспорва подадената жалба.

Твърди, че предметът на търсената защита се определя от ищеца с предявяването на иска.

Твърди, че производството е образувано по повод предявен иск за опразване и 1 освобождаване на имот с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което цената на исковете и родовата подсъдност е правилно определена. Твърди, че наведените твърдения са въпрос по същество и не могат да бъдат приети за основателни в производството по определяне на родово компетентния съд. Моли съда да постанови определение, с което да потвърди атакуваното.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 4 565 от 26.11.24 г., постановено по т. д. № 986/24 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, с което съдът е оставил без уважение възражението за родова подсъдност на „Скайлайн пак“ ЕООД.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Софийски градски съд е образувано по повод постъпила искова молба от „Соф кънект“ АД срещу „Скайлайн пак“ ЕООД, с която е поискано ответникът да бъде осъден да върне имота, предмет на наемен договор, след прекратяването на договора с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявеният иск, както и е приложил доказателства фактури и кредитни преводи. В отговора на исковата молба е наведено твърдение, че страните са постигнали съгласие за продължаване на срока на договора за период от три години, което е било обективирано в споразумение в анекс от 30.08.22 г., но такъв не е представен.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 121 от ГПК заинтересованата страна може да обжалва определението за подсъдността. Жалбата се подава чрез съда постановил атакуваното определение до по-горе стоящия съд. В конкретния случай се атакува определение на Софийски градски съд, с което е прието, че съдът е сезиран с искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за предаване на нает имот след прекратяването на договор за наем.

В конкретния случай спорно пред настоящата инстанция е изводът на съда относно вида и характера на предявеният иск. В тази връзка са наведени твърдения, че договора не е прекратен, което прави предявеният иск недопустим. Така наведените доводи съдът в настоящия си състав намира за неоснователни и ирелевантни по следните съображения:

2

В трайната практика на Върховния касационен съд се приема, че предявеният иск не може да се разгледа на основание, което не е посочено от ищеца, а основанието на иска са наведените факти и обстоятелства, от които произтича претендираното право.

Уреденото в чл. 6 ГПК диспозитивно начало се състои в обусловеността на защитата на накърненото право от волята на лицето, легитимирано да я търси, т.е. диспозитивното начало е процесуално отражение на разпоредителната власт на носителя на гражданските права, която е включена в съдържанието на тия права. Производствата на гражданския процес се образуват само по молба или жалба на носителя на правото на защита, т.е. страните по производството, неговият предмет и обсегът на дължимата защита и съдействие се определят от търсещия защита - чл. 6, ал. 2 ГПК. Само търсещият защита, но не и съдът вкл. и ответника може да измени основанието и предмета на делото. Съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска, поради което той не може да уважи иска на основание, непосочено от ищеца или пък въз основа на незаявен петитум.

Съгласно легалната дефиниция на чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. В случай, че страните сами са определили начало и край на наемния период, се касае за договор за наем с определен срок. В този случай с изтичане на така определения по обща воля срок договорът за наем се прекратява. На основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД след прекратяване на наемното правоотношение наемателят е длъжен да върне вещта, което задължение произтича от задължението на наемодателя по чл. 230 ЗЗД да предаде вещта на наемателя при сключване на договора. В съдебната практика и в правната доктрина еднозначно се приема, че изпълнението на задължението за връщане на вещта е двустранен акт и изисква участието както на наемателя, така и на наемодателя - необходимо е наемателят не само да опразни или да изостави наетата вещ, а така също да я предаде на наемодателя. При неизпълнение на това задължение (за връщане) законът е предвидил възможността наемодателя да поиска от съда да осъди ответника наемател да върне наетата вещ.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че въведените от частния жалбодател твърдения за незаконосъобразност на атакуваното определение са не относими.

Наличието или липсата на съществуващо валидно наемно правоотношение е релевантно по отношение на основателността на предявеният иск и не може да бъде основание за квалифицирането на предявеният иск от съда и определяне на родовата подсъдност.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4 565 от 26.11.24 г., постановено по т. д. № 986/24 г. по 3 описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 12 състав, с което съдът е оставил без уважение възражението за родова подсъдност на „Скайлайн пак“ ЕООД, като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4