Решение № 205 от 05.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Перник, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20251700100758 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предмет на настоящето производство е иск с правно основание на чл.

422 вр. с чл. 415 от ГПК.

По съображения изложени в исковата молба ищецът „Банка ДСК“ АД, чрез юрисконсулт Р. Д., моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата К. Ю. Б., че му дължи сумите, предмет на Заповед рег. № 1183 / 20. 06. 2026г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издаден въз основа на нея, издадени по ч. гр. д. № 2364 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд, по договор за кредит за текущо потребление от 23. 01. 2025г., както следва:

-сумата 40788,86лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 19. 06. 2025г. до окончателното изплащане,

-сумата 647,40лв., представляваща договорна лихва за периода от 13. 03.

2025г. до 12. 06. 2025г.,

-сумата 19,92лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 13. 03. 2025г. до 12. 06. 2025г.,

-сумата 88,02лв., представляваща законна лихва за периода от 13. 03.

1

2025г. до 18. 06. 2025г. както и направените разноски както в заповедното производство, така и в настоящето производство и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата З.В.И. в срок е подала писмен отговор, чрез адвокат К. Т..

С него :

Изразява становище, че исковата молба е неоснователна и недоказана, тъй като процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, поради противоречие със закона, поради което моли да бъде отхвърлена.

Навежда довод, че към момента на подаване на исковата молба не е настъпил падежът на претендираните от банката вземания.

Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1,т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК.

Позовава се на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, че нарушението на изискването на чл. 10, ал.1 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит.

Твърди, че са налице неравноправни клаузи в Договора за потребителски кредит, както и че шрифта на договора е под минимално допустимия 12.

Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски и то по отделно, а не по компенсация.

Адвокат К. Т. претендира на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, банката да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждениев размер на 3973,54лв. /2031,64евро/ за оказана безплатна правна помощ на ищцата.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено, следното :

Исковата молба се явява процесуално допустима. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е било първоначално предявено от „Банка ДСК“ АД пред Пернишкия районен съд. С разпореждане рег. № 8596/20. 06. 2025г. по ч. гр. д. № 2364 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд, е допуснато незабавно изпълнение върху подлежащото на 2 изпълнение вземане на длъжника, удостоверено в представения документ по чл. 417 от ГПК, разпоредено да се издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за подлежащо на изпълнение вземане на длъжника, удостоверено в представения документ по чл. 417 от ГПК ведно с направените разноски, и е постановено да се издаде изпълнителен лист за същото. По образуваното изпълнително дело № 1956 / 2025г. по описа на ЧСИ С.Б., поканата за доброволно изпълнение е била връчена на 28. 08. 2025г. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжницата К. Ю. Б. е депозирала на 09. 09.

2025г. възражение по чл. 414, ал.1, от ГПК. Пернишкият районен съдия е уведомил банката заявител за това обстоятелство, на основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК и му е дал възможност в едномесечен срок да предяви установителните си искове. Съобщението е връчено на банката на 30. 10.

2025г., а исковата молба е подадена в Пернишкия окръжен съд на 28. 11. 2025г.

/т.е. в срок/ от банката.

Видно от договор за кредит за текущо потребление от 23. 01. 2025г. и от заключението на вещото лице Я. А., по приетата съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът изцяло възприема като обективно и компетентно изготвена, както и от устните обяснения, дадени от вещото лице, на 23. 01. 2025г. „Банка ДСК“ АД в качеството й на кредитор и К. Ю. Б., в качеството му на кредитополучател, са сключили Договор за кредит за текущо потребление в размер на 41265,91лева. По делото няма доказателства шрифтът на договора и останалите, съпътстващи го писмени документи да е по – малък от 12, а дори и видимо той не е по – малък от 12, поради което съдът намира, че не е налице нарушение на изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за потребителски кредит /ЗПК/.

Съгласно чл.1 от този договор, кредиторът е предоставил кредит на кредитополучателя в размер на 41265,91лв. за рефинансиране на задължения по Договор за кредит от ***, сключен с К. Ю. Б. отчитан по сметка № *** за сумата от 60000лв., който ще бъде погасен в цялост със сумата по новия кредит. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на усвояване, а падежът за плащане е 13-то число на месеца, а ГПР е 5,21%. В изпълнение на този договор и на основание чл. 3 от договора /кредитът се усвоява еднократно и безкасово/, банката е превела на 23. 01. 2025, лв. по сметка № ***, с титуляр К. Ю. Б., общо сумата 41265,91лв., от която 3

40764,43лв. на основание - #61преструктуриране по решение 20012025 164343 и сумата 519,48лв. и по този начин сметка № *** е била закрита.

Следователно старите задължения на К. Б. по трите договора са погасени и е възникнало ново задължение за нея по Договор за кредит за текущо потребление от ***.

И договорът и погасителния план и Общите условия са подписани и от двете страни – както приложените с исковата молба , така и представените впоследствие нотариално заверени копия от тях.

С оглед обстоятелството, че кредитът се предоставя за рефинансиране и наличието на клаузата на чл.3 от договора, съдът намира, че в случая разпоредбата на чл.11, ал.1, т.20 от ЗЗП е неприложима, тъй като кредитополучателят не получава пари в брой или по собствена сметка, които да би могъл да върне.

С уведомление изх. № ***/19.05.2025г. банката е уведомила К. Ю. Б., че от датата на получаване на това писмо кредитът става предсрочно изискуем, поради забава в погасяване на задълженията по сключен с „Банка ДСК“ АД Договор за банков кредит от ***, като върху потвърждението за получаване е изписан № на пратака ***.

Следователно, тъй като не са плащани първите четири вноски за периода от 13. 02. 2025г. до 13. 05. 2025г. включително, на основание чл. 18 от договора вр. с чл. 16.2. от Общите условия, кредитът основателно е обявен за предсрочно изискуем, считано от получаване на съобщението от кредитополучателя - 31. 05. 2025г.

Следователно няма нищожни клаузи в договора, както и в общите условия, поради което не е налице хипотезата на чл. 22 от ЗПК.

В чл. 6, вр. с чл. 13 от договора вр. с чл. 5.1 – чл.7.2. от Общите условия е уговорен лихвения процент и методологията му за промяна по смисъла на 33а от ЗПК.

Следователно няма нищожни клаузи в договора, както и в общите условия, поради което не е налице хипотезата на чл. 22 от ЗПК.

Видно от заключението на вещото лице Я. А.:

По процесния договор за кредит от *** са постъпили следните суми:

768,87лв. на 09. 06. 2025г. /преди издаване на Заповедта за изпълнение/ 4

767,51лв. на 08. 07. 2025г. от сметка *** – „пог. съд. кред.“ 9070,60лв. от наложен запор по изпълнително дело на ЧСИ Б..

С постъпилата сума от общо 10606,89лв. или 5423,22евро кредиторът е погасил следните задължения:

10315,16лв. главница

158,13лв. договорна лихва

133,60лв. законна лихва.

Вещото лице е изготвило в заключението си два варианта за дължимите суми от страна на длъжницата към банката :

Вариант 1

Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и към датата на изготвяне на заключението е общо в размер на 41 544.19 лева или 21 241.21 евро, от тях:

40 788,86 лева главница

588,69 лева договорна лихва изчислена до 31.05.2025 г.

19,92 лева лихва за забава от 13.03.2025 г. – 12.06.2025 г.

146,72 лева законна лихва лева за периода от 09.06.2025 г. до 18.06.2025 г. включително

Вариант 2 по погасителния план.

Към датата на издаване на Заповед № 1183 от 20.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от ***, станал изискуем към 31.05.2025 г., и отразено плащане от кредитополучателя на 09.06.2025 г., дължимата сума е в размер 41 533,91 лева или 21 235,95 евро, от тях:

40 788,86 лева главница - от тях 646,69 лева с настъпил падеж и 40 142,17 лева с ненастъпил падеж

598,33 лева договорна лихва изчислена до 31.05.2025 г.

146,72 лева законна лихва върху сумата от 40 788,86 лева за периода от 09.06.2025г. до 18.06.2025 г. включително.