Акт от 25.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34820 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110133926 по описа за 2025 година

Производството е по чл.- 248 ГПК.

Образувано е по молба на третото лице помагач "Д." ООД вх. № 173373/01.06.2026г. с искане за изменение на Решение № 8924/14.05.2026г. в частта за разноските като се отмени постановеното да заплатят 2 /две/ евро дължима такса за извършен авансово от съда препис на електронно подаден документ.

Ответните по молбата страни "Т." ЕАД и ответницата В. Г. М. чрез особения представител адв. Кр. Днаджиева не изразяват становище в дадения срок.

Съдът счита молбата за подадена в срок и подлежаща на разглеждане, а по същество - неоснователна. Неправилно според настоящия състав молителят тълкува закона като нарича подадените молби и разпечатана авансово за сметка на съда електронни документи. На първо място следва да се отчете, че разглежданото дело не е елктронно и всеки един документ по същото съдът е длъжен да съхранява /и ако го няма - да възпроизвежда/ на хартия. Когато страната е подала по електронен път документ, съдът го разпечатва авансово за своя сметка /дори и без да има доказателства за внесени предварително разноски, както на формално основание би се приложил чл. 76 ГПК/. В случая това е молба - писмено изявление до съда, което по силата на чл. 102, ал. 2, т. 3 от ГПК се подава по броя насрещни страни. Така е налице недвусмислено хипотезата на чл. 102 е ГПК - че всяко процесуално действие може да се извърши в електронна форма освен ако по силата на закон е предвидено извършвнането му по друг начин. В случая има изрична норма чл. 102, ал. 2, т. 3 ГПК и спазването й, както и материалното отражение на същото не е административно задължение на съда. Никакво отношение няма цитирания в молбата чл. 102 з ГПК. Когато има разписана от закона форма, тя следва да се спазва. Когато страната не е внесла предварително дължимите разноски, съдът се произнася накрая на производството пред съответната инстанция и постановява събирането им. Така и в Определение № 16176/29.07.2026г. на СГС, ЧЖ - I - Б състав по в.гр.д. 6914/2026г.: "В случая третото лице-помагач е било длъжно 1 да представи два броя преписи на молбата и приложенията към същата на хартиен носител, което не е сторено своевременно от „Д.“ ООД, като съдът е поел съответните разходи, които следва да бъдат възстановени.". Освен това за конкретната процедура е разписана и заповед на Председателя на СРС, която също подлежи на изпълнение. Ето защо определената сума се дължи и молбата е неоснователна.

На отделно основание и сезиращата молба по чл. 248 ГПК, а именно: вх. № 173373/01.06.2026г. е разпечатана отново за сметка на съда и по вече изложените съображения молителят дължи за същата още 2 евро, събирането на които съдът е длъжен да постанови с настоящото определение. Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ третото лице помагач "Д." ООД вх. № 173373/01.06.2026г. с искане за изменение на Решение № 8924/14.05.2026г. в частта за разноските като се отмени постановеното да заплатят 2 /две/ евро дължима такса за извършен авансово от съда препис на електронно подаден документ.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК "Д." ООД с ЕИК ., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата от 2 /две/ евро.

Настоящото подлежи на обжалване пред СГС в седмичен срок от получаване на настоящото в препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2