Определение № 5198 от 13.09.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 3593/2023
- Вид
- Определение № 5198
- Подписан
- 13.09.2023
- Състав
- ВАНЯ ВАСИЛЕВА КИСИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 54 · Закон за администрацията
- чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4 · Закон за пътищата
- чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4 · Закон за пътищата
- чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4 · Закон за пътищата
- чл. 21д · Закон за пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5198 гр. Бургас, 13.09.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120103593 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г“, представлявано от изпълнителните директори И.И. и П.Ш., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Е. Й.“ №., ет.., чрез адв. З. Б., срещу Н.а.„П. и.“, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ №.3, с поделение ОПУ Б., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Ц.“ №.., с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2236,19 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; сумата от 244,12 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 18.05.2022г. /датата на плащане от страна на застрахователя/ до датата на предявяване на иска. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Съдът, при извършена служебна проверка намира, че делото не е местно подсъдно на Бургаски районен съд по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ГПК, искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 1
110 ГПК. Съгласно чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и чл. 21д от Закона за пътищата, чл. 4 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на А. „П. и.“ и чл. 54 от Закона за администрацията, ответникът по предявения главен иск – А. „П. и.“ е държавно учреждение с 27 специализирани териториални звена – областни пътни управления, които осигуряват изпълнението на определени функции на агенцията на територията на една административна област. Нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална, поради което дерогира както общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, така и изборната подсъдност по искове за непозволено увреждане по чл. 115 ГПК.
Така уредената специална местна подсъдност по искове срещу държавни учреждения е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно до приключване на първото по делото заседание – арг. от чл. 119, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 60462 от 21.12.2021г. на ВКС по ч. гр. д. № 4946/2021г., III г. о., ГК; Определение № 544/16.12.2019г. по ч.гр.д. № 4613/2019г., ІІІ г.о.; Определение № 48/12.02.2021г. по ч.гр.д. № 304/2021г., ІV г.о. и др.
В настоящия случай от изложените в исковата молба твърдения и приложенията към нея се установява, че пътнотранспортното произшествие, при което се твърди да са настъпили процесните вреди, е реализирано при движение през Р. п. в началото, на около 10-15 км от град К., с посока на движение град В.. Доколкото там е осъществено твърдяното противоправно деяние на ответника, там е възникнало и регресното право на застрахователя.
Именно в момента на настъпване на застрахователното събитие възниква законовото задължение на застрахователя да плати дължимото застрахователно обезщетение, съответно и правото му на регрес срещу делинквента, като последното се намира под отлагателно условие - ако плати, респективно става изискуемо в момента на плащането на третото лице (в този смисъл е и Решение № 71 от 23.06.2011г. на ВКС по т.д. № 624/2010г., I т.о.).
Посоченият пътен участък попада в съдебния район на Районен съд – Карнобат, съответно обуславя местната компетентност на този съд да се произнесе по предявените искове.
С оглед на гореизложеното, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на местно компетентния съд, а 2 именно Районен съд – Карнобат, на основание чл. 118, ал. 2, вр. с чл. 119, ал.
3, вр. с чл. 108, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. №3593 по описа на БРС за 2023 г.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд Карнобат.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3