Определение № 4590 от 06.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4590 гр. Варна, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502090 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 73165/25.08.2025 г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез юриск. Е.

К., срещу определение № 10950/13.08.2025 г., постановено по гр. д. № 870/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба на страната по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 2328/23.06.2025 г. в частта му за разноските чрез намаляване по размер на присъденото адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита на ищеца при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Жалбоподателят поддържа твърдения за неправилност на постановеното определение, като сочи, че присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано. Счита, че липсва по случая завишена фактическа и правна сложност на спора. Аргументира становището си и с обема на осъществената адвокатска защита, както и че ответникът е признал иска. Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си. Искането е за отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество, като не бъде присъждано на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, а при евентуалност – същото да бъде редуцирано до размер от 200.00 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 78061/15.09.2025 г. от Д. Н. Ш., чрез адв. П. Н., в който е обосновано подробно становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен. Предмет на обжалване е съдебен акт, чиято обжалваемост е предвидена в закона – чл. 248, ал. 3, във вр.

1 чл. 258 ГПК. При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима.

За да се произнесе по същество на частната жалба, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Първоинстанционното исково производство е образувано по исковата молба на Д. Н. Ш., с която е предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията й с ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, че не дължи сумата от 960.00 лева, представляваща такса за допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит № 40027183475/24.07.2024 г.

С постановеното по делото решение № 2328/23.06.2025 г. съдът е уважил предявения иск, като присъдил в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 248 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е постъпила молба с правно основание чл. 248 ГПК, която състав на ВРС е преценил като неоснователна, поради което е оставена без уважение.

От преписката по първоинстанционното производство се установява, че ответникът е направил признание на иска с отговора на исковата молба.

Ищцата е била представлявана от адв. Н., който й е предоставил безплатна адвокатска защита като материално затруднено лице на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, представен е и надлежно заверен договор за правна помощ, сключен между ищцата и адв. Н. с предмет процесуално представителство по делото.

Представено е и пълномощно за учредяване на представителна власт на адв.

Н.. За заплащане на дължимото възнаграждение е отправено изрично искане до съда. Размерът на това възнаграждение се определя от съда, а като ориентир служи Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Касае се в случая за установителен иск за отричане действителността на клауза от сключения между страните договор за потребителски кредит за закупуване на пакет допълнителни услуги като противоречаща на добрите нрави, в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето и водеща до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), и съответно на това - недължимост на допълнително възнаграждение за кредитора. Исковата защита е обусловена от неоснователното отнасяне от страна на кредитора на част от платените от длъжника погасителни вноски за такса по пакета допълнителни услуги.

Съобразявайки предмета на спора, направеното признание на иска в отговора на исковата молба, съответно фактът, че делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, без участие на страните (представени са аргументирани писмени становища), респ. без доказателствен процес, процесуални усложнения и устни прения по делото, съдът намира, че определянето на адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа от 2

400 лева е прекомерно. При съвкупната преценка на относимите фактори, отчитайки и наложилата се обилна, трайна и последователна съдебна практика по отношение разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, в т.ч. и на СЕС (напр. решение от 21 март 2024г. по дело С-714/22г.), съдът приема, че с оглед цената на иска и извършената от адвоката работа сумата от 250 лева е достатъчна, за да овъзмезди действията, извършени в хода на съдебното производство.

По тези съображения частната жалба се преценява като частично основателна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде частично отменен и по същество решението да бъде изменено в частта на разноските чрез намаляване на присъденото в полза на адвоката на ищеца адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №10950/13.08.2025г., постановено по гр.д.

№870/2025г. на Районен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлена молбата на ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №2328/23.06.2025г. в частта му за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита на ищеца при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК решение №2328/23.06.2025г. на Районен съд – Варна, постановено по гр.д. №870/2025г. по описа на ВРС, в частта му за разноските като намалява по размер определеното на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на адвокат П. Й. Н. от Адвокатска колегия – Варна, със служебен адрес гр. Варна, бул. „Цар Освободител" № 44, ет. 4, офис 6, за предоставена в полза на ищцата Д. Н. Ш., ЕГН **********, безплатна адвокатска помощ от 400 лева на 250 лева (двеста и петдесет лева).

Определението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК) и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3