Решение № 1897 от 15.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1897 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100513508 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20187603/20.09.2021 г., постановено по гр. д. № 18360/21 г. по описа на СРС, 43 състав, е признато за установено по предявените от М. Н. Н. срещу „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД искове с правно основание чл. 439, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2 128,15 лв., представляваща ½ от разноските за държавна такса, и сумата от 773,99 лв., представляваща ½ от адвокатското възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.11.2014 г. по т. д. № 930/11 г. по описа на ОС – Перник, присъединен по изп. дело № 20118400400648 по описа на ЧСИ М Цач eва, с район на действие – СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране. С решението „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е осъдена да заплати на М. Н. Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 116,09 лв., представляваща направени разноски в производството, както и на адв. М.И. П. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА сумата в размер на 433,15 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството.

Постъпила е въззивна жалба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу решение № 20187603/20.09.2021 г., постановено по гр. д. № 18360/21 г. по описа на СРС, 43 състав.

Твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице последиците на погасителната давност по отношение на процесното вземане. Твърди, че за процесното вземане е издаден 1 изпълнителен лист от 27.11.2014 г. по гр. д. № 930/11 г. по описа на ОС – Перник, присъединен по изп. дело № 648/11 г. по описа на ЧСИ М Ц.. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че от момента на присъединяването на изпълнителния лист към изп. дело № 648/11 г. по описа на ЧСИ М Ц. на 12.05.2015 г. е започнал да тече давностен срок, който не е бил прекъсван и е изтекъл на 12.07.2020 г. Посочва, че по делото е безспорно установено, че на 22.12.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника – ищец в настоящото производство. От налагането на запора върху банковите сметки на длъжника на 22.12.2017 г. е започнал да тече нов 5 – годишен давностен срок, който не е бил изтекъл към момента на предявяване на исковата молба в съда. Поддържа, че по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Следователно след предявяване на исковата молба давността е спряла да тече.

Поддържа, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че изпълнителният лист е присъединен към изп. дело № 648/11 г. по описа на ЧСИ М Ц., което е образувано на 18.08.2011 г. във основа на изпълнителен лист от 12.07.2010 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6688/10 г. по описа на РС – Перник срещу ищцата, още две физически лица и едно дружество. Твърди, че за установяване на недължимост на сумите по образуваното изпълнително дело № 648/11 г. по описа на ЧСИ М Ц. е предявен иск по чл. 439 ГПК от М. Н. Н. и е образувано гр. д. № 13761/18 г. по описа на СГС. Посочва, че решение № 1332/19.02.2020 г. по гр. д. № 13761/18 г. по описа на СГС, с което искът е отхвърлен, е потвърдено с решение № 10202/01.03.2021 г. по в. гр. д. № 1854/20 г. по описа на САС и към настоящия момент производството е висящо пред ВКС.

Твърди, че с предявяването на исковата молба и образуването на производството по гр. д.

№ 13761/18 г. по описа на СГС давността е била спряна и е налице обективна невъзможност за кредитора да действа за принудителното събиране на вземането си по изп. дело № 648/11 г. по описа на ЧСИ М Ц.. Поддържа, че необоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че процесното вземане е погасено по давност и не е налице законово основание за принудителното му събиране. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решение № 20187603/20.09.2021 г., постановено по гр. д. № 18360/21 г. по описа на СРС, 43 състав, като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - М. Н. Н. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователна. Tвърди, че доводите на въззивника, че изпълнителните действия, извършени след настъпила перемпция по изпълнителното дело, прекъсват течението на погасителната давност, са неоснователни.

Посочва, че за да бъде извършено валидно едно изпълнитело действие, то изпълнителното дело не следва да бъде прекратено или приключено. Поддържа, че независимо от това, че съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване на делото, то правните последици на прекратяването са настъпили, тъй като с изтичането на две години от последното действие изпълнителното дело се прекратява ex lege, като постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно действие. Твърди, че са неоснователни изложените във въззивната жалба твърдения, че по отношение на процесното вземане е 2 водено друго предходно гр. д. № 13761/18 г., заведено от ищцата за установяване на недължимостта на изпълнителния лист, идаден на 27.11.2014 г. от ОС – Перник по търг. дело № 930/11 г., както и наведените в тази връзка твърдения, че по време на предходното исково производство давността по отношение на процесното вземане не е текла, тъй като е била спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Посочва, че по отношение на изпълнителния лист, издаден на 27.11.2014 г. по т. д. № 930/11 г. от ОС – Перник, не е воден предходен съдебен процес, поради което давността за вземането по листа не е спряла да тече, а към момента на завеждане на исковата молба в съда процесното вземане е било погасено по давност. Твърди, че предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост на вземане, въз основа на което има вече образувано изпълнително дело, което е висящо, не възпрепятства кредитора да предприема изпълнителни действия и да изисква от ЧСИ да извършва такива с цел събиране на вземането си. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищцата М. Н. Н. твърди, че срещу нея е образувано изпълнително дело № 20118400400648 по описа на ЧСИ М Ц., като по делото по молба на ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е присъединен изпълнителен лист, издаден на 27.11.2014 г. по търг. дело № 930/11 г. от ОС – Перник, въз основа на влязло в сила решение № 13/21.03.2013 г., за сумата от 5 804,27 лв., от която сума – 4 256,29 лв. – разноски за държавна такса, възнаграждение за особени представители и възнаграждение за вещо лице, и 1 547,98 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като ищцата е била осъдена да заплати сумата по процесния изпълнителен лист разделно със съдлъжника си С.Д.К.. Твърди, че не дължи на ответника ½ от сумите по изпълнителния лист, издаден на 27.11.2014 г. по търг. дело № 930/11 г. от ОС – Перник, а именно – 2 128,15 лв. – разноски за държавна такса и 773,99 лв. – адвокатско възнаграждение, тъй като посочените задължения били погасени по давност. Посочва, че процесният изпълнителен лист, издаден на 27.11.2014 г., е присъединен по изп. дело № 20118400400648 на ЧСИ М Ц. с молба с вх.

№ 7809/12.05.2015 г. от ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. Посочва, че на 18.05.2015 г. до ищцата е била изпратена ПДИ, което действие не е изпълнително по своя характер, съответно не прекъсва течението на погасителната давност. Твърди, че началната дата, от която е започнала да тече погасителната давност е 12.05.2015 г., когато ответникът е подал молба за присъединяване на процесния изпълнителен лист по изпълнително дело № 20118400400648 по описа на ЧСИ М Ц., а при условията на евентуалност посочва датата – 18.05.2015 г., когато ЧСИ е изпратил ПДИ до ищцата. Поддържа, че поради бездействие на взискателя към 12.05.2017 г., а при условията на евентуалност – към 18.05.2017 г., по делото е настъпила т. нар. перемпция по отношение на ищцата и делото е следвало да се прекрати 3 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че действията, извършени след перемпцията, не прекъсват погасителната давност, тъй като са извършени по вече прекратено ех lege изпълнително дело. Посочва, че наложеният запор върху банковите сметки на ищцата на 22.12.2017 г. представлява действие, което се явява ирелевантно за делото, тъй като е извършен след настъпила перемпция по делото. Твърди, че на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД процесното вземане е било погасено по давност към 12.05.2020 г. /в условията на евентуалност към 18.05.2020 г. /, a с оглед разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., които разпореждат спиране, както на давностните срокове, така и на сроковете по изпълнителните производства за периода на извънредното положение в страната – от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., счита, че вземанията по посочения изпълнителен лист са погасени по давност към 12.07.2020 г. /в условията на евентуалност – към 18.07.2020 г./.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи ½ от сумите по изпълнителния лист, издаден на 27.11.2014 г., а именно – 2 128,15 лв. – разноски за държавна такса и 773,99 лв. – адвокатско възнаграждение, тъй като същите са погасени по давност. Претендира разноски.

Ответникът – „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД оспорва иска. Твърди, че искът е недопустим, тъй като не е предявен срещу надлежна страна. Посочва, че на 26.11.2018 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД /като цедент/ и „ЕОС М.“ ЕООД /като цесионер/, по силата на който „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в качеството си на цедент, прехвърля на „ЕОС М.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, портфолио с необслужвани вземания, изрично посочени в Приложение № 1 към договора за цесия, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с физически лица, в т. ч. и вземанията на банката към ищцата по договор за кредит от 05.11.2007 г. Твърди, че с оглед настъпилото частно правоприемство на 26.11.2018 г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „ЕОС М.“ ЕООД кредитор по процесното вземане се явява „ЕОС М.“ ЕООД. Поддържа, че за установяване на недължимост на сумите по образуваното изпълнително дело № 648/11 г. по описа на ЧСИ М Ц. пред СГС е заведена искова молба от М. Н. Н. и е образувано гр. д.

№ 13761/18 г. по описа на СГС, I – 12 състав, като с решение № 10202/01.03.2021 г. по в. гр. д. № 1854/20 г. по описа на САС е потвърдено решение № 1332/19.02.2020 г. по гр. д. № 13761/18 г. по описа на СГС, I – 12 състав, с което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Твърди, че решението на САС е обжалвано пред ВКС и делото е висящо. Посочва, че съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давността спира да тече по време на съдебно производство с предмет – спорното вземане, от което правило следва, че от подаване на исковата молба спира да тече давностния срок за погасяване на вземането. Твърди, че поради образуваното гр. д. № 13761//18 г. по описа на СГС е налице обективна невъзможност за кредитора да предприема действия за принудително събиране на вземането. Претендира разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

По делото не се спори между страните, а и от представения заверен препис от 4 изпълнително дело № 20118400400648 по описа на ЧСИ М Ц., с район на действие – СГС, се установява, че изпълнителното дело е образувано на 18.08.2011 г. по молба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.07.2010 г., на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 6688/10 г. по описа на РС – Перник срещу ищцата, още 2 физически лица и едно търговско дружество.