Решение № 880 от 02.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20265300501089 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. М. П., чрез назначения особен представител адв.И. И. от АК *** срещу решение № 1263/19.03.2026г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр.дело № 5663/2025г., с което е признато за установено в отношенията между страните, че П. М. П., ЕГН:**********, дължи на „Макроадванс” АД, ЕИК: ***, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.240, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми: сумата от 115,87 евро - главница, дължима по договор за стоков кредит № 282440/07.08.2017г., сключен между ответника и „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Макроадванс” АД с Допълнително споразумение за цедиране на вземания от 11.07.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.04.2019 г., сумата от 39,70 евро – обезщетение за забава за периода от 20.05.2021 г. до 20.05.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 21.05.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4236/22.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8744/2024 г. на Районен съд Пловдив.

Жалбоподателят П. М. П., чрез назначения особен представител адв.И. И. обжалва решението като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи се, че за главница от 115 евро на ответника му се възлагат допълнителни тежести за над 500 евро. Иска се да се вземе под внимание, че неизплатената част от банковия кредит е съвсем незначителна 1 спрямо погасената и че неизплатената част е включена в излишна застраховка, изписана с дребен шрифт, при условие, че никой не е имал нужда от застраховка, защото стоките си имат фабрична гаранция. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете, ведно с възлагане на разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Макроадванс“ АД, с който същата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноските за настоящата инстанция.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

По делото РС Пловдив е приел за доказано, че договор за стоков кредит № 282440/07.08.2017г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника П. М. П., от който се установява, на последния е предоставена сумата в размер на 935,56 лева за закупуване на стоки от магазин „Технополис България“ ЕООД, при фиксиран лихвен процент в размер на 37,17 % и ГПР в размер на 44,25 %. Сумата следвало да бъде върната на 24 месечни вноски, считано от датата на неговото усвояване. В договора била договорена и застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 111,56 лева. С Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от 24.04.2019 г. и Приложение № 1 към него, „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлило на ищеца „Макроадванс“ АД вземанията по процесния договор за кредит. Банката е упълномощила цесионера да уведоми длъжника за извършено прехвърляне. Поради изложеното с Уведомление за прехвърляне на вземания, връчено лично на ответника на 29.08.2023 г., последният е уведомен за прехвърлянето. По делото е приобщено заключение от по допуснатата ССчЕ, изготвена от вещото лице П. Н.. От същото се установява, че постъпилите плащания от ответника П. П. по процесния договор за кредит са в размер на 895,44 лева, от които: сумата в размер на 560,38 лева за главница, 332,74 лева за договорна лихва и 2,32 лева за обезщетение за забава. В разписания в договора ГПР е включена застрахователната премия, посочена в т. 1b от договора.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя П. М. П., чрез назначения особен представител адв.И. И., че за главница от 115 евро на ответника му се възлагат допълнителни тежести за над 500 евро. Според въззивният съд размерът на разноските по делото не може да е самостоятелен аргумент за отхвърляне на предявените искове, като въпроса за разноските, въпреки неговата безспорна важност в процеса, може и трябва да се решава в отделно производство по реда на чл.248 от ГПК.

Също така неоснователно е искането да се вземе под внимание, че неизплатената част от 2 банковия кредит е съвсем незначителна спрямо погасената и че неизплатената част е включена в излишна застраховка, изписана с дребен шрифт, при условие, че никой не е имал нужда от застраховка, защото стоките си имат фабрична гаранция. Факт по делото е че потребителят е подписал договора и се е съгласил с всички негови клаузи. Дължимото плащане по договора за застраховка е включено в размера на ГПР, видно от приетата счетоводна експертиза и размера на това ГПР е в рамките на изискваното от ЗПК. Ето защо решението на РС Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на „Топлофикация-София“ ЕАД следва да се присъдят, 200 евро за платен депозит за особен представител на ответника /л.32/, както и 110 евро за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1263/19.03.2026г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр.дело № 5663/2025г.

ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН:********** с адрес гр.*** да заплати на„Макроадванс” АД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 310 евро за разноски пред въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3