Решение № 260173 от 23.09.2020, Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И

Е гр. Велико Търново , 23.09.2020 г.

Великотърновски районен съд, осми състав, в открито съдебно заседание на 31.08.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря Димитринка Бабекова и в присъствието на прокурора Красимир Стайков , като разгледа докладваното от съдията Гр.д.

№ 415 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 132,ал.1,т.2 от СК и чл.149 от СК и предявен при условията на евентуалност иск по чл.127 ,ал.2 от СК , вр. с чл.149 от СК и чл. 127а,ал.2 от СК.

Ищцата Й.Д.Д. излага в исковата си молба , че от съвместното и съжителство с ответника е родено детето Й., понастоящем на 13 години. Твърди, че около година след раждането на детето ответникът напуснал семейството и от тогава до момента не се е интересувал от него. Заявява, че тя полага грижи за детето, а бащата освен, че не е участвал в отглеждането на детето, не е предоставял и парична издръжка.

Сочи, че синът и е ученик. Има нужда от облекло, храна, учебни пособия, а средствата, които майката може да отделя не са достатъчни. Отделно от това заявява наличие на хронично заболяване на детето, което изисква ежемесечно допълнителни средства за закупуване на лекарства и консумативи. Твърди, че ответникът изцяло е абдикирал от родителските си задължения, не се е срещал с детето, не му се обажда, не се интересува от него. Заявява, че са налице предпоставките за лишаване от родителски права на бащата по отношение на малолетното дете, поради трайното не полагане на грижи и не даването на издръжка и моли съда да постанови решение в този смисъл. Претендира ответникът да и заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 350 лева и определяне на подходящ режим на лични отношения на бащата с детето. Предявява иск за издръжка за минал период от време в общ размер от 3600 лева. При условията на евентуалност, ако ответникът не бъде лишен от родителски права предявява иск, с който моли съда да и предостави за упражняване родителските права върху детето с произтичащите от това последици относно местоживеене, лични контакти на другия родител и дължима издръжка в размер на по 350 лева, включая издръжка за минал период. Предявява иск за заместване на съгласието на ответника за пътуване на детето до страни -членки на ЕС и Англия и обратно придружавано от майка си или упълномощено от нея лице, за неограничен брой пътувания.

Претендира разноски. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощените си представители адв. Л. и адв. Х.. Поддържа изцяло исковата молба.

Ответникът

М.Й.Р. е депозирал в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор на исковата молба. Не оспорва настъпилата фактическа раздяла и твърди, че двамата с ищцата са се разбрали детето да остане при нея. Заявява, че правил многобройни опити да се съберат отново, но ищцата не желаела. Сочи, че ищцата го е оставила да изплаща заем от 8000 лева. Не оспорва искането родителските права да се предоставят на ищцата, но заявява, че не може да изплаща исканата издръжка, тъй като е безработен. Не взема становище по иска за лишаване от родителски права, нито по иска за присъждане на издръжка за минал период, както и по иска за даване на заместващо съгласие за пътуване на детето само с майката или упълномощено лице.

В съдебно заседание се явява лично. Заявява, че е съгласен родителските права върху детето да се предоставят на майката , да му бъде определен режим на лични контакти и да заплаща издръжка в размер на по 160 лева месечно и издръжка за минал период по 200 лева месечно. Заявява съгласие за подписване на необходимите документи относно иска по чл.127а,ал.2 от СК.

Представителят на Районна прокуратура Велико Търново счита, че са налице предпоставките на закона за уважаване на иска за лишаване от родителски права.

Моли съда да постанови решение съобразено изцяло с интересите на детето.

Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0385/11.06.2007 година на Община Горна Оряховица се установява, че детето Й. М. Р. е родено на *** година от майка Й.Д.Д. и баща М.Й.Р. . Не се спори от страните, че около две години след раждането на детето са се разделили и детето е останало при майката. Според личните обяснения на ищцата дадени в съдебно заседание тя изцяло е поела грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката на сина им с подкрепата получавана от нейните родители. Бащата не е предоставял никакви пари за издръжка на детето през всички години след раздялата им. Заявява, че дядото на детето по бащина линия му дава пари за рождени дни, за Коледа и други празници. Въпреки , че е канила бащата , чрез неговия баща да присъства на рождени дни на сина им, той не се е отзовавал. Категорично заявява, че бащата никога не се е интересувал от детето им и не е искал да се среща с него, не му е звънял дори по телефона. Детето не говорело за баща си , но в известен период имало проблеми поради изпитвания страх да не остане и без майка. Ищцата обяснява още, че тя е родителят, който се грижи за детето и заявява желание да присъства в случаите, когато детето ще се среща с бащата, ако се осъществява родителски контакт от негова страна. По отношение на разходите за издръжка на детето изтъква, че и е необходима сума от около 400 лева на месец като заявява, че само по около 50 лева са разходите за инхалатори и лекарства, които не се поемат от здравната каса, а са необходими ежемесечно на детето. Ответникът изслушан лично в съдебно заседание обясни, че след раздялата си с майката детето е останало при нея. Не е търсил контакти с тях нито по телефон, нито чрез посещения в дома, където живее с цел да се срещне с детето. Виждали се понякога в квартала, но тези срещи били не планирани и случайни. Твърди, че майката е препятствала контактите му със сина им и че е понякога е давал по 50 лева на баща си, за да ги предаде на детето. Заявява, че иска да се вижда с детето в присъствието на майката и не се противопоставя на пътуванията му в чужбина. Изслушано по реда на чл.10,ал.1 от Закон за закрила на детето в присъствие на социален работник от ДСП Велико Търново, Отдел Закрила на детето малолетното момче обяснява, че живее с майка си и не си спомня от кога баща му не живее с тях, тъй като е бил много малък, когато са се разделили. Не се вижда с баща си и не знае къде живее той, макар понякога да се засичат в квартала, в който живее. Твърди, че баща му никога не му е звънял по телефона, за да го чуе, ако са се срещали инцидентно не му а давал пари; понякога се поздравявали, но понякога -не. Дядо му, който е баща на баща му говорел с него и му давал пари за различни празници. Не е излизал с баща си, никога не е играл с него, той не му липсва и ако зависи от неговото мнение, не би искал и за в бъдеще да го вижда. Обяснява, че майка му си има приятел, който живее в съседство и с който му е приятно , тъй като излизат и играят заедно. По делото са събрани и гласни доказателства. Св. Л.- брат на ищцата заяви, че страните живели заедно до около двегодишната възраст на детето, след което се разделили. Единствено майката отглеждала и издържала детето. Бащата не само , че не давал пари за издръжка , а и не не контактувал с него по никакъв начин. Споделя за проблем в училище, при което бил извикан от педагозите и му било обяснено, че детето взема пример от него , тъй като му е нужно мъжко присъствие. Св. А. е приятелка на ищцата.

Тя заявява, че ищцата живее на квартира заедно с детето си , грижи се за него, издържа го. Споделяла е с нея, че бащата не е провявал никакъв интерес към детето и не е давал пари за издръжката му. Св. Р. е баща на ответника. Излага, че след раздялата на сина му с ищцата тя отишла да живее с детето при родителите си. От тогава досега майката се грижи за детето, а синът му не е давал пари за издръжката му, нито му е правил подаръци. Счита, че синът му трябва да дава пари за детето. От изготвения социален доклад от ДСП Велико Търново се констатира, че малолетното дете живее с майка си в жилище, което е на свободен наем при осигурени всички необходими условия за живот. През учебната 2019/2020 г. е ученик в шести клас. По данни на майката страда от астма с преобладаващ алергичен компонент. Контактува с дядо си по бащина линия, прародителите си по майчина линия, както с вуйчо си и неговата съжителка. Има силна изградена емоционална връзка между майката и детето, при пълна липса на такава между него и бащата.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 132ал.1,т.2 от СК е процесуално допустим. По същество е основателен.

Според разпоредбата на чл.132,ал.1,т.2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Задължение на родителите е да отглеждат и възпитават детето така, че да му осигурят нормално физическо, психическо и социално развитие. Отделно от това родителите имат задължение да осигурят нормални условия за живот на детето включая предоставянето на необходимите средства за неговата издръжка. Тези задължения на родителите следва да се изпълняват и от двамата от момента на раждане на детето до отпадане на необходимостта за предоставянето им според императивните разпоредби на закона. В случаите, когато родителите са разделени задълженията остават върху тях така, както ако живеят заедно, макар житейски погледнато родителят, при който живее детето да е винаги по -ангажиран в отглеждането му от този, който не присъства ежедневно в живота му. Лишаването от родителски права в тази хипотеза се предвижда, ако бъде установено по безспорен начин, че родителят не изпълнява родителските си задължения, като освен морално укоримото поведение при тоталното им неглижиране в емоционален план, същият не предоставя средства за издръжката на детето и не се грижи за него. Анализирайки събрания доказателствен материал съдът следва да извърши преценка относно основателността на иска, като установи наличие на едно продължително, трайно, а не инцидентно състояние или изразяващо се в някакъв кратък период, както и липсата на основателна причина довела до осъществяване на фактическия състав. В конкретния случай по категоричен начин се установи, че бащата е абдикирал от родителските си задължения след раздялата на страните , като освен, че не се е интересувал от сина си не е предоставял никакви средства за неговата издръжка. Ответникът, който носи доказателствената тежест да опровергае изложените от ищцата фактически твърдения относно липсата на грижи и даване на издръжка не стори това. Той призна, че не е търсил сина си след раздялата с майката, не е ходил до дома му, не е опитвал да се свърже по телефона, не му е давал пари. Твърденията му, че е искал да контактува с детето , но майката го е възпрепятствала , както и че понякога му е давал по 50 лева останаха голословни и неподкрепени с доказателства. Напротив, същите се опровергаха от събраните гласни доказателства, включително на водения от него свидетел- неговият баща, който заяви пред съда, че той, а не синът му, дава пари за детето за различни празници и контактува с него. Св.Р. бе категоричен, че синът му не е изпълнявал родителските си задължения спрямо детето, макар да е длъжен да му дава издръжка. От приобщените гласни доказателства , чрез разпитаните свидетели, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, безпротиворечиви и кореспондиращи с изложеното от ищцата в исковата молба, както и от социалния доклад на ДСП В.Търново, обясненията на малолетното дете и обясненията на страните дадени лично в съдебно заседание, съдът констатира наличие на предпоставките, водещи до уважаване на иска за лишаване от родителски права. Ответникът не се е грижил за сина си и не му е давал издръжка в продължение на единадесет години-от фактическата раздяла на родителите, към който момент детето е било около двегодишно до настоящия момент в тийнеджърската му възраст. Ответникът не проведе пълно и главно доказване относно изпълнението на родителските си отговорности за този период от време, нито се събраха доказателства за наличие на основателни причини, които да са го препятствали да ги изпълнява, включително да е била налице трайна невъзможност да дава издръжка за сина си.

Разпечатката съдържа 21 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c261a3e-3278-4af3-ae29-ffe7e144a85c