Решение № 1931 от 08.12.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1931 гр. Плевен, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Дарина В. Димитрова като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430102886 по описа за 2025 година да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от М. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощник адв. С. С. Т., личен №**********, с адрес на адвокатската кантора: ***, Съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: чрез ЕПЕП или на адрес: ***, против И. А. МЕНИДЖМЪНТ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *** и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: : **********, представлявано от *** А.В.М.. Цена на иска за прогласяване на недействителност на договора за потребителски кредит: 1370,98 лв. ДТ - 54,84 лева. Цена на иска за прогласяване на недействителност на договора за поръчителство: 592,02 лв. ДТ - 50 лева. Цена на осъдителния иск по чл. 55 от ЗЗД: 303,14 лв. ДТ - 50 лева. Държавна такса общо: 154,84 лева, намалена с 15 на сто съгласно чл. 73, ал. 4 от ГПК - 131,61 лева дължима ДТ, платена при входиране на документа през ЕПЕП.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, по силата на което: Да прогласи на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за недействителен сключения между М. К. П., с ЕГН ********** и "И. А. МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, Договор Договор за паричен заем № ********** от 13.02.2023 година, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.

1

Да прогласи на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4-то, чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за недействителен сключения между М. К.

П., с ЕГН ********** и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: : ***, ап. ***, Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 13.02.2023 година, като обезпечение на Договор за паричен заем № ********** от 13.02.2023 година поради липса на основание и противоречие със закона и добрите нрави. Да осъди, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, "И. А.

МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на М. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 303,14 лева /триста и три лева и четиринадесет стотинки/, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № ********** от 13.02.2023 година и Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 13.02.2023 година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окочателното заплащане на сумата и направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, които оспорват иска

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Предявените искове са по чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10

ЗПК, чл. 26, ал. 2, предл.

4-то, чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП , чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на договора противоречат на закона, добрите нрави и императивни разпоредби на ЗПК. Ответникът следва да докаже, че клаузите са договорени индивидуално и са равноправни.

М. К. П. е сключил с първия ответник - И. А. МЕНИДЖМЪНТ АД, Договор за паричен заем № ********** от 13.02.2023 година на стойност 1250 лева; срок на кредита 26 седмици; брой вноски - 13; размер на двуседмична погасителна вноска - 105,46 лв; при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 35 % ; и Годишен процент на разходите(ГПР) 40,23 %. Общ размер на всички плащания - 1370,98 лева. По силата на чл. 4 от Договора, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора заемателят следва да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица поръчители, които да отговарят на определени изисквания; 2. Банкова гаранция; и 3.

Одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки. На същата дата - 13.02.2023 година М. П. е сключил с втория ответник - ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, Договор за предоставяне на гаранция № **********, съгласно който гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „И. А. М.” АД, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по него. За поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 592,02 лева, платимо разсрочено на вноски, съвпадащи по падеж с тези по 2 договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за предоставяне на гаранция, "И. А. МЕНИДЖМЪНТ" АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция, както и всички други вземания на гаранта по договора, като по този начин общата погасителна вноска се увеличава на 151 лева, а общата дължима сума по кредита на 1963 лева. Ищецът е погасил задълженията си по двата договора, чрез заплащането на четири погасителни вноски, съгласно погасителния план, всяка по 151 лв. и на 24.04.2023 година е приключил кредита, чрез предсрочно погасяване. Така общата сума заплатена по Договор за паричен заем № ********** от 13.02.2023 година и Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 13.02.2023 година е в размер на 1553,14 лева. Сключените договори между страните са недействителни по следните съображения: Ответниците И. А.

МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК ********** и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК ********** представляват финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпускат заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на дружествата в ТР при АВ е, че те извършват дейност като финансови институции, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ. Едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е „И. А. МЕНИДЖМЪНТ” АД и седалището и на двете дружества е на един и същ адрес. В случая сключеният договор за предоставяне на кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Конктетно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция в ГПР при изчисляването му във всеки един от процесните договори.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят 3 трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора - 40,23 %, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В процесния договор е посочен размер на ГПР, като този допълнителен разход за възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР. Ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите разходи допълнителната сума за възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорите са сключени при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им, което е явно тъй като кредиторът вкючва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция при формирането на месечните погасителни вноски.

Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне на гаранция, заемодателят е овластен да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не подкрепя доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице- гарант. Изложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски.

Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход, 4 действителният ГПР би бил значително завишен и размерът му би надхвърлил законоустановения. Поради изложеното, сключването на договор за предоставяне на гаранция се явява допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за кредит, потребителят дължи възнаграждение за нея (независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на гаранта или не) и този разход е известен на кредитора - т. е безспорно следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на ГПР.