Решение № 51 от 17.02.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. гр.Велинград, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100760 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД, предявен от А. С. Б., ЕГН **********, гр. Ракитово, обл.

Пазарджик, ул. „Христо Ботев” № 6, против С. А. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Велинград, ул. „Цар Калоян” № 32, ет. 4, ап. 43, с който се иска да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - стрес, унижение, накърняване на достойнството му и уронване на авторитета и името му, вследствие на подадена молба за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН до Районен съд Велинград, по която е образувано гр.д. № 647/2024 г., както и от подадени жалби до държавни органи- РУ МВР Велинград, РУ МВР Велинград, Район Ракитово и МВР, Дирекция НС 112, РЦ 112 с недобросъвестна цел, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 08.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение № 302 от 19.05.2025 г., по ч.гр.д. № 501 по описа на Районен съд Велинград за 2025 г.

С исковата молба ищецът излага, че С. А. Д. била депозирала Молба за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН, по която било образувано гр. д. № 647/2024г., по описа на РС Велинград. Постановено било Решение, с което бил отхвърлен иска, потвърдено с Решение по в. гр. д. № 820/2024г., ОС Пазарджик.

Сочи, че Д. била депозирала и множество жалби до държавни органи, всички неоснователни. Твърди, че тези нейни действия, водещи до образуване на дела и проверки срещу него били недобросъвестни, предприети с 1 единствена цел да му бъдат създавани неудобства, поради трайно влошените им отношения и съдебни производства по имотни спорове, което представлявало злоупотреба с право. Излага, че описаните недобросъвестни действия, му причинили неимуществени вреди- стрес, унижение, накърняване на достойнството му, уронване на авторитета и опетняване на името му. Сочи, че депозирал в РС Велинград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 501/2025г., по описа на РС Велинград и издадена Заповед за изпълнение, срещу която имало постъпило Възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответника изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Излага, че инициираното от нея спрямо ищеца провеждане на съдебно производство за защита от домашно насилие било действие, с което тя била упражнила свое субективно законово признато право. Сочи, че липсата на установени факти сочещи отхвърляне на молбата за защита се явяват пречка за формиране на извод, че е налице превратно упражняване на притезателното й право, което да навежда наличие на виновно противоправно поведение от нейна страна с извършване на това действие. Твърди, че между нея и ищеца съществували дългогодишни и продължаващи конфликтни отношения, предизвикващи дори физически съприкосновения и саморазправа, което било пречка да се приеме, че заявените от ищеца вреди произтичали единствено и само от процесното й действие, във връзка с инициирано от нея съдебно дело по ЗЗДН.

Излага, че подадените от нея жалби до съответните компетентни органи, в случая жалби да МВР, са имали за цел търсенето на помощ в защита на нейните лични законово гарантирани й права и интереси, както и запазването на телесния й интегритет, също не представляват неправомерни действия, от нейна страна, годни да ангажират отговорността й по чл. 45 от ЗЗД. Сочи, че с подадените от нея жалби до МВР била потърсила помощ за предотвратяване на самоуправи действия от страна на ищеца и предпазване от заплахи за физическа саморазправа, както и за преустановяване упражняване на физическо насилие, потвърдено с медицинска документация.

Твърди, че депозирането на такива молба/жалби не било противоправно тогава, когато молителят/жалбоподателят е положил необходимата грижа да се убеди, че изнесените факти са верни и действа със съзнанието, че сезира компетентните органи, за да защити своите или определени чужди права и/интереси, а ако това е така, дори и изнесените факти да се окажат неверни, неговото поведение не е противоправно, съответно не можело да послужи като основание за търсене на деликтна отговорност.

Излага, че ищецът също, в отговор на жалбите й, бил подавал редица жалби до МВР и Прокуратурата срещу нея, като на същите основания, както в ИМ, можело да се твърди, че я били засегнали по подобен начин. Сочи, че 2 правото на тъжба ще е упражнено добросъвестно, когато е упражнено с убеждението, че противоправното деяние съществува и няма да е налице недобросъвестност, ако впоследствие се окаже, че деянието и/или престъплението не е извършено или не е извършено от ответника/обвиняемия.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 3308/09.05.2025 г., по което е образувано ЧГД № 501/2025 г. по описа на РС Велинград. По посоченото ч. гр. д. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с рег. № 302/19.05.2025 г., по силата на която е разпоредено длъжникът С.

Делинева да заплати на А. Б. сумата от 3000 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 09.05.2025 г. до изплащане на вземането. Заповедта е връчена на длъжника на 22.05.2025 г., като в едномесечен срок е подадено възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 3889/30.05.2025 г.Съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да представи препис от искова молба, което е сторено в срок, заради което и настоящият иск е допустим.

На 19.07.2023 г. била образувана прокурорска преписка с вх. № 3796 по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград, приключена на 24.10.2023 г. по повод на подадена жалба от С. Д. от 16.05.2023 г до Началника на РУП Велинград.

Излагат се твърдения, че А. Б. за пореден път се държал грубо с нея и не й позволил да си влезе във входа на имота. Пуснал голямо куче да се разхожда, с вулгарни думи и заплахи не й дал да си ползва стаичката, за което имала записи на телефона, като изразява готовност при поискване да ги предаде. На 29.06.2023 г. Д. дава сведение по случая, като желае Б. да я допусне до имота й. Депозирано е писмено обяснение от последния с дата 07.07.2023 г. Следва ново сведение от Д. и ново обяснение от Б.. С Постановление от 24.10.2023 г. прокурорът е отказал да се образува НП по пр. пр. № 3796/2,23 г., потвърдено с Постановление на Окръжна прокуратура Пазарджик от 20.12.2023 г.

На 15.11.2023 г. била образувана прокурорска преписка с вх. № 6498 по описа за 2023 г. на РП Пазарджик, ТО Велинград, приключила на 18.12.2023 с отказ да се образува наказателно производство. Поводът за образуване на преписката бил подаден сигнал към ОДЧ, за скандал между А. Б. и А. Я..

На 17.11.2023 г. била образувана и прокурорска преписка № 6540/2023 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград, приключена на 18.12.2023 г., по повод получен сигнал от ОДЧ за възникнал скандал в гр. Ракитово. Такъв не бил установен, а е установено спор за имот между страните по настоящото дело. Д. дала сведение на 04.11.2023 г. Заявила, че на 04.11.2023 г. не била допусната до имота й от страна на А. Б., за което подала сигнал на 112.

3

Поискано било сведение и от ищеца по делото, спрямо когото било направено предупреждение от страна на полицейските служители да не се саморазправя, обижда и отправя закани спрямо С. Д.. Производството било приключило с отказ да се образува наказателно производство от 18.11.2023 г.

На 03.01.2024 г. била образувана нова прокурорска преписка № 45/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград, приключила с отказ да се образува наказателно производство, която преписка била инициирана от ищеца, за разпръсната отрова в двора му с цел да се отровят животните му.

От представената по делото преписка по ЗМ 339/2024 г. п о описа на РУ МВР Велинград и вх. № 3221/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград се установява, че по жалба на С. Д. било образувано производство срещу неизвестен извършител, затова, че на 29.04.2024 г. в гр. Ракитово, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно оспорвано от С. Д., свое действително или предполагаемо право, поставен е катинар на вратата на павилион, и случаят не е маловажен – престъпление по чл. 323, ал.

1 от НК. В сезиращата компетентните органи жалба /изпратена на 30.04.2024 г./, ответницата по делото е изложила следните твърдения: че е собственик върху идеална част върху спорен с ищеца недвижим имот. На 29.04.2024 г. около 18 ч. забелязала, че кепенците на нейния павилион били спуснати и бил поставен голям катинар на вратата, така че да не може да влезе в имота си, а автомобилът на Е.К бил паркиран непосредствено пред вратата й. Обадила се на спешен център 112, а когато дошли полицаите разговаряли с А. Б., който признал, че той е сложил катинар, тъй като се водел имуществен спор.

Полицейските служители съставили фиш за неправилно паркиране на автомобила на Карталова. Счита, че е налице престъпление по смисъла на чл.

323 НК. Искането й е да се вземе отношение по случая и ако наблюдаващият прокурор прецени, че са налице основания по НК и НПК да се образува досъдебно производство. Представила е акт за собственост, с който на 12.06.2023 г. е призната за собственик върху 1/10 ид. ч. от недвижимия имот.

Абсолютно идентична жалба, със същите приложения била подадена отново на 09.05.2024 г. в РУПП Велинград, заради което производствата по двата сигнала били обединени. На 28.05.2024 г. С. Д. е дала сведение пред полицейски служител, в което заявила, че още няма движение по гражданскоправния спор за имота. Съобщава, че А. Б. със своето брутално държание и самоуправство я издебнал и повредил от откраднал повдигащите устройства на собствения й метален павилион. Моли за съдействие да се приведе павилиона й в предишния му вид. Заявява, че на 29.04.2024 г. опитала да влезе в имота си, но заради поставения катинар от Б. не могла. В обяснение от същата дата – 28.05.2024 г. Д. сочи, че за втори път опиталада си влезе в имота, но без успех, заради Б.. Акцентира отново, че той е завел искова молба за разрешаване на спора им, но все още нямало процесуални действия. Тъй като ищецът не работел никъде, се „шляе по центъра, няма един работен ден в живота си, винаги наблюдава и се спуска към всеки, който се опита да ми помогне. “ Така направил и срещу И.Г.Т, като взел теслата от него. На 4

14.05.2024 г. било снето сведение и от А. Б., който заявил, че ответницата подава многобройни жалби срещу него, което той намирал за тормоз, а следвало да се изчака решението на РС Велинград. По повод на изготвена съдебно-медицинска експертиза, относно получени телесни увреждания от Д., последната е депозирала становище, че желае да бъде привлечена под отговорност лицето Е.К, за съучастница в насилието срещу нея. Желае да се ангажира и отговорността на ищеца за клевета срещу съпруга й Д.Д, който не бил алкохолик и никога не й бил посягал. Иска да се потърси сметка на ищеца за думите му. Счита, че така Б. бил нарушил правото й на личен живот, поради което търпяла неимуществени вреди.

На 29.05.2024 г. била подадена искова молба с вх. № 3842 от С. А. Д. срещу А. С Б., с която молителката искала от съда да се задължи ответника /ищец в настоящото производство/ да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, да не я приближава лично, жилището й, местоработата и местата за социални контакти и отдих за определен срок. Производството по делото /гр. д. № 501/2024 г. по описа на РС Велинград/ е приключило с Решение № 375/23.10.2024 г., с което молбата на С. Д. е отхвърлена като неоснователна, а издадената Заповед за незабавна защита от 09.05.2024 г. била обезсилена. Първоинстанционното решение е потвърдено от въззивната инстанция с Решение № 461/13.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 820/2024 г. по описа на ПОС.

Разпечатката съдържа 31 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c23f65b-f93e-4b41-98dc-fb3ddf3e56e7