Решение № 83 от 02.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Велико Търново, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20224001000297 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

С Решение № 10/ 23.02.2022 г., постановено по т.д. № 218/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ, като неоснователни и недоказани, предявените от ищеца „БЕСТ ПЛАНТ“ ЕООД, ЕИК 202000905, със седалище в гр. София, срещу ответника „ПЛАНЕКС ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕООД, ЕИК 202694924, със седалище в гр. Велико Търново, искове, с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, чл.

86 и чл. 92 от ЗЗД, за следните суми: сумата 55 370,71 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор от 06.10.2017 г. за изработка, доставка и монтаж на бетонов център тип WBM 2250 SL, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване исковата молба – 11.12.2020 г. до окончателното й плащане; сумата 33 142 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл. 6,1 от договора; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника сумата 32 685,36 лева, представляваща неустойка за забава по чл.

1

6.2 от договор от 06.10.2017 г. за изработка, доставка и монтаж на бетонов център тип WBM 2250 SL, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване исковата молба – 15.03.2021 г. до окончателното й плащане; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника, направените от него разноски: в размер на 3 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение за защита по първоначално предявените искове; в размер на 150 лева възнаграждение за вещо лице; в размер на 1 307,41 лева заплатена държавна такса по насрещния иск; в размер на 1 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение за защита по насрещния иск; в размер на 480 лева разноски в обезпечителното производство по насрещния иск.

Недоволен от постановеното Решение, ищецът „БЕСТ ПЛАНТ“ ЕООД, ЕИК 202000905, със седалище в гр. София, чрез пълномощника си адвокат В.

П. от АК – гр. София, е подал въззивна жалба. Оплакването в нея е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за противоречие с материалния закон и за необоснованост. твърди се, че погрешни са изводите на съда относно неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя – ищец, съответно – за ненастъпила изискуемост на вземането по отношение на четвъртата вноска и дължимост на неустоечно задължение. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното Решение, да уважи исковете и отхвърли насрещния иск. Претендират се разноски.

В законно – определения срок, редовно уведомен, ответникът „ПЛАНЕКС ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕООД, ЕИК 202694924, чрез пълномощника си адвокат А. А. от АК – гр. София, е подал отговор. Изразено е становище за неоснователност на въззивната жалба по подробни съображения, изложени в отговора. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата, като потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се разноски.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради 2 което следва да се разгледа по същество.

Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.

№ 8223/ 11.12.2020 г., от ищеца „БЕСТ ПЛАНТ“ ЕООД, ЕИК 202000905, със седалище в гр. София, срещу ответника „ПЛАНЕКС ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕООД, ЕИК 202694924, със седалище в гр. Велико Търново, с правно основание чл. 79 – цена 55 370,71 лева и чл. 92 от ЗЗД – цена 33 142 лева. В исковата молба ищецът твърди, че на 06.10.2017 г. между него и ответника е сключен договор за изработка, по силата на който ответникът „ПЛАНЕКС ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕООД, в качеството си на възложител е възложил на ищеца „БЕСТ ПЛАНТ“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, да изработи, достави и монтира бетонов център тип WBM 2250 SL, с работен обем 1500 л., наричан в договора „Оборудването“. По силата на същия договор възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя в общ размер 167 117,58 лева, с ДДС, като съгласно чл. 4.4 от договора плащането следвало да бъде извършено на четири транша. Ищецът твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора – бетоновият център е бил изработен, доставен и монтиран, служителите на възложителя са обучени да работят с него, като на възложителя е изпратена техническата документация за узаконяване и пускане в експлоатация на бетоновия възел, в резултат на което е извършена процедура по узаконяване в Община Велико Търново. Изпълнителят твърди, че приемно-предавателен протокол не е бил съставен между страните по вина на възложителя. Възложителят е изплатил на изпълнителя изцяло първите два транша. По отношение на третия транш са налице частични плащания, като неизплатената сума е 10 895,12 лева. По отношение на четвъртия транш също са били извършени частични плащания, като неизплатената сума е 44 475,59 лева, или общият размер на неизплатената сума от възложителя е 55 370,71 лева. На 24.07.2018 г. изпълнителят е изпратил покана за доброволно изпълнение, като по нея липсва плащане. Твърди се, че предаването на изработеното е извършено на 03.03.2018 г., след която дата възложителят е в забава и дължи неустойка в размер на 33 142 лева. Искането е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца неизплатената част от възнаграждението в размер на 55 370,71 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба - 11.12.2020 г., до окончателното й изплащане, както и неустойка за забава в размер на 33 142 лева. Претендират се разноски.

3

Пред Великотърновския Окръжен съд е образувано т.д. № 218/ 2020 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 15.11.2021 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат П. е заявил, че подържа исковата молба и оспорва предявеният с отговора на исковата молба насрещен иск. В пледоарията си по съществото на делото е поискал от съда да уважи исковете и отхвърли насрещния иск, като в представената писмена защита е изложил доводи за основателността на първоначалните искове и неоснователността на насрещния иск.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на предявените искове, като е предявил насрещен иск срещу изпълнителя по договора за изработка, с правно основание чл. 92 от ЗЗД, с твърдението за ненадлежно изпълнение от страна на изпълнителя на задължението му за доставка на Оборудване с точните технически параметри, както и на задължения по чл. 2.1, чл. 2.2, чл. 2.5 и чл. 7.4 от договора, претендирайки неустойка в размер на 32 685,36 лева, който е бил приет за разглеждане от съда.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба ищецът е представил, в заверени преписи, следните писмени доказателства: Договор от 06.10.2017 г.; Фактури /Ф/ № № 249 и 250/ 29.12.2017 г., издадени от ищеца „БЕСТ ПЛАНТ“ ЕООД; Покана за доброволно изпълнение; Гаранционна карта; Декларация за съответствие, които ответникът „ПЛАНЕКС ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕООД не е оспорил и съдът е допуснал с доклада си по делото.

Видно от Договор с дата – 06.10.2017 г., сключен между „БЕСТ ПЛАНТ“ ЕООД, в качеството на изпълнител и „ПЛАНЕКС

ИНФРАСТРУКТУРА“, в качеството на възложител е, че възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изпълни, срещу съответното възнаграждение, следното: изработване, доставка и монтаж на бетонов център тип WBM 2250 SL, с работен обем 1500 л., наричан в договора „Оборудването“. В задълженията на изпълнителя освен изработването, доставката и монтажа на бетоновия център в срок до 66 работни дни от датата, на която изпълнителят е получил реално сумата по първия транш, са включени и: обучаване на персонала, който ще използва бетоновия център; изготвяне и предоставяне на възложителя идеен технологичен проект за 4 разположение на бетоновия център на предварително уговорената територия не по-късно от 13.10.2017 г. В задълженията на възложителя освен заплащане на уговорената цена от 167 117,58 евро, с ДДС, по банкова сметка на изпълнителя в лева на траншове и в сроковете, посочени в чл. 4.4 от договора, влизат и: изработване на фундаменти за монтаж на

„Оборудването“ не по-късно от 30 дни след привеждане на договора в изпълнение; да спазва всички изисквания за експлоатация на

„Оборудването“; да осигури съдействие на изпълнителя. Страните са уговорили предаването на работата да бъде извършено с приемнопредавателен протокол. В раздел VІ са включили неустойки при забава на плащането от страна на възложителя и на изпълнението на договора от страна на изпълнителя.

С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни между страните обстоятелствата на сключване на договора между тях, както и липсата на съставен приемно-предавателен протокол.

Видно от Покана за доброволно изпълнение от 24.07.2018 г., изпълнителят „БЕСТ ПЛАНТ“ ЕООД, представляван от управителя С. Г., е поканил възложителя „ПЛАНЕКС ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати доброволно задължението си по договора в размер на 55 370,71 лева с твърдението, че падежът на плащане е изтекъл отдавна, като с отговора на исковата молба възложителят е признал получаването й и е представил отговор с дата 31.07.2018 г., като ищецът е оспорил получаването му.

С отговора на исковата молба ответникът е представил извлечение от счетоводството си – заверен препис от хронологична оборотна ведомост по сметка 401 в подкрепа на твърдението си, че е изпълнил задълженията си по договора за изплащане изцяло на третия транш. Същата е била оспорена от ищеца и с оглед на обстоятелството, че представлява частен документ, неносещ подписа на оспорващия, тежестта на доказване истинността е била възложена на ответника, който с допълнителния отговор е поискал допускането на съдебно – счетоводна експертиза, с конкретно поставени задачи, което искане е било уважено от съда. В заключението си вещото лице Катя Филипова Миланова е отговорило на поставените й задачи, като в о.с.з. е заявило, че подържа заключението и е отговорило на поставените й въпроси.

Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

5

С доклада си по делото съдът е приел представените с отговора писмени доказателства, като в о.с.з. на 15.11.2021 г. е приел представените от ищеца, в заверени преписи и неоспорени от ответника, писмени доказателства – Разрешение за строеж № 1/ 02.01.2018 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 153/ 03.10.2018 г. на бетонов възел.

По делото са допуснати до разпит трима свидетели.

При тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно и допустимо.

Правната характеристика на представения по делото Договор от 06.10.2017 г. е на договор за изработка. Съгласно него страните са се съгласили изпълнителят да изработи на свой риск бетонов възел, да го монтира, въведе в експлоатация, като обучи персонала на възложителя за работа с него, а възложителят – да заплати възнаграждение в размери и срокове, уговорени в договора.

За да бъде уважен първоначалният иск, с правно основание чл. 79 от ЗЗД, ищецът – изпълнител по договора за изработка следва да установи, при условията на главно доказване, че е изпълнил задълженията си по договора и че вземането му е изискуемо. В тази насока са дадените от съда, с доклада по делото, указания при разпределяне на доказателствената тежест.

Ищецът твърди в исковата и допълнителната искова молба, че е изпълнил задълженията си по договора за изработка, като е изработил, доставил, монтирал оборудване за бетонов възел и обучил персонал на ответника за ползването му.

Представил е писмени доказателства – Разрешение за строеж № 1/ 02.01.2018 г. за разширение на съществуващ бетонов възел и Удостоверение № 153/ 03.10.2018 г. на Община Велико Търново за въвеждане в експлоатация на бетоновия възел. От тези писмени доказателства се установява, че ответникът е въвел официално в експлоатация бетоновия възел на 03.10.2018 г.