Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5246 от 17.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4314/2022
Вид
Решение № 5246
Подписан
17.10.2023
В сила
09.09.2024
Състав
Росен Димитров

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5246 гр. София, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20221100104314 по описа за 2022 година

В исковата молба ищецът Н. И. Г., с ЕГН ********** излага, че на 01.11.2017 г. между него и ответното дружество «У.Г.» ЕООД с ЕИК **** е бил сключен договор за партньорство, съгласно който «У.Г.» ЕООД в качеството си на Брокер е възложил на Н. И.

Г. в качеството му на Партньор да осъществява срещу заплащане дейност изразяваща се в представяне на Брокера пред потенциални клиенти (физически и юридически лица) и изпращане (насочване) на същите към офис на Брокера.

В началото на договорения период Брокерът «У.Г.»ЕООД е заплатил три поредни месечни възнаграждения на Партньора Н. И. Г. - всяко в размер на 2000 лв. След това заплащането на възнагражденията е спряло , независимо че от своя страна Партньорът е продължил да изпълнява задълженията си и да представя и насочва клиенти за застраховане от Брокера.

Според ищеца доколкото договорът не е прекратен с изрични действия на някоя от страните същия все още е в сила.

Ищецът твърди, че не е получавал следващото се по договора възнаграждение освен трите плащания посочени горе, но претендира заплащане на такова за времето, за което тези периодични плащания не са погасени по давност, а именно от м. Март.2019 г. до м.

Април.2022 г. в общ размер от 74 000 лв. ведно със законната лихва от исковата молба до изплащането на главницата.

Претендира лихва върху всяко закъсняло плащане от падежа до 25.03.2022 г., в общ размер на 10831.11 лв.

Претендира разноски,вкл. и сторените в обезпечителното производство пред Окръжен Съд-Варна по ч.гр.д. № 20223100100694 по писана вос за 2022 г., а именно, 1 държавна такса от 40 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.

Ответникът «У.Г.» ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, в който оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва сключването на договора, но според него доколкото след 06.09.2019 год. ищецът не е изпълнявал своето задължение като не е извършил/отчел каквото и да е свое действие, в изпълнение на договорните си задължения и съответно няма реализиран резултат, за който да му се дължи възнаграждение,тъй като възнаграждение се дължи и изплаща от дружеството единствено и само при извършени конкретни действия от изпълнителя и реализиран резултат, а не регулярно (ежемесечно), без изпълнителят да извършва действията, за които се е задължил с договора.

Моли съдът да отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за партньорство от 01.11.2017 г. между «У.Г.» ЕООД в качеството си на Брокер и Н. И. Г. в качество на Партньор, по силата на който последният се е задължил да представя Брокера пред потенциални клиенти и да ги насочва към негови офиси.Уговорено е възнаграждение от 2000 лв. платимо по сметка на Партньора до 15 число на месеца следващ отчетния.

Уговорено е,че договора може да се прекрати по взаимно съгласие,с едномесечно предизвестия от всяка от страните,с едноседмично такова от Брокера при неизпълнение на договора от страна на Партньора и едностранно от Брокера без предизвестие при нарушаване на задълженията на Партньора по т.5.1 и т.5.5 от договора или ако в продължение на 9 месеца Партньора не представи Брокера пред потенциални клиенти и не изплати такива до офисите му.

В т.4.1.3 от договора е посочено,че възнаграждението на Партньора се заплаща съгласно условията на договора и на приложение 1.

Такова приложение е с дата 07.10.2017 год. е представено и от него се установява,че възнаграждението се формира от такова за нови клиенти на Брокера и от такова за клиенти насочени от Партньора,които са продължили действието на договорите си за втора или следваща година.

Установено е и страните не спорят,че през януари 2013 год. ответното дружество е поканило ищеца да възстанови сумата от 4484.79 лв.-дължимо връщане на част от получено възнаграждение,поради неподписване на нов договор от клиенти,отказ от договори или непращане по такива.

Представени са две покани от ищеца до ответника от м.февруари им. Март 2023 год. с претенция за изплащане на 98 000 лв.-неплатено възнаграждение за времето от 01.01.2018 год. до 31.01.2022 год.

2

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено От заключението се установява, че след извадка от функционалност на системата „Портфолио Лична продукция“ от потребителски профил на бизнес партньор с име Н. Г. са констатирани регистрирани 17 записа на продажби,като първата датира от 25.10.2017 г., а последната от 3.04.2019 г.

Съгласно заключението на вещото лице, от 6.09.2019 г. е настъпила промяна в статуса на ищеца: Н – Неактивен. От този момент потребителския профил бил деактивиран, в следствие на което потребителя изгубил достъп до ресурсите на системата.

Първото регистрирано вписване в информационната система на „У.Г.“ от профила на Бизнес партньор с име Н. Г. датира от 02.11.2017 г. в 09:41:24 часа, а последното е от 29.08.2019 г. в 22:38:14 часа.

От показанията на св.И.В. се установява,че според впечатленията му ищецът е работел за „У.Г.“, представял е дружеството в добра светлина и е канил хора да посетят семинари организирани от това дружество.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е главен иск от ищеца в качеството му на изпълнител по договор за заплащане на сумата от 74 000 лв. , представляваща сбор от неплатено възнаграждение от м.

Март.2019 г. до м. Април.2022 г. /37 месеца/ в размер на по 2000 лв. месечно.

Според съда основанието на иска е договорно неизпълнение-чл.79,ал.1 ЗЗД.Самият договор е специфичен,но същия е вид договор за изработка,по силата на който възложителя е възложил на изпълнителя извършване единствено на фактически действия по представяне на бизнеса на възложителя и насочване на клиенти към неговите офиси.

Ето защо прецизната квалификация на главния иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума, представляваща възнаграждение за изпълнение на възложена работа, настъпила изискуемост на задължението и установено неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение, предвидена в чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В настоящия случай по делото се установи, че последната дейност на ищеца по Договора за партньорство от 01.11.2017 г. е отчетена през м.април 2019 год., като след това няма доказателства Г. да е отчел нови дейности. Горното означава,че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за м.април 2019 год. и съгласно договора му се дължи 3 възнаграждение от 2000 лв.

За месеците от май 2019 год. до април 2022 год. възнаграждение не се дължи,тъй като не е осъществявал дейността по договора,няма отчети. Тъй като този договор е разновидност на договора за изработка плащане се дължи единствено при престиран и приет резултат,какъвто в случая няма.

Претенцията за м.март 2019 е неоснователна,тъй давност,доколкото исковата молба е подадена на 27.04.2022 год. като е погасена по

Ето защо главния иск е основателен до размер от 2000 лв.-възнаграждение за м.април 2019 год. и в този размер следва да се уважи,а над него до претендирания от 74 000 лв. да се отхвърли като неоснователен.

Върху размера на главницата следва да се начисли и мораторна лихва за времето от 16.05.2019 год. до 25.03.2022 год. в размер на 580.60 лв.

В останалата част претенцията за мораторна лихва следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора и след компенсация на дължими разноски /288 лв. за ищеца и 4282 лв. за ответника,при по 4 % уважени искове/, ищецът следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в общ размер на 3994 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „У.Г.“ ЕООД, ЕИК: **** чрез адв. Д. К. от АК гр.Видин да заплати на Н.

И. Г., С ЕГН **********, представлявано от адв. Н. Х., Адвокат от АК гр.Варна на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 ЗЗД сумата от 2000 лв. представляващи неплатено възнаграждение по Договор за партньорство от 01.11.2017 г. за месец април 2019 год., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 27.04.2022 год. до окончателното й изплащане,като отхвърля иска над уважения размер до претендирания от 74 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА „У.Г.“ ЕООД, ЕИК: **** да заплати на Н. И. Г., с ЕГН ********** на основание чл. 86, ал. 1, ЗЗД сумата от 580.60 лв. – мораторна лихва върху уважения размер на главницата за времето от 16.05.2019 год. до 25.03.2022 год., като отхвърля иска над уважения размер до претендирания от 10831.11 лв.като неоснователен.

ОСЪЖДА Н. И. Г., С ЕГН ********** да заплати на „У.Г.“ ЕООД разноски по делото в размер на 3994 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4

5