Решение № 140 от 10.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Велико Търново, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500161 по описа за 2025 година С Решение № 60/04.02.2025 г. по гр. д. № 458/2024 г. Великотърновският окръжен съд отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Д. Х. Г. от гр.

Елена срещу Районен съд – Горна Оряховица иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от нарушение на правото й на разглеждане и решаване на гр. д. № 2692/2023 г. на Районен съд – Горна Оряховица в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.05.2024 г., до окончателното изплащане на главницата.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищцата Д. Х. Г. чрез пълномощника К. Г. Т. с оплаквания, че същото е недопустимо и неправилно поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и до неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на ищцата и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е недопустимо, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ за конституиране на Прокуратурата на Република България като контролираща страна. Твърди допуснати процесуални нарушения във връзка с правната квалификация на претенцията и разпределението на доказателствената тежест. Счита, че не е спазена гаранцията за разглеждане на делото от безпристрастен 1 съд поради наличие на основания по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за отвод на съдиятадокладчик, тъй като ВТОС е бил ответник по предявен от ищцата иск. Моли съда да обезсили решението, респ. да го отмени и върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на съда.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ответника Районен съд – Горна Оряховица.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – валидно, допустимо и правилно.

Ищцата Д. Х. Г. е предявила против Районен съд - Горна Оряховица иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 26 000 лв. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правото й на разглеждане на гр. д. № 2692/2023г. по описа на ГОРС в разумен срок, съгласно чл. 6 §1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане

В исковата си молба и в уточненията към нея ищцата твърди, че е налице забавяне при разглеждане на делото от ответника; че съдът не е спазил изискванията за служебно конституиране на заинтересованите лица; че производството не е спряно по реда на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК; че съдът е забавил произнасянето по направените доказателствени искания и по връчване на призовките по делото. С тези си действия съдът е допуснал нарушение на принципа за разглеждане на делото в разумен срок.

В писмения си отговор ответникът Районен съд – Горна Оряховица чрез Административния ръководител - Председател на ГОРС Зл. Личева е оспорил изцяло иска като неоснователен и недоказан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново е заел становище за неоснователност на предявения иск.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

Ищцата Д. Х. Г. е обжалвала пред Административен съд – Велико Търново отказа на Кмета на Община Елена по подадено от нея заявление по чл. 34 от ЗСПЗЗ, по която жалба е било образувано КАД № 10365/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, което е било прекратено и изпратено на Районен съд – Горна Оряховица, където на 29.12.2023 г. е образувано гр. д. № 2692/2023 г. Последвали са отводи на определените докладчици по делото – на 29.12.2023 г. и на 04.01.2024 г. На 05.01.2024 г. е определен нов докладчик по делото, който с Разпореждане № 75/09.01.2024 г. е оставил жалбата без движение поради констатирани нередовности, 2 които са били отстранени от жалбоподателката с писмени молби от 11.01.2024 г. и 15.01.2024 г.

С Определение № 97/17.01.2024 г. съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание на 14.02.2024 г., конституирал е страните по делото, задължил е Кмета на Община Елена да представи преписката по жалбата, както и списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите им.

Разпределил е доказателствената тежест.

С молба от 09.01.2024 г. ищцата чрез пълномощника си К. Г. Т. е депозирала молба по чл. 255 от ГПК, която с разпореждане от същата дата съдът е оставил без движение с указания да се уточнят действията, които следва да бъдат извършени.

На 11.01.2024 г. жалбоподателката е направила искане за отвод на съда, което е оставено без уважение с определение № 110/19.01.2024 г.

С разпореждане от 22.01.2024 г. съдът е задължил жалбоподателката да уточни поддържа ли искането си за изпращане на делото на Административен съд. С изявление от 24.01.2024 г. жалбоподателката е заявила, че не поддържа това си искане.

С Разпореждане № 321/26.01.2024 г. съдът е изискал от Общинска служба „Земеделие“ – гр. Елена справки за процесните недвижими имоти. Същите са представени на 02.02.2024 г.

По молба на жалбоподателката чрез пълномощника й К. Г. Т. от 05.02.2024 г., с Разпореждане № 426/06.02.2024 г. съдът е пренасрочил делото от 14.02.2024 г. за 06.03.2024 г.

По молба на пълномощника К. Г. Т. от 27.02.2024 г., насроченото за 06.03.2024 г. е било пренасрочено за 25.03.2024 г. с Разпореждане № 666/28.02.2024 г.

На 18.03.2024 г. пълномощникът К. Г. Т. е направил искане за отвод на състава, което е оставено без уважение с Определение № 401/20.03.2024 г.

На 18.03.2024 г. е постъпила и молба по чл. 255 от ГПК от К. Г. Т., която с разпореждане на съда от 20.03.2024 г. е оставена без движение с указания да бъде уточнена. На 25.03.2024 г. е постъпила нова молба със същото основание, като съдът е указал на пълномощника да уточни.

На 22.03.2024 г. е постъпила молба за отлагане на делото от пълномощника, поради което в съдебно заседание на 25.03.2024 г. ход на делото не е даден, като на пълномощника е указано да представи медицински документи за невъзможността си да се яви в заседанието. Делото е отложено и насрочено за 24.04.2024 г.

На 15.04.2024 г. е постъпила молба с доказателствени искания, а на 17.04.2024 г.

– нова молба от К. Г. Т. за отлагане на делото.

В съдебно заседание на 24.04.2024 г. не е даден ход на делото. Като 3 заинтересована страна е конституирано трето лице, на което е дадена възможност да заема становище по жалбата и делото е отложено за 20.05.2024 г.

На 13.05.2024 г. ищцата Д. Х. Г. чрез пълномощника си К. Г. Т. е предявила против РС – Г. Оряховица иск с пр. осн. чл. 2б от ЗОДОВ, по която е образувано настоящото производство.

На 15.05.2024 г. докладчикът се е отвел от разглеждане на делото, а впоследствие, в периода – 16.05.2024 г. – 22.05.2024 г., са постановени отводи на всички съдии от този съд и с Разпореждане № 1561/23.05.2024 г. производството по делото е прекратено и изпратено на Окръжен съд – Велико Търново на осн. чл. 23, ал.

3 от ГПК за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.

С Определение от 04.06.2024 г. на ВТОС по ч. гр. д. № 465/2024 г. делото е било изпратено на Районен съд – Велико Търново.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание 2б от ЗОДОВ за осъждане на ответника Районен съд – Горна Оряховица да заплати на ищцата сумата от 26 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото й на разглеждане и решаване на гр. д. № 2692/2023 г. в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд. На осн. чл. 272 от ГПК съдът изцяло споделя мотивите на обжалвания акт и препраща към тях.

По делото не е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, а именно – чрез свои действия или бездействия ответникът да е причинил забавяне при разглеждането на образуваното пред него производство. То е било висящо пред РС – Горна Оряховица за периода от 29.12.2023 г. до 23.05.2024 г. – в рамките на около пет месеца. Делото е било своевременно насрочено в открито съдебно заседание, като са конституирани заинтересованите страни. По всички искания на ищцата съдът се е произнасял своевременно и по начин, обезпечаващ разглеждане на делото в кратки срокове.

Делото е било пренасрочвано два пъти по искане на пълномощника на ищцата, а в две съдебни заседание делото е отлагано на осн. чл. 142, ал. 2 от ГПК отново по подадена от пълномощника молба. Няколко пъти пълномощникът е депозирал молби по чл. 255 от ГПК без да уточни кои конкретни действия не са извършени от съда. Няколко пъти са правени искания за отвод на съдебния състав. Докато делото е било висящо пред РС – Горна Оряховица – пренасрочвано и отлагано по искания на ищцата и нейния пълномощник, тя е предявила против съда иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, с твърдения за неразумна продължителност при разглеждане на делото и за претърпени вреди в резултат на това.

Като се съобрази изложеното, следва да се приеме, че единствена причина за 4 периода, в който делото е разглеждано от ответния съд, са действията на самата ищца и нейния пълномощник по отлагане на делото на осн. чл. 142, ал. 2 от ГПК и по отправянето на необосновани искания за отвод на съдебния състав и на молби по чл.

255 от ГПК, които не са били уточнени и конкретни.

С оглед на всичко изложено предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан, както е приел и първоинстанционният съд.

Лишени от всякакво основание са доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на обжалваното решение. Съдът е дал правилна квалификация на спорното право, разпределил е доказателствената тежест за релевантните по делото факти между страните по делото, обсъдил е всички доказателства по делото, както и относимите доводи и възражения на ищцата.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено с участието на Прокуратурата на Република България в съответствие с изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно – неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати от съда процесуални нарушения.

Жалбоподателката-ищца не твърди да съществуват конкретни обстоятелства, които пораждат съмнения в безпристрастността на съдебния състав и които са основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Обстоятелството, че ищецът е предявил иск против Окръжен съд – Велико Търново и образуваното по този иск производство е било висящо към датата на произнасяне на съда, не представлява основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдия от този съд. Служебно известно на настоящия въззивен състав е обстоятелството, че ищецът е предявил множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района на Апелативен съд – Велико Търново, включително и срещу Окръжен съд – Велико Търново, и впоследствие сочи това обстоятелство като основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдиите от съда-ответник. Подобно поведение е в отклонение от общия принцип по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права, защото се използва за шиканиране на делото или за упражняване на натиск върху съда.

Всички останали доводи в жалбата са неотносими към спора, включително защото касаят различни съдебни производства.

Предвид горните мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60/04.02.2025 г. на Окръжен съд – Велико 5

Търново по гр. д. № 458/2024 г. по описа на същия съд.