Решение № 1130 от 04.06.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1130 гр. Пловдив,

04.06.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа докладваното от Съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. дело № 3491 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на

Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.

285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Ищецът И.И.К., ЕГН ********** е предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, бул.”Н. Столетов”№21 претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10

000 лева, за периода от 01.11.2019г. до

04.11.2019г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр.Пловдив.

Твърди се, че на лицето са нарушени правата по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. Конкретно се сочи липса на достатъчно жилищна площ, липса на елементарни битови условия - липсва маса, столове, шкафчета,закачалки за дрехи, липсват дюшеци, одеала и възглавници,тоалетната е със счупена врата, клекалото не е подвързано, липсва тоалетно казанче, липсва течаща вода,липсват препарати за дезинфекция, липсва подова настилка/пода е покрит директно с бетон/, изкъртена мазилка по стените и тавана, наличие на инсекти/дървеници/. Всичко това причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, поставяне в унизителни и нечовешки условия, внушаване на чувство на малоценност и унижено човешко достоинство и др.под.

Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез процесуалния си представител, счита така предявените претенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето им.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на иска.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

От показанията на разпитания свидетел Ц.И.К. се установява,че когато е бил превеждан в приемното отделение в затвора в Пловдив там имало около 14 легла, тоалетната била с откачена вратата, имало нормална подова настилка. Дървеници не си спомня да е имало. Било малко хладно през зимата. Чистотата в килията си била нормална, поддържала се. В килията имало един шкаф и една маса. Столове не си спомня да е имало. Имало прозорци, всичко било нормално. Квадратурата на стаята била 28 квадрата. Имало кислол за почистване на килията. Имало течаща вода и тоалетна.

От показанията на разпитания свидетел Ж.А.Ж. се установява, че когато е бил превеждан в приемното отделение в затвора в Пловдив бил в килия РЦ № 1. Когато били в тази килия не им били дадени дюшеци. Спали на самите метални вишки, направо на леглата – металните. Шкафчета и маси нямало никакви, имало една врата на тоалетна, която била е счупена, нямало баня. Точно в този период било ужасен студ. В килията нямало препари за почистване, поискали такива, но не им били дадени. Дървеници имало, по стените имало мухъл, имало мухъл и върху пода. С И.К. били в приемното отделение в Пловдив за процесния период, били в РЦ-1 и после в РЦ-2. Течаща вода имало.

Чешмите били вързани с парцали. Мивката била вързана с парцал, ужасно било. В РЦ- 1 били 12 души, а в РЦ-2 били 6 или 7души. Квадратурата на помещенията не може да прецени. Почистващи препарати не им били осигурени, нито метла, нито препарати им били осигурени. За бълхи, дървеници и хлебарки не били пръскали изобщо.

От показанията на разпитания свидетел Р.А.Б. се установява, че за периода 01.11.2019г. до 04.11.2019г. е бил в Затвора в гр.Пловдив.Не познава И.К. и няма впечатления от приемното отделение на затвора.

Съдът не дава вяра на свидетелските показания, тъй като от една страна са твърде общи и неконкретизирани по отношение на правнорелевантните факти, а от друга са противоречиви, както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал, като същите ще бъдат коментирани по-долу в решението.

От представените протоколи за извършени услуги с предмет дезинсекция и дератизация, през исковия период, а именно от 01.11.2019г. до 04.11.2019г. /л.79 - л.81/ се установява извършване на дейности по дезинсекция и дератизация в Затвора в гр.Пловдив през исковия период.

Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в периода от 01.11.2019г. до 04.11.2019г. по време на пребиваване от него в приемното отделение в Затвора в гр.Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста/в приложимата редакция/ сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В най-общ план тази разпоредба е еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е осноание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Разпечатката съдържа 39 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c22f58b-a840-4780-a20e-778e02b7d23f