Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 818 от 13.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2533/2024
Вид
Решение № 818
Подписан
13.06.2025
В сила
19.08.2025
Състав
Ралица Димитрова, Даниела Христова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.345 · Кодекс за застраховането
  • чл.346 · Кодекс за застраховането
  • чл.380, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.386, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.389, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.394 · Кодекс за застраховането
  • чл.395, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.399 · Кодекс за застраховането
  • чл.400 · Кодекс за застраховането
  • чл.400, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.409 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Димитрова

Членове:

Нина Стойчева

Даниела Христова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502533 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на И. И. С. срещу решение № 65/ 27.05.2024г. на СОС, III първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 7/23г. в частта, в която са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД до пълните им предявени размери.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Алианц България“ АД в частта, в която предявеният иск по чл.405, ал.1 от КЗ е уважен над 61 924, 91лв. до 120 686, 68лв.

Жалбоподателят

Ир. С. счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд за наличие на подзастраховане. Приетият коефициент е близък до единица и следва да се приеме, че такова няма.

Претенцията й за обезщетение за увредено недвижимо имущество е 50% от уговорената застрахователна сума. Към датата на подписване на застрахователния договор пазарната стойност на имота е 300000лв. Счита, че е представила договорите с „Лега Консулт“ ЕООД от 2010г. и 2016г., както и фактури във връзка с тях. В доклада си съдът ги е приел.

Първоинстанционният съд не е взел предвид и не обсъдил всички събрани 1 доказателства

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СОС в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

Жалбоподателят- ответник твърди, че при разглеждането на делото от първата инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение с отказа да се допусне повторна оценителна експертиза. Първата не е била съобразена с описаните вреди в Констативния протокол за оглед, който е официален свидетелстващ документ, както и протокола за оглед на местопроизшествие от 15.01.2020г. Оспорва се обосноваността на приетото заключение на оценителната експертиза. Вещото лице не е дало възстановителната стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие, а е събирало сумите от приложените по делото фактури.

Жалбоподателят оспорва, че оценените от вещото лице увреждания на имота са в пряка връзка със застрахователното събитие. Ищецът не е ангажирал доказателства за действително съществуващото движимо имущество в имота към датата на събитието. Искът по отношение на тях не е доказан при условията на пълно и главно доказване. Неправилно е определен размерът на погиналото недвижимо имущество. Ищецът С. като застраховано лице не е представила архитектурни проекти: част „Конструктивна“, „Електро“, „В и К“, а те са били изискани от застрахователя. Застрахователят не е бил поканен да присъства при започване на СМР, както е било записано в Констативния протокол от 19.01.2020г. Представените по делото оферти и договори за СМР не са били съгласувани със застрахователя. Оспорва се приетият от съда коефициент на подзастраховане, който според въззивника е по- висок с оглед площта на сградата. В жалбата е направено доказателствено искане.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл.405, ал.1 от КЗ е уважен над 61924, 91лв. до 120 686, 68лв. и го отхвърли.

В депозиран писмен отговор И. С. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ответника. Счита я за неоснователна. Възраженията в нея са необосновани. Решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

В депозиран писмен отговор ЗАД „Алианц България“ АД и в съдебно 2 заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ищеца.

Излага аргументи в тази насока.

Съдът, след като обсъди събраните в първоинстанционното и въззивно производство доказателства по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът И. С. твърди, на е сключила с ответника застраховка на имущество „Всички рискове на индустриални обекти“, валидна от 04.10.2029г. до 05.10.2019г. Съставена е застрахователна полица от същата дата за имота, находящ се в гр. ***, ул. „ ***“ № *. Застраховането включва движимо и недвижимо имущество. Застрахователното обезщетение се определя като възстановителна стойност на увреденото имущество. На 15.01.2020г. около 03.13ч. в имота е избухнал пожар в следствие на злоумишлено деяние. Пожарът е потушен от пожарната служба. Образувано е досъдебно производство.

Застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие и е съставен протокол за оглед от него в същият ден.

На 15.01.2020г. и 19.01.2020г. представител на ответника е съставил констативни протоколи по заведената щета. С тях са констатирани уврежданията по движимото и недвижимо имущество. В следствие на гасенето на пожара са увредени помещения на първия и тавански етаж.

Намокрени са стени, подови настилки, первази, стенни облицовки, гипсокартон. В следствие на потушаването на пожара първият етаж е бил наводнен. Увреждането на движимото и недвижимо имущество е в пряка причинно- следствена връзка със застрахователното събитие -пожар. Ищецът е предприела незабавни мерки за ограничаване на причинените щети като със съгласието на застрахователя е започнало извършването на СМР. Разходите за възстановяване на застраховането недвижимо имущество са на стойност 118 177, 32лв., а стойността на увреденото движимо имущество е 63 700лв., подробно описано в допълнителната искова молба.

Общо разходите за възстановяване на погинало и увредено имущество е 181 877, 32лв.

Ответникът не е изплатил застрахователно обезщетение. Затова ищецът моли съда да осъди да осъди ЗАД „Алианц България“ АД му заплати обезщетение в размер на 181 877, 32лв. в едно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане, 3 както и лихва за забава от 808 лв. за периода 29.12.2022г. до 13.01.2023г.

Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срок ответникът ЗАД“ Алианц България “ АД не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застрахователна полица от 02.10.2019г. за процесния имот по застраховка „Всички рискове на индустриални обекти“. Не оспорва, че застрахованото имущество е къща, находяща се в гр. ***, ул. „***“ № *, движимо имущество и стъкла. Не оспорва, че на 15.01.2020г. ищецът го е уведомила за настъпило събитие -пожар, както и че на 15.01.2020г. и на 19.01.2020г. са извършени огледи на сградата от представител на застрахователя. Не оспорва, че на 12.12.2023г. ищецът е предявила застрахователна претенция по образуваната щета за заплащане на обезщетение чрез застрахователен брокер ЗБК „Балкан“ АД. Оспорва, че има отказ от изплащане на обезщетение. Ищецът не е представила банкова сметка, по която да се извърши плащане. На 13.01.2023г. в 14.58ч. такава й е била поискана от служител на дружеството, отговор е бил изпратен от ищеца на същата дата в 18.02ч., а исковата молба е депозиран в съда в същия ден в 16.53ч. На 16.01.2023г. е поискана допълнителна информация от ищеца, без която той не може да определи наличие на основание за плащане на застрахователно обезщетение. Към момента на депозиране на исковата молба ищецът не е сезирала валидно застрахователя с претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Затова за нея липсва правен интерес от предявяване на иска. Ответникът оспорва, че е налице застрахователно събитие, което да представлява покрит застрахователен риск. Налице е отказ за плащане на обезщетение, тъй като ищецът С. не е представила поисканите документи за установяване на размера на вредите, което е нарушение на задълженията й по ОУ. Тя не е изпълнила задължението да предостави за оглед движимото имущество, което е увредено. Такова не е било констатирано, видно от протоколите за оглед.

Оспорва, че посочените в исковата молба движими вещи са се намирали действително в имота. Прави се възражение за недължимост на обезщетение за увредено или погинало недвижимо имущество, тъй като не е налице причинно- следствена връзка между щетите и застрахователното събитие.

Прави възражение за съпричиняване, а именно ищецът е допринесъл за възникването на пожара, тъй като има неправилно и безстопанствено съхранение, експлоатация на имуществото, извършено в нарушение на 4 установените технологии, стандарти, изисквания и предписания. Позовава се на чл.395, ал.1 от КЗ. Прави възражение за наличие на подзастраховане на основание чл.386, ал.2 от КЗ с оглед действителната площ на имота.

Не е спорно, а и от нотариален акт за дарение № 38/27.08.2008г. се установява, че И. С. е собственик на застрахования обект.

Не се спори, и са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличие на застрахователен договор „Всички рискове на индустриални обекти“, сключен между страните по делото и валиден към 15.01.2020г., по отношение на местонахождението на застрахованото имущество, че ищецът е уведомил ответника за настъпило събитие -пожар, на 15.01.2020г., че на 15.01.2020г. и 19.01.2020г. са извършени първоначален и повторен оглед на жилищната сграда от представител на застрахователя, за които са съставени констативни протоколи, че на 12.12.2022г. И. С. чрез застрахователен брокер ЗБК „Балкан“ АД е предявила застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение.

Не се спори, а и от удостоверение от 25.01.2023г., издадено от МВР Главна дирекция „ ПБЗН“, Районна служба „ПБЗН“- Ихтиман се установява, че е постъпил сигнал от И. С. за пожар, възникнал на 15.01.2020г. в 03.20ч. в къща, намираща се в гр. ***, ул. „***“ № *. От този документ се установява, че пожарът е загасен от РСПЗН-Ихтиман.

Не е спорно, че за пожара е образувано ДП № 10/20г. и е извършен оглед на местопроизшествието на 15.01.2020г., за което е съставен протокол и фотоалбум.

Безспорно е обстоятелството, че при ответника е образувана щета № 082520417000001, по която са съставени протоколи за оглед на 15.01.2020г. и на 19.01.2020г. на застраховането имущество и са установени вредите в резултат на пожара.

Към исковата молба са представени писмени доказателства: застрахователна полица, платежен документ за заплатена застрахователна премия, ОУ към нея, констативни протоколи за оглед от 15.01.2020г. и 19.01.2020г., кореспонденцията между страните във връзка с възникналото застрахователно събитие и определяне на застрахователно обезщетение, застрахователна претенция, входирана при ответника на 12.12.2022г.,

5 доказателства за извършени СМР за възстановяване на обекта след възникналия пожар, фактури, платежни документи, договори, протоколи за изпълнени СМР и за приемането им. Сред тях не са договорите, сключени с „ Лега Консулт“ ЕООД. Те са представени с въззивната жалба на И. С., но не са приети от въззивния съд. В съдебно заседание тя не е поддържала искането за приемането им. За пълнота следва са се посочи, че те са представени след настъпване на процесуалната преклузия. Поради това настоящата инстанция не ги обсъжда. В доклада на първоинстанционния съд са приети всички доказателства по делото, но не и тези два договора, тъй като не са приобщени като доказателства.

Към отговора на исковата молба са представени част от писмените доказателства, приложени и от ищеца и във връзка с безспорни обстоятелства между страните, въпросник- предложение от И. С. за сключване не застрахователен договор, електронна кореспонденция между страните.

В процеса ищецът е представил писмени доказателства с оглед твърденията му.

Във връзка с издадено на ответника съдебно удостоверение за представени писмени доказателства по воденото наказателно производство за възникналия пожар в имота на ищеца.

В хода на съдебното дирене е допусната техническа-оценителна експертиза, която е дала заключение, в което е описала сграда, посочила е че РЗП на същата е 439, 80 кв.м., че 118 177, 48лв. е необходимата сума за възстановяването й по средни пазарни цени, както и стойността на повреденото движимо имущество. Възстановителната стойност е 317 858 лв., както и че има подзастраховане.