Решение № 902 от 02.07.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 335/2024
- Вид
- Решение № 902
- Подписан
- 02.07.2024
- В сила
- 02.07.2024
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 902 гр. Пловдив, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300500335 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК 131134023, чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Ц. против Решение №4712/23.11.2023г. постановено по гр.д.№10513/2023г. по описа на ПРС, шестнадесети гр.с., с което се осъжда „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от изпълнителните директори В. Г. и А. Д., да заплати на А. Д. Д., ЕГН: **********, от гр.
***, сумата от 2 932, 31 (две хиляди деветстотин тридесет и два лева и тридесет и една стотинки) лева- недължимо платена по договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 18.07.2023 г., до окончателното й плащане, както и направените разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 99, 69лв (деветдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки) лева и внесен депозит за съдебно- счетоводна експертиза в размер на 150лв (сто и петдесет) лева.
В полза на адвокат К. Й. К., със съдебен адрес: гр. ***, е присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата А. Д. Д., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 593, 23 (петстотин деветдесет и три лева и деветдесет и три стотинки) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Решението на първата инстанция се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен 1 материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли исковете като основателни.
Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна А. Д. Д., ЕГН: ********** не взима становище по жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и доколкото потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи по кредита, то разликата заплатена на кредитора от кредитополучателя над получената по кредита главницата, подлежи на връщане като недължимо платена.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/ В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база на събраните пред първата инстанция доказателства. Фактическата обстановка е подробно и прецизно изложена от първоинстанционния съд, поради което касаещо същата настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, подлежи ли на връщане разликата заплатена на кредитора от кредитополучателя над получената по кредита главницата и съответно погасена ли е по давност тази сума.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства сключването на договор за потребителски кредит № *** г., съгласно който ищецът в качеството на кредитополучател е получил сумата от 4 000 лева в заем. Съгласно договореното между страните, явяват се дължими и застраховка „комбо безработица“- 430, 85 лева, застраховка „банк комбо живот“- 422 лева и еднократна такса „оценка на риска“- 582, 39 лева, при фиксирана възнаградителна лихва от 28, 36 % и ГПР- 44, 98 %, с краен падеж- 25.09.2020 г., на 32 месечни вноски.
2
По делото е прието заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвено, съгласно което ГПР включва само главницата и лихвата, като главницата се е формирала както от дадената в заем сума от 4 000 лева, така още и от: застраховка „комбо безработица“- 430, 85 лева, застраховка „банк комбо живот“422 лева и еднократна такса „оценка на риска“- 582, 39 лева, като общата стойност възлиза на сумата от 5 435, 24 лева, на чиято база се начислявала и възнаградителната лихва. При включване в ГПР на двете застраховки, таксата за оценка на риска и на лихвата, размерът му би бил 73, 43 %, или оскъпяването на кредита ще е 95, 20 %. Вещото лице сочи, че общо изплатените по кредита сума възлизат на 7 181.48лв, изплатени лихви в размер на 1 746.24лв, изплатени такси в размер на 1 435.24лв и годишен процент на разходите 98.3825лв
С оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит и заключението на ССЕ, съдът приема, че не се установява на ответникът реално да е отпуснат кредит в размер на 5 435.24 лв. Напротив, предоставената сума е в размер на 4 000 лв., а разликата над тази сума се състои от начислени застраховка „комбо безработица“430, 85 лева, застраховка „банк комбо живот“- 422 лева и еднократна такса „оценка на риска“- 582, 39 лева. Тези суми обаче не са част от главницата - заетата сума, а са разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Разходите за тези услуги представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит). Възнаграждението за тези услуги представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Така представянето като допълнителни услуги на действителната цена за ползване на кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи действителните размери на лихвения процент и годишния процент на разходите в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. В настоящия случай това правило формално е спазено, доколкото в Договор за потребителски кредит № *** г.,, е посочен ГПР в размер на 44.98%., но в този размер е включена единствено лихва, без да се включени двете застраховки, таксата за оценка на риска и на лихвата. Ако те бъдат включени, ГПР би бил 73, 43 %, ГПР и ще надвиши 50%. Това обстоятелство обосновава извода за несъответствие на договора за кредит с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в които случаи съгласно разпоредбата на чл.
23 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, договорът се явява недействителен и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.
3
Гореизложеното обосновава извода, че осъдителният иск следва да бъде уважен, като претенцията се присъди за търсената след изменението на иска сума от 2 932, 31 лева (получена като разлика от платеното на банката от 6 932, 21 лева и чистата стойност на кредита от 4 000 лева), заплатена над сумата за главница. Сумата се дължи и ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност - доколкото се касае до иск за неоснователно обогатяване, като се търси връщане на суми, за които се твърди, че са недължимо платени, то именно от датата на плащането следва да тече съответната пет годишна давност, която в случай не е изтекла.
Гореизложеното обосновава извода, че предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.
Предвид изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, но поради липсата на направена претенция в тази насока, такива не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4712/23.11.2023г. постановено по гр.д.№10513/2023г. по описа на ПРС, шестнадесети гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4