Решение № 261731 от 10.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, …..12.2020г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова ч.гр.д. № 13166 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 –

438 от ГПК.

Образувано е по жалба на "Т.-С."

ЕАД - длъжник по изпълнително дело № 20208630402727 по описа на частен съдебен изпълнител С.Х., с рег. № 863 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане от 29.10.2020 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното разпореждане за разноските. Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален размер от 200 лева, съответстващо на обема на предоставената от процесуалния представител правна помощ и съдействие. Навежда съображения, че взискателят не е предприел действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което не може да претендира разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адкокатските възнаграждения. Към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение било извършено едно единствено действие, а именно – по образуване на изпълнително производство. Обжалва се и отказът на съдебния изпълнител да измени размера на начислените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. По изложените съображения прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и намаляване на приетите за събиране такси и разноски по изпълнителното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Д.Е.И., е подала възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна. На първо място излага съображения, че сумата в размер на 400,00 лева, съставляваща договорен и заплатен адвокатски хонорар по изпълнителното дело, е изцяло съобразена с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която критерий за размерът на адвокатския хонорар е материалният интерес за завеждане и водене на делото, правната и фактическа сложност на конкретното дело, както и необходимият обем на правните и фактически действия, които следва да бъдат извършени. Поддържа, че противно на твърденията в жалбата, взискателят е извършил процесуални действия, които попадат в приложното поле на нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което счита, че в негова полза следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение с оглед извършеното процесуално представителство с цел удовлетворяване на паричното вземане. Сочи, че във всички случаи, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение, длъжникът отговаря за разноски в изпълнителното производство. Навежда съображения, че претендираният адвокатски хонорар представлява реално заплатено адвокатско възнаграждение, което е съобразено с минималния размер на адвокатските възнаграждения. В този смисъл счита искането за намаляване на разноските за неоснователно.

В мотивите си частният съдебен изпълнител заявява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20208630402727 по описа на частен съдебен изпълнител С.Х., с рег. № 863 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от Д.Е.И. от 07.10.2020 г. срещу "Т.-С." ЕАД, за принудително събиране на присъдените по ч. гр. д. № 1824/2020 г. по описа на СГС, в полза на взискателя парични суми в размер на 300,00 лева, представляващи разноски по делото. Молбата е депозирана чрез адв. Б.В., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 06.10.2020 г., ведно с пълномощно, от който се установява, че взискателят е заплатил на довереника адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за образуване на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане в брой при подписване на договора.

По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на 15.10.2020 г. покана за доброволно изпълнение на вземане за следните суми: сумата от 300,00 лева главница, 400,00 лева разноски по изпълнителното дело, 132,00 лева – такси ЧСИ, от които по т.26 ТТРЗЧСИ – 36,00 лева с включено ДДС.

На 27.10.2020 г. по делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като същите не са съобразени с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и не са съобразени с размера на главното вземане.

С разпореждане от 29.10.2020 г., получено от длъжника на 04.11.2020 г., съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по делото разноски.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е

ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. / длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. В случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното производство на 07.10.2020г., в която са посочени конкретни изпълнителни способи – запор на парични средства на длъжника в „Централна кооперативна банка“, като по делото липсват данни да е реализирано исканото изпълнително действие. Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. С оглед липсата на предприемани действия по осребряване на имущество, както и наличието само на депозирана молба за образуване на изпълнителното производство, взискателят не е доказал наличието на основание за заплащане на възнаграждение за водене на изпълнителното дело дори в минималните размери по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. При тази хипотеза съдът намира, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 200,00 лева, чието заплащане е доказано.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя.

Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Поради изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т.

1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200,00 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето /"присъждането"/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер е необосновано.

При съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 400,00 лева като прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 200,00 лева.

По отношение на доводите за неправилно определяне размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ:

Съдебният изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата на 36,00 лева с ДДС.

Съгласно т. 26, б. "а" от

ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.

Следва да се посочи, че пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. IV ГО на ВКС. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и т. нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., IV ГО на ВКС/.