Решение № 3754 от 21.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3754 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330105347 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Й. С. П. срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД, с която се предявяват субективно и обективно кумулативно съединени искове:

- За признаване за установено по отношение на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, че договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,

- За осъждане на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 20,00 лева, представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните,

- За признаване за установено по отношение на ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, че договор за възлагане на поръчителство от ** г., сключен между страните, е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД, - За осъждане на ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 50,00 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за възлагане на поръчителство, сключен между страните.

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. ищецът е сключил с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който му била предоставена сумата в размер на 300 лева и с ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство от ** г. От правна страна се излагат съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 10 ЗПК, доколкото уговореният ГПР не отговарял на действителния такъв. Посоченото следвало от обстоятелството, че в ГПР следвало да се включи възнаграждението за поръчителство, което не било сторено. Последното представлявало нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал.1 и ал.2, т. 1 ЗПК. В 1 договора лисвало и описание на начинът на формиране на ГПР. По отношение на договора за поръчителство, се посочва, че същият е нищожен, доколкото се явява акцесорен на недействителен договор за потребителски кредит. Същият бил лишен и от основание, доколкото не създавал права за ищеца. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с който се признават исковите претенции.

Претендира се да бъде постановено решение при признание на иска, като в полза на ищеца да не се възлагат разноски.

В указания срок е постъпил отговор от ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Признава се, че на ** г. ответното дружество е сключило с ищеца договор за възлагане на поръчителство, по силата на което поело задължение да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца по договор за кредит от ** г. Възразява се, че в исковата молба липсват съображения поради каква причина ищецът счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен. Същият по съществото си представлявал договор за услуга. Поради изложеното се претендира предявените искове да бъдат отхвърлени като в полза на ответника да се присъдят разноски в производството.

С протоколно определение от 15.07.2026 г., постановено по делото е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД от сумата в размер на 20,00 лева на сумата в размер на 20,39 евро, и на предявения осъдителен иск срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД от сумата в размер на 50,00 лева на сумата в размер на 141,80 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, а и от представените към исковата молба Договор за потребителски кредит № **/** г. и Договор за възлагане на поръчителство от ** г. се установява, че между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, по който е предоставена заемната сума от 200,00 лева при кредитен лимит от 4000 лева, с фиксиран лихвен процент от 36,00 %, като в договора липсва посочване на ГПР (посочено е че същият се намира в Приложение № 1 към договора, но от страните такова не е представено). В чл. 2 от същия е предвидено, че кредитополучателят следва в петдневен срок от одобряване на искането за усвояване на сумата да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство на две физически лица, одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или неотменима безусловна гаранция за сумите по договора. С оглед изложеното ищецът е сключил Договор за възлагане на поръчителство от ** г., по силата на който същият се задължил да заплати възнаграждение на „Кредит Гаранция“ ЕООД.

По делото е приобщено заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице П. Н.. Съобразно същото, в посочения в Договор за потребителски кредит № **/** г. ГПР влизат главницата и лихвата, не е включено възнаграждение за гарант. Ако в обхвата на посочения в договора за кредит ГПР се включи и възнаграждението за гарант по Договора за предоставяне на гаранция от ** г., то размерът на ГПР ще нарасне на 794,02 %. Според представените справки от ответниците, ищецът е заплатил по договора за потребителски кредит сумата в размер на 339,87 лева, равняваща се на 173,77 2 евро, и по договора за възлагане на поръчителство – сумата в размер на 277,34 лева, равняваща се на 141,80 евро.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.

По правните аспекти на спора:

При така установеното между ищеца от една страна и всеки от ответниците е възникнало облигационно отношение, съответно между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД по силата на договор за заем, а между ищеца и „Кредит Гаранция“ЕООД по силата на договора за предоставяне на поръчителство.

Доколкото страните по договора за кредит имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК, същият договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит и Закон за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

От прочита на договора се кредит, се установява, че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Дори да се приеме, че същите са посочени в Приложение № 1 към договора, така посочените техни размери обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща възнаграждение на вноски за това, дължими на падежа на лихвено плащане по договора за потребителски кредит, неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора. Последното обстоятелство не само, че не се оспорва от „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, но и изрично се признава с оглед изявленията в отговора на искова молба.

Действително възнаграждението за предоставената на поръчителство не възниква от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, за да бъде гарантиран неговият интерес от обезпечение на кредита. Съдържанието на клаузите за предоставяне на поръчителство и съпоставянето им с естеството на сключения договор за 3 паричен заем, налага извод, че по своето същество те представляват неотменимо изискване към потребителя и не му предоставят избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то. Изискванията, които въвежда към потребителя чл. 1, ал. 2 от договора, уреждащ задължението за предоставяне на обезпечение, са практически непосилни за него, с оглед на обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (200,00 лева).

Поради това правно и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури гаранционна сума, както и че при възможност да осигури последната, би имал интерес да търси сключване на процесния договор за кредит за сумата от 200,00 лева. Така, поставяйки изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - поръчителство от одобрено от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД дружество. Това дружество е другият ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД. Така в действителност възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява цената за предоставяне на необезпечен кредит, допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (т.нар. скрита възнаградителна лихва). Поради това независимо, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко свързани с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Това не е сторено и в резултат ГПР не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. С това потребителят е поставен в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума) е оскъпяването му по кредита, като последното се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.

Налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, като посоченото поведение на заемодателя цели единствено неговото обогатяване за сметка на длъжника, като му осигури забранено допълнително възнаграждение.

Изложеното до тук обосновава извод, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, отнасящи се до посочване на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Неспазването на посоченото изискване самостоятелно води до предвидените в чл. 22 от ЗПК последици, поради което и на основание същата разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен, респективно предявеният срещу този ответник иск, като основателен, следва да се уважи.

Разпечатката съдържа 28 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c2188ad-570c-4751-ac3f-993e3bf769ff