Решение № 2700 от 29.04.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,

29.04.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Албена Александрова

ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова

Златка Чолева при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдията-докладчик в.гр.дело N: 13 794 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 457748 от 25.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 78 743/2017 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав М.И.Ф., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата 2 976,33 лева – представляваща стой-ност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия са имот, отчитан под абонатен № 202692, за периода от 01.10.2014 г. до м.30.07.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.11.2017 г. до окончателното й изплащане на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ, чл.154 и чл.155 от ЗЕ, както и сумата 354,87 лева – законна лихва за забава за периода: 15.09.2015 г. до 26.10.2016 г. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, като искът за главницата за разликата на уважения размер до пълния предявен такъв от 3 067,08 лева и за времето от 01.05.2014 г. до 30.09.2014 г. вкл., а искът за обезщетението за забава за разликата над сумата 354,87 лева до предявената пълна стойност от 374,25 лева са отхвърлени като погасени по давност.

Със същия съдебен акт М.И.Ф. е осъдена да заплати на „Т.-С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 1 072,73 лева – разноски за производството.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД, гр.София.

Така постановеното съдебно решение в частта, в която са уважени исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, е обжалвано от ответника М.И.Ф., гр.София чрез особения й представител адв.Н.. В жалбата се под-държа, че атакуваната част решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения. Поддържа, че първоинстанционният съд е дал ход на делото в първо-то и единствено открито съдебно заседание, а впоследствие и под по съществото на спора, при нередовно процедура по призоваване на адв.Н., като по този начин същата е била ли-шена от участие по делото, а оттук – това накърнява правото на защита на ответницата М.Ф., което е основание решението в обжалваната част да бъде отменено. Излагат се доводи и че съставът на СРС е допуснал съществено процесуално нарушение като никъде в решението си не е наведеното от жалбоподателката в отговора на исковата молба възражение, че не е настъпила изискуемост на претендираните от „Т.С.” ЕАД суми, по-ради това, че това дружество не е публикувало последните на интернет страницата си, което е самостоятелно основание за отмяна на решението в осъдителната му част. Навеждат се съоб-ражения и че решението следва да бъде отменено в обжалваната част и поради това, че начис-лените от ищеца задължения не са станали изискуеми, което се установява от чл.33, ал.1 от Общите условия на дружеството, в който е предвидено, че „клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет страницата на продавача”, като в случая „Т.С.” ЕАД не е публикувала дължими от ответницата М.Ф. суми за процесния период, във връз-ка с което с отговора на исковата молба е представена справка-разпечатка от тази страница за абонатен номер 202692.

Моли въззивния съд да отмени решението на СРС в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените срещу жалбоподателката искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждането на направените разноски за настоящото производство, както и за първа инстанция във връзка с обжалваната част на съдебния акт.

Ответникът по жалбата –

„Т.С.“ ЕАД,

*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Б.Б.” ООД не е взело становище по жалбата.

Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД срещу ответницата М.И.Ф. за сумата 35,00 лева – стойност на извършената услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. и за забавено плащане на това задължение в размер на 6,15 лева за времето от 15.09.2015 г. до 26.10.2017 г. с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, както и всички заявени претенции за главници и лихви срещу ответника И.К.Ф., не е обжалвано и е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи и изисква-нията на приложимите в случая императивни материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно кумулативно съеди-нени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 и чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В подадената искова молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответ-ниците М.И.Ф. и Илиан Кирилов Филипов са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр.София, район „Лозенец”, ул.”*******абонатен № 202692 – в качеството им на собственици на същия при квоти от по ½ ид.част. поддържа се и че за доставената им топлинна енергия при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от 2008 г. и 2014 г. всеки един от тях му дължи сумите: 3 076,08 лева – глав-ница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода: 01.05. 2014 г. – 30.04.2015 г., отразени в общи фактури - № **********/31.07.2015 г., № **********/ 31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г., 374,25 лева – мораторна лихва за забава върху то-ва вземане за времето от 15.09.2015 до 26.10.2017 г., 35,00 лева – сума за дялово разпределе-ние за периода: м.05.2015 г. – м.04.2015 г. и 6,15 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за времето от 15.09.2015 г. до 26.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, като моли съдът да постанови решение, с което да осъди всеки един от ответниците да непогасените им задължения. Претендира и присъждането на разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата М.И.Ф., гр.София – чрез назначения й особен представител адв.Н., в който същата оспорва изцяло предявените срещу нея искове. Оспорва пълното и точно изпълнение на договорните задължения на ищцовото дружество през процесния период – да достави топлин-на енергия с изискуемото по закон и договор качество, при това в количество, съответстващо на начислените суми. Инвокирано е и възражение, че не е настъпила изискуемостта на претендираните от „Т.С.” ЕАД суми, в която насока са наведени идентични твърдения с тези, релевирани във въззивната жалба. При условията на евентуалност е направе-но и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за част от процесния период – от 01.05.2014 г. до 03.11.2014 г.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Предвид установените в същия пра-вила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлоп-реносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „пот-ребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР /отм./ на ЗЕ, действаща до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснаб-дяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с вли-зане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия”.

Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия период от време – от м.05. 2014 г. до м.04.2017 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно откло-нение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпре-деление на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия на топлоснабдения обект, респ. то встъпва в облигационни правоотношения с ищцовото дру-жество – топлопреносно предприятие. В производството не е спорно обстоятелството, че от-ветницата Ф. е собственик на ½ идеална част от процесния имот, което се потвърждава и от ангажираните от ищеца писмени доказателства: саморъчно завещание от 07.08.2002 г. на Т.П.И.в полза на ответницата, протокол за обявяване на саморъчно завещание от 04.07.2008 г. на нотариус И.Н., рег.№ 040 на Нот.камара, и нота-риален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание № 72, том ІІІ, рег.№ 5202, дело № 425/16.05.2009 г. на нотариус И.Н., рег.№ 040 на Нот.камара /неос-порени в процеса/. Пред първоинстанционния съд ответницата нито е поддържала, нито е ангажирала доказателства, че след закупуването на имота същата се е разпоредила с него или че валидно е учредила ограничено вещно право на ползване в полза на трето лице. Като носител на правото на собственост за

½ ид.част върху процесния имот в исковия период-предмет на въззивен контрол: от м.10.2014 г. до м.04.2017 г. М.И.Ф. има качеството на клиент на топлинна енергия.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топло-преносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топ-лопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на догово-ра. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. и Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор” от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите/клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни пис-мени споразумения. В дадената хипотеза ответницата не твърди и не установява да е упраж-нила това нейно право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г., 2014 г. и 2016 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същата ги е приела.