Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 783 от 08.10.2025, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 212/2025
Вид
Решение № 783
Подписан
08.10.2025
В сила
13.02.2026
Състав
Калин Георгиев Колешански

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. Шумен, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Н. Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20253630100212 по описа за 2025 година

Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “Ново финанс” ООД, ЕИК ***, с адрес за призоваване – ***, срещу Н. А. Н., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 3288,11 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 3288,11 лева, представляваща 990,45 лева главница и 1791,77 лева лихви – неплатени вноски по договор за потребителски кредит № 1172-ШН-23.05.2022г., и 180,13 лева главница, и 325,74 лева лихви по договор за потребителски кредит № 1171-ШН-20.05.2022г., всички по падежирали вноски за периода 23.04.2024 – 23.10.2024г., по двата договора. За така твърдените вземания кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение по ЧГД № 2768/2024г., срещу която ответникът възразил. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни, иска отхвърлянето им и присъждане на разноски. Твърди недействителност на договорите, по смисъла на чл. 22 от ЗПК, нищожност на отделни клаузи, 1 поради накърняване на добрите нрави и неравноправност.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 20 и 23.05.2022г. страните сключили два договора за заем - № 1171ШН-20.05.2022 и № 1172-ШН-23.05.2022, според които ищецът предоставил сумите от 2000 и 11000 лева на ответницата. Уговорено било връщането им, на вноски с конкретни падежи, включващи главница и лихва в размер на 36%, при ГПР от 42,88%, и обща дължима сума по заемите от 4336,20 и 23847,60 лева, от които договорна лихва за целия период от 2336,20 и 12847,60 лева.

Вземанията по двата договора били обезпечени с ипотека върху собствен на ответницата недвижим имот – НА № 26/23.05.2022г., НД № 370 по описа на нотариус № 709, с район на действие ШРС. Според приетите неоспорени писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ, ответницата заплатила по двата договора сумата от 2458 лева, в периода м. 06.2022г. – м.

03.2023г.. Претендираните суми по исковете съответстват на дължимата лихва и главница по падежирали вноски за периода 23.04.2024г. – 23.10.2024г..

Посочения в договорите ГПР, според заключението, бил различен от действителния, поради невключване, при определянето му на всички преки и косвени плащания, но изчислен в съответствие с Приложение 1 към чл. 19 от ЗПК. Заявлението по ЧГД № 2768/2024г. е постъпило в ШРС на 29.10.2024г..

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и размера ; предоставянето на заетата сума.

Посочените, не са налице, в настоящият случай – Уговорката от раздел „параметри на сделката“ – чл. 2.2, за договорна лихва в размер на 36% е нищожна поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и 2 да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е придадено правно значение, при действителността на сделките. При възмездните, то, най-често се свързва, с принципите на справедливост и производният му, за еквивалентност на престациите. Уговорените възнаграждения по процесните договори, само поради размерите си, са в противоречие и с двата, налагайки заплащане такива за ползване на чужди средства, в размер над тях, при наличие на обезпечение ипотека върху недвижим имот/2000/11000 лева заем – 2336,20/12847,60 лева договорна лихва/. Съществува свобода на договарянето, но тази свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на облигационното право, като посочените и този за недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане на уговорените възнаграждения/чл. 9 ЗЗД/. Поради това предявените искове за лихви, по падежирали вноски и по двата договора са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Всички ответни възражения, основани на разпоредби от Закон за потребителския кредит/ЗПК/, са неоснователни, като не следва да се коментират по отделно, поради това, че разпоредбите на закона, не се прилагат за процесните договори – чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК. За тях са приложими тези на Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители / Обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г. /. И двата процесни договора са кредити за недвижими имоти, по смисъла на чл. 1, ал. 2, предл. първо от ЗКНИП / кредити, обезпечени с ипотека /. Това разбира се не изключва приложението на разпоредбите от чл.

143 – 148а от Закона за защита на потребителите , по отношение на тях, както правилно отбелязва ответният повереник, но посочените разпоредби от договорите, в отговора на исковата молба, макар и да са нищожни, не на заявените основания, а защото задължават потребителя, при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, нямат отношение към претендираните суми по предявените искове и не влиаят върху действителността на целия договор, още по малко дължимоста на главницата по него/чл. 26, ал. 4 от ЗЗД/.

Ответното възражение за ГПР по договорите, основано на ЗПК, също е неоснователно, но разпоредбите на приложимия ЗКНИП – чл. 38, във вр. с чл.

24, ал. 1, т. 9 и част от заключението по ССЕ могат да обосноват нищожност на договорите. Вещото лице посочва, че ГПР е изчислен при отчитане единствено на договорната лихва и не включва такса за заличаване на 3 договорна ипотека и други такси, предвидени в общите условия. Въпреки, че не е ползвана формулата по Приложение № 1 към чл. 29, ал. 2 от ЗКНИП, не са необходими специални знания за извод, че при неотчитане на разход по кредита при изчисляване на ГПР, той ще бъде по-нисък от действителния.

Независимо от това, в конкретния случай, този състав счита, че договорите, не следва да се обявят за недействителни, по смисъла на чл. 38 от ЗКНИП, поради неустановяване на фактите за разлика между посочените и действителните размери на ГПР, което не е служебна дейност на съда, а липсват доказателствени искания в тази насока от страните.

Заплатените от ответницата суми са по-малко от дължимата по двата договора главница и не се налага прихващане на изпълнението, като исковете, в тази им част следва да се уважат в предявените размери.

При този изход на спора, страните следва да си заплатят разноски както следва – ответникът на ищеца сумата от 685,29 лева, съразмерно уважената част от исковете, част от общо извършени в размер на 1921,66 лева, а ищецът следва да заплати на ответника сумата от 607,93 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете, част от общо извършени в размер на 944 лева, в съответствие с неоснователните възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения и на двете страни.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Н. А. Н., ЕГН :

**********, с адрес – ***, че в полза на “Ново финанс” ООД, ЕИК ***, с адрес за призоваване – ***, срещу нея, съществува вземане за сумата от 180,13 лева – главница по падежирали вноски, в периода 23.04.2024г. – 23.10.2024г., по договор за заем № 1171-ШН-20.05.2022 и 990,45 лева – главница по падежирали вноски, в периода 23.04.2024г. – 23.10.2024г., по договор за заем № 1172-ШН-23.05.2022.

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Ново финанс” ООД, ЕИК ***, с адрес за призоваване – ***, срещу Н. А. Н., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 325,74 лева договорна лихва, по 4 падежирали вноски, в периода 23.04.2024г. – 23.10.2024г., по договор за заем № 1171-ШН-20.05.2022 и 1791,77 лева договорна лихва, по падежирали вноски, в периода 23.04.2024г. – 23.10.2024г., по договор за заем № 1172-ШН23.05.2022, като неоснователни.

ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на “Ново финанс” ООД, ЕИК ***, с адрес за призоваване – ***, сумата от 685,29 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2768/2024г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА “Ново финанс” ООД, ЕИК ***, с адрес за призоваване – ***, да заплати на Н. А. Н., ЕГН : **********, с адрес – ***, сумата от 607,93 лева разноски в производството, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5