Решение № 4034 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4034 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100508843 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 17.05.2021 год., постановено по гр.дело № 37465/2018 г. на СРС, ІІІ Г.О., 82 състав, е осъдено „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ****, да заплати на А. К. Н., ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 1884,51 лева, получена от ответника и начислена вследствие на едностранно извършена корекция на сметка за имот в гр.Благоевград, ж.к.“****, клиентски № 300146806922 на ответника, по фактура № 0238426553/19.03.2018 г., ведно със законната лихва от 07.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдебни разноски по делото в размер на 440,38 лева.

Срещу решението на СРС, 82 с-в е постъпила въззивна жалба от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, гр.София/ със сегашно наименование „Е.П.“ ЕАД, гр.София/, подадена чрез процесуалния представител юрк.Л.М., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1884,51 лв.

Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение н а материалноправнит е разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата.

1

Претендира присъждане на направени разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна- ищец А. К. Н., чрез пълномощника си адв.К. С. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Третото лице- помагач на страната на ответника- „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция н е споделя изцяло изложените в 2 мотивите му съображения, досежно основателност на предявения от ищеца А. К. Н., срещу ответника ЧЕЗ Е.Б.“ АД, гр.София/ със сегашно наименование „Е.П.“ ЕАД, гр.София/, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Изводите на съда изложени в обжалваното съдебно решение не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. В настоящия случай при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на ищеца на сумата от 1884, 51 лв. Доводите в жалбата са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Предмет на разглеждане в настоящето производство е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1884,51 лв.

В настоящия случай, при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже извършено плащане, а ответника от своя страна носи доказателствена тежест да установи наличие на основание за същото.

Следователно в доказателствена тежест на въззивника- ответник ЧЕЗ Е.Б.“ АД, гр.София/ със сегашно наименование „Е.П.“ ЕАД, гр.София/, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК е да установи, че са налице всички предпоставки за възникване на спорното вземане, а именно, че е налице валидно правно основание за получаване на вземането и същото е дължимо от въззиваемата страна- ищец А. К. Н.. В настоящия случай, ищецът е доказал по делото извършено плащане на сумата от 1884,51 лв. по сметка на ответника и начислена вследствие на едностранно извършена корекция на сметка за имот в гр.Благоевград, ж.к.“****, клиентски № 300146806922, по фактура № 0238426553/19.03.2018 г.. Това обстоятелство не се оспорва от страна на ответника. От представена по делото фактура № 0238426553/19.03.2018 г. се установява, че е била начислена дължима сума за плащане от А. К. Н. в размер на 1868,42 лв./ с вкл.ДДС/ по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИККЕ по констативен протокол съгласно приложението за стойност на електроенергия за периода от 18.05.2017 г.-15.08.2017 г. за имот с клиентски № 300146806922, находящ се в гр.Благоевград, ж.к.“****.

Трайно и непротиворечиво ВКС в своята многобройна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, е разяснявал, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Ако в общите условия на доставчика не е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция на 3 сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, т. е. това нарушение не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Първоинстанционният съд в процесния случай е действал в противоречие с тази практика. Според приетото в решение № 144 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр.дело № 1251/20 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 120 от 26.01.2021 г. по гр.дело № 3754/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 124 от 18.6.2019 г. по гр.дело № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., и други, в каквато насока е разбирането и на настоящия въззивен състав, правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, са договорни, за доставка /продажба/.

Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл.183 и сл. ЗЗД, съответно гл.

ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на основание чл.200 ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. /в този смисъл например решение № 107/26.11.2020 г. на ВКС, III г.о., по гр.дело № 1096/2020 г./. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ПИКЕЕ/, съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. Следователно, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството ел.енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му енергия, която не е била заплатена, т.е. неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД, а е парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2 ЗЗД /. В този смисъл е решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр.дело № 1174/20 г. на ІV г.о. на ВКС. При постановяване на решението си, въззивният съд следва да се е съобрази с така установената практика на ВКС.

В процесния случай, с оглед на правомерно извършена корекционна процедура, съдът приема, че ищецът дължи на ответника начислените му, чрез тази допустима 4 процедура суми за консумирана електрическа енергия за минал период от време. В процесния случай от страна на ответника е установено наличието на всички предвидени в ПИКЕЕ предпоставки за ангажиране на отговорността на ищеца за заплащане на дължимата сума по едностранно извършената корекция. Основанието, на което сумата се дължи е не самата издадена от ответника фактура, а обстоятелството, че е бил осъществен фактическият състав предвиден в ПИКЕЕ за възникване на задължение за заплащане на начислената сума. Т.е. налице е основание за плащане от страна на ищеца на сумата от 1884, 51 лв.

По изложените съображения не може да се приеме, че сумата по процесната фактура е била заплатена от ищеца без основание, с оглед на което предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД се явява неоснователен.

При така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора, първоинстанционното решение, като неправилно следва да се отмени изцяло, включително и в частта относно разноските, като постановено в нарушение на материалния закон и вместо това следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли изцяло предявената осъдителна искова претенция с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

По разноските във въззивното производство:

При този изход на спора на въззивника- ответник следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, своевременно поисканите разноски за производството пред двете инстанции в общ размер на сумата от 487,69 лв./ от които сумата от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, сумата от 250 лв., представляваща депозит за вещо лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза и сумата от 37,69 лв., заплатена държавна такса за въззивно обжалване/. Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззивника – ответник, съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл.