Решение № 88 от 17.03.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Перник, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500040 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.

С решение рег.№ 910 / 16.10.2025г., постановено по гражданско дело № 238 по описа за 2024 година, състав на районния съд в Перник е осъдил на основание чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост , Й. С. Й. ЕГН ********** *** и А. С.

Й. ЕГН ********** ***( конституирани като наследници по закон на починалата И.Д.Т., ЕГН: **********) да заплатят на М. В. Н., ЕГН **********, *** сума в размер на 792.53 лева, представляваща необходимите разноски за поддържане на общите части от сградата – ремонт на покрив на сграда в ЕС, ***, осъществен в периода между 04.10.2022 г. и 17.10.2022 г., съразмерна на притежаваните от наследодателката И.Т. с ЕГН: ********** , 4.548% идеални части от общите части на сградата, ведно със законна лихвата върху сумата, от датата на завеждане на исковата молба 16.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Разпределени са и разноските по делото.

В пространна въззивна жалба, ответниците оспорват решението като неправилно.

Поддържа се, че първоинстанционния съд неправилно е изчислил размера на уважената част съобразно правата на ответнитици в общите части на сградата и че неправилно не е кредитирал заключение на вещо лице по делото. Поддръжа се , че нужда от ремонт на покрива изобщо не е имало , оспорва се извод на районния съд за стойността на вложените в ремонта материали и се твърди „своеволие на ищеца в извършването на СМР за сметка на съседите“ , а липсвало решение на общото събрание на етажната собственост за извършването на такъв ремонт . С оглед разликите в заключенията на вещите лица по делото се поддържа, че исковата претенция е неоснователна в частта й над размер от 537.07 лева до размера, уважен от 1 районния съд – 792.53 лева , и се моли да се отмени в тази част решението, а вместо това искът да бъде отхвърлен. Претендират се и разноските по делото .

В подадения от насрещната страна отговор на въззивната жалба, тя се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че ремонта е бил належащ и че правилно е възприето от съда заключението на вещото лице по стойността и се иска решението да бъде потвърдено и да се присъдят направените разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , при внесена такса . Тя е допустима и следва да се разгледа по същество.

Окръжен съд гр. Перник съобрази:

Пред РС Перник е бил предявен от М. В. Н. , ЕГН **********, *** осъдителен иск с правно основание в чл. 48 ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост .

Ищецът е поддържал, че е собственик на имот – апартамент в блок *** в ***, кв.

„***“, а на свой ред ответника И.Т. е собственик на апартамент № *** в същия блок, ведно с 4.548 % от общите части на сградата. Тъй като в апартамента на ищеца, находящ се на последния етаж на сградата , имало течове от покрива , то належащ бил ремонт на същия; опитите на ищеца да свика и проведе общо събрание на собствениците в етажната собственост останали без резултат. Затова ищецът възложил и заплатил със собствени средства ремонт на покрива на обща стойност от 16625.40 лева - договорени и недоговорени , но изпълнени СМР за подмяна на покривната конструкция. След това той поканил останалите съсобственици да заплатят полагащата им се съобразно притежаваните от тях идални части сума, която в случая на И.Т. е посочена да е в размер на 792.53 лева.Т. не платила. Затова е искано от РС Перник тя да бъде осъдена да я заплати , ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 16.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането , и разноските по спора.

Ответникът е оспорил иска като недопустим – тъй като няма проведено събрание и / или взето решение на всички съсобственици за ремонта. Оспорил го и по съществос оглед размера му, с довод за неправилно математически изчислен в негова вреда размер на иска, който не отговаря на съотношението между общ стойност е процент идеални части , отрекъл е нуждата от ремонт на покрива изцяло, оспорил е факта на извършените плащания от страна на ищеца. Исконето до съда е било искът да се отхвърли , алтернативно – до се присъди по – ниска стойност на обезщетението.

В хода на прозводството е открито наследството на ответника Т. и тя е заместена от децата си , при равни квоти в наследството.

Районния съд е възприел стойност на ремонта от 16625.40 лева, искът да е основателен и го е уважил в пълен размер, като е осъдил двамата отвеници общо да заплатят сумата за ремонта.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, касаещи правилността му, е ограничен от наведените в жалбата доводи.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. То е допустимо, доколкото предявения иск е осъдителен и провеждането на предварително - преди ремонта - общо събрание на съсобствениците не е условие за неговата допустимост.

Повечето от релевантните факти са безспорни - страните са собственици на 2 самостоятелни обекти на правото на собственост в сградата , представляваща блок *** в кв . „*** „ в ***, като ищеца е възложил ремонт на покрива и такъв е бил изпълнен в периода от 04.10.2022 г. и 17.10.2022г .

Спорно е било дали Н. е платил за ремонта , но съдът , предвид платежните на л . 14, 17 и 18 ( на обща стойност от точно 16625.40 лева, на каквато е и договора между ищеца и изпълнителя на ремонта) , както и показанията на свидетеля И., приема, че плащанията са извършени от името и за сметка на ищеца.

По делото за изготвени три съдебнотехнически експертизи за нуждата от на ремонт на покрива, обхвата на необходимите ремотни работи и цената на ремонта. И трите са единодушни , че ремонт е извършен, поне в една част от покрива е бил наложителен, за да се избегнат по –големи щети, и че част от договорените в договора между ищеца и изпълнителя СМР не са изпълнени, като вместо това се изпълнени други, недоговорени СМР.

На следващо място , спорен факт по делото е била нуждата от ремонт . Съдът приема този факт за осъществен. Това е така , тъй като свидетелските показания са еднопосочни в твърденията си, че около една от капандурите е имало липсващи керемиди и поне два счупени капака, и че в апартамента на ищеца е имало течове; съобразно заключението на вещото лице Н., ако ремонт на тази част от покрива не извършена, могло е да се стигне до по – голямо увреждане на покрива, а оттам – и на третия етаж от блока .

Съдът възприема като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице Р.Н.Н., (доколкото само към него има приложена обоснована количествено стойностна сметка ). Следователно общата стойност на ремонта е 13742.14 лева, или съобразно прилежащите към апартамент № *** идеални части, 4.548 % от общите части на сградата - 624.99 лева.

Среднопазарна стойност от 16625.40 лева не фигурира в нито една от трите събрани експертизи; дори тя да са приеме за доказана , собствените изчисления на съда сочат, че стойността на дължимата от ап.*** сума щеше да е 756.12 лева, а не 792.53 лева, колкото са присъдени; в това отношение съдът намира оплакванията във въззивната жалба за основателни.

По правото:

Според разпоредбата на чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части на сграда – етажна собственост, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, както и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Тоест, когато се касае за необходим ремонт на общи части на сграда в режим на етажна собственост, той може да бъде извършен без решение на общото събрание на етажната собственост. В този смисъл е определение № 50134/ 19.06.2023 г. по гр.д. № 3981/ 2022 г., по описа на ВКС, I ГО. Специалната норма на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, в редакцията й към м.10.2022 г., преди доп., обн. в ДВ, бр. 82 от 2023 г., също предвижда, че всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание, като разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. Според ал. 7 на чл. 48 ЗУЕС, ако разходите, извършени от собственика, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици.Тази хипотеза е налице .

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 48, ал. 7, вр. с ал. 6 ЗУЕС, от събраните по делото доказателства следва да бъде установено, че е следвало да бъде извършен ремонт на общи части на сградата – етажна собственост, който е бил необходим; че ищецът в качеството му на собственик на самостоятелен обект е 3 извършил ремонта със свои средства, материали и/или труд; че сумите, припадащи се на останалите етажни собственици, не са му били възстановени и липсва решение за прихващането им от неговите вноски по чл. 50 ЗУЕС; че ответника, срещу когото е предявен искът, е собственик на самостоятелен обект от същата сграда-етажна собственост, както и припадащите се на последния идеални части от общите части на сградата .

Установено е , че страните са собственици на самостоятелни обекти в сградата, че ремонт е бил належащ, че е извършен от ищеца със собствени средстава , и че не му е заплатена полагащата се на първоначалния ответник Т. част от него ( такив факти не са изложени, не се провежда и доказването им ). Липсата на общо събрание не съставлява правопогасяващо вземането на ищеца възражение.

Трябва да се каже, с оглед оплакванията във въззивната жалба, че използвания от чл.

48 ал. 6 и 7 от ЗУЕС термин „необходим ремонт на общи части“ се ползва в контескта на легалната дефиниция на § 8 от същия , според която "Необходим ремонт" е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея.Като се има предвид , че покрива е бил компрометиран поне на две места (около една капандура и на мястото на паднало дърво, според свидетелските показания ) и то – въпреки вече извършени частични ремонти, то няма как да се въприеме тезата на ответниците, че ремонта на около 9 кв. метра ще е достатъчен за запазването на вещта.

Извършеният цялостен ремонт на покрива е бил необходим, за да бъдат отстранени трайно проблемите, водещи до течове и създаващи пречки за ползването на апартамента на ищеца по предназначението му, както и за запазване целостта и функционалното предназначение на сградата. Вижда се свидетелските показания на Г.Г. Е.С. И., че течове от покрива на сградата е имало в различни помещения в апартамента на М. В. Н., не само на едно място. От показанията на свидетеля П.И.Д. се установява, че освен липсващи керемиди около капандурата на покрива, имало и друг компроментиран участък - от другата страна.

На последно място следва да се отбележи, че заместилите своя праводател в процеса ответници отговарят разделно, а не солидарно за задълженията в масата на наследството, но въпреки това са осъдени общо да заплатят претендирана сума; в този си вид , решението е неизпълняемо. Това налага то да се отмени изцяло , като вместо това се осъдят поотделно наследиците на Т. да заплатят съответната част от дължимото обезщетение. Каза се , възприет от съда размер на разходите по ремонта е 13742.14 лева, или съобразно прилежащите към апартамент № *** идеални части, 4.548 % от общите части на сградата - 624.99 лева общо , а съобразно квотите на двамата ответници от по ½ част – по 312.50 лева , или 159.78 евро за всеки , до което размер исковете са основателни ; за разликата те следва са е отхвърлят , а първоинстанционното решение да се измени в този смисъл.