Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 186 от 18.10.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 189/2022
Вид
Протокол № 186
Подписан
18.10.2022
В сила
18.10.2022
Състав
Събина Ненкова Христова Диамандиева, Кирил Градев Стоянов, Калина Стоянова Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 186 гр. Бургас, 12.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова

Сложи за разглеждане докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20222000500189 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Въззивниците „Делфин-Прим“ ЕООД, И. И. М. и Р. В. М., редовно призовани, се представляват от адвокат Г. от Адвокатска колегия – София, надлежно упълномощен.

Въззивникът по насрещната въззивна жалба - „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, редовно призовани, се представлява от юрк. Т., надлежно упълномощен.

Вещото лице М. М., редовно призован, се явява лично, депозирал заключение в срока по чл. 199 ГПК.

АДВОКАТ Г.: Да се даде ход на делото.

ЮРК.Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът, предвид липсата на процесуални пречки по хода на делото О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно доклада, изготвен с Определение № 241/07.06.2022 година, с което са приети за допустими въззивната жалба на „Делфин-Прим“ЕООД, И. И. М. и Р. В. М., подадена чрез техния процесуален представител адв.Г. и насрещната въззивна жалба от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД против решение, двете №305/08.10.2021г. по гр.дело №1249/2011г. по описа на Бургаския окръжен съд и частната жалба от "Делфин-Прим“ ЕООД, И. И. М. и Р. В. М., против определение №261112/20.12.2021г. по същото дело.

С определението е допусната съдебно-техническа експертиза и делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

АДВОКАТ Г.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам подадената насрещна въззивна жалба. Поддържам и подадената от доверителите ми частна въззивна жалба. Нямам възражения по доклада на съда. Да се изслуша вещото лице.

ЮРК.Т.: Оспорвам внесената въззивна жалба от другата страна, както и внесената частна жалба и отговорите по нашата жалба. Поддържам отговора на въззивната жалба, който ние сме подали, както и насрещната въззивна жалба. Нямам възражения по доклада на съда. Да се изслуша вещото лице.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице, заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. изготвило

СНЕМА самоличност на вещото лице, както следва:

М. П. М. – ******, ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, обеща да даде вярно и безпристрастно заключение, по съвест и разбиране.

2

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам писменото заключение, което съм представил на съда.

На въпроси на адвокат Г., ВЕЩОТО ЛИЦЕ : Нанасяне на имот в регулационен план, значи той да бъде отразен върху самия план, който може да бъде в оригинал на картон или върху инженерно платно /както е било в миналото/, което се води работно копие. В съвременен вид, това значи да бъде вкаран по координати в съответния цифров модел на съответния план.

Заснемането на един имот се извършва с различни графически способи. Ние извършихме това заснемане с колеги, които имаха джипиес.

Заснемането може да бъде направено и със станция, както и с класически методи, които вече не се използват.

На въпроси на съда, ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Относно допустимите грешки и отклонения, казвам следното:

Поначало се следват грешките, които са определени от съответния закон. В случая по Закона за кадастъра, там има формула в Наредбата, с която се пресмятат грешките. Мога да кажа колко е допустимата грешка за населени места от типа на градовете, какъвто е като общински център град П.

- там може да се допусне грешка до 30 линейни сантиметра. По отношение на квадратите, няма. Грешките са само линейни. Средната квадратна грешка важи за инструментите, с които се измерва и тя е до 3-4 сантиметра при измерване. Това е точността на измерването.

Линейната грешка, както казах за населени места е до 30 см, а в извънселищни територии линейната грешка е до 60 см. Там е много спорно, защото има и други хипотези - нанасяне на карта за възстановена собственост /КВС/ като кадастрална карта, защото те директно прехвърлиха КВС-то като КК, а тях това ги касае, защото е извън регулация. Точността на КВС-то е пет метра, защото при изработването на плановете за земеразделяне се използваха основно ЕДК-та в мащаб 1:5000. Това е основният материал, който се използваше при изработване на КВС, а точността на един план е 1 мм от неговото мащабно число, т.е. 1 към 5000, което значи 5 метра. Това е в най-добрия случай. В контактните зони са направени най-много грешки при 3 измерването, защото не са нанасяни населените места по околовръстните полигони на населените места по действащите регулации.

Подходът за използване на КВС в този вид, е определен за цялата страна и няма индивидуални различия. Той е повсеместно за цялата страна, като едновременно е направена и трансформация от координатна система „1970 година“ в координатна система „БДС 2005 година“ и при тази трансформация се получават разлики в площи и размери, които са процентни.

Например, получава се разлика от около 1 квадрат на декар, като за Източна България корекцията за имотите е, че намаляват с един кв.метър за декар, а в Западна България се увеличават с толкова. Това е заради използването на географски паралели и меридиани, които не са прави линии и са части от дъги и там се получават деформации и съответната проекция, която се използва дава възможност за изобразяване в зависимост от близостта на екватора.

Страните по делата, в случая тези две страни, не са имали възможност да участват при изработването на тези помощни планове, технически способи. Никога не е възможно страните да участват в изработването на тези планове. Първоначално този въпрос се решава юридически със съответния закон или Наредба, след това следват технически процедури за реализиране на съответните проекти, било то карта за възстановена собственост /КВС/, за регулация и т.н., като там влияят документи за собственост. Те са нещото, с което всеки е длъжен да се съобрази, независимо от начина и способа, по който е определена площта, защото в миналото малко по-трудно са измервали, макар че са били много по-старателни и по-точни в измерванията си. Да се работи с планове от 1920г., 1930г., 1940 година е много по-лесно, отколкото със сегашните планове, въпреки че са нямали тези средства за измерване, каквито имаме днес, точността им е напълно коректна.

АДВОКАТ Г.: Има ли разлика между термините „нанесен в регулационния план имот“ и от друга страна „отредена територия“, респективно „отреден терен“ за имот?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Да, разбира се, че има разлика между тези термини.

Когато има един поземлен имот и той влезе в регулация не винаги се изпълват неговите граници в регулацията. За него или за част от него се 4 отреждат УПИ.

Има качествено и количеството изменение. Количественото изменение е промяна в площите на самия имот, защото той може да бъде разделен на няколко части. Качественото изменение е начинът, по който той се изобразява в правилни фигури и форми, които да бъдат удобни за застрояване. При това положение всичко се променя и там вече важат качествата на закона, че при първа регулация може да се отнеме до 1/4 - 25%, безвъзмездно, но само за общински нужди, за улица. Останалото отива за уреждане на регулационни сметки.

Още веднъж казвам, че има разлика в термините – едното е количествено, а другото е графично. Нанасянето вече е графично, защото с него се определят координати на имота, докато „отреждането“ е семантика.

Например отреждане за имот „х“ с площ „y“.

АДВОКАТ Г.: Има ли характер на нанасяне на имот в регулационен план подчертаване на територия с контур, без посочване на планоснимачен номер?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не. Ако няма посочен планоснимачен номер, не се смята, че има е нанесен имот, защото няма как да се идентифицира.

Планоснимачния номер се свързва с кадастралните планове и кадастралните карти. Това е номерът на съществуващия на място имот. Когато става въпрос за кадастър, това значи да се регистрира нещо, което вече съществува.

Кадастралният план само се приема, защото той има качества, които трябва да изпълнява.

Но, когато е даден контура, той е началото на една процедура, той е направен на място. Контурът от плана от 1950 година е начертан, мисля че с молив, не съм сигурен, защото не съм правил изследване, просто така ми се мярна, когато разглеждах документите. В случая има един заграден терен, който има някакви характеристики, но не отговаря на изискванията за кадастрален имот, нито на регулационен, докато не му се поставят характеристики за УПИ и отреждането за еди-какво си.

АДВОКАТ Г.: Има ли разлика между термините „контур“ и „граница 5 на имот“?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Разбира се, че има разлика между тези два термина.

Контурът на имота е графично изображение върху плана. Границата определя правото, особено трайните граници в геодезията и в правото са две различни понятия и невинаги съвпадат.

АДВОКАТ Г.: Има ли планоснимачен номер площта от 36 дка по Акт за държавна собственост № 1327/16.11.1994г. за периода от издаването на този акт за държавна собственост до завеждане на настоящото дело?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не се сещам това, но там има много възстановени имоти с планоснимачни номера. Не мога да се сетя, дали самата площ от 36 дка има самостоятелен номер. Не съм сигурен в това, защото не съм го проверил.

ЮРК. Т.: В част трета от заключението, сте отбелязали, че за нуждите на заключението сте ползвали заповед № 39/12.01.2007г. на Кмета на Община П., отменена. Откъде я взехте тази заповед, за да я ползвате?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Да, ползвал съм тази цитирана заповед на Кмета, която е отменена впоследствие. Аз я взех от Община П., когато правих проучването. За случая те имаха достатъчно документация, която съм ползвал.

ЮРК.Т.: В отбелязаната застроена площ от 3950 кв.м. на Спортнооздравителен комплекс „Черноморка“, включват ли се отбелязаните по АВС №1327/16.11.1994г. на Община Царево - гараж, склад и пералня?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В т.2 от заключението, съм смятал сградите, каквито са били по плана, който ми е предоставен от Община П..

Отбелязаната от мен застроена площ от 3950 кв.м. на Спортнооздравителен комплекс „Черноморка“, включва само двете сгради.

В приложение №1, със син контур са щриховани сградите, които са включени в площта, която е застроена и е описана в заключението. Всичко съм описал и съм направил много хубава легенда. Картината, която съм 6 направил говори много повече от това, което в момента ще Ви кажа.

Тези две сгради, които се намират в процесните имоти са част от тази зазстроена площ от 3950 кв.м. Аз съм ги проверил, че попадат там и съм си защриховал. Различат се само с няколко квадрата.