Решение № 552 от 16.10.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. К., 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510101651 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Ш. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к. „*******************, чрез адв. М. М. Т. АКС.З., срещу „***********“ ЕАД, ЕИК: ********, с адрес: гр.

***************** 6, представлявано от М.С., Д.К.К. Л.К. с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 111 б. „В” ЗЗД, вр. чл. чл. 146, вр. чл.

143, т. 5, т. 9 и т. 14 от Закона за защита на потребителите, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и цена на иска: 436.14 лева.

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че в периода от 2019 г. – 2021 г. бил абонат на телекомуникационна компания „***********“ ЕАД, ЕИК: ********, като в началото на 2021г. решил да прекрати договора си с горепосочената компания. Подал всички надлежни документи, в това число и заявление за прекратяване на договора.

Твърди, че през последните три месеца получавал постоянни обаждания по телефона от различни номера, чрез които се претендирало от него вземане за сумата от 436.14 лева за използвани услуги на „***********“ ЕАД, ЕИК:

******** за период от 25.01.2021г.-24.02.2021г. и неустойки, подложен бил на психически тормоз чрез отправяне на заплахи спрямо него и семейство му в случай, че не заплатя тази сума. От направена справка установил, че в системата се водил с клиентски № ********* и имал задължения по фактура № ********* от *********г. издадена от „***********“ ЕАД (предишно наименование на ответника).

Във връзка с горното на 06.06.2024г. изпратил писмо с обратна разписка до ответника с искане да отпише задължението предмет на фактура № ********* от *********г., като противоречаща на разпоредбите на Закона за защита на потребителите и погасено по давност по реда на Закона за задълженията и договорите. Искането му не било удовлетворено и след като 1 направил отново справка в офис на ответника, задължението стояло като изискуемо такова. Според предоставената му от представител на ответника фактура № ********* от *********г., задълженията му възлизали на 436.14 лева, от която сумата в размер на 259.89 /двеста петдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева била неустойка, за период от 25.01.2021г. 24.02.2021г. Нямал никаква представа как и по какъв начин са формирани въпросните задължения и как е формирана тяхната стойност, като не получил обяснение от служителите на ответника.

Сочи, че “периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл, 111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер съгл. (Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК)

Счита, че тези плащания са периодични по смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в общите условия падеж.

Отделно на основание разпоредбата на чл. 111, б. „Б“ ЗЗД: „С изтичане на тригодишна давност се погасяват: вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. “ (в случай на евентуалност, че ответникът изрази становище, че претендираните суми представляват какъвто и да било вид договорна отговорност или задължение за неустойка).

Неустойката от 259.89 /двеста петдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, счита за нищожна, поради противоречие с чл. 146, вр. чл. 143, т. 5, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Клаузата от сключения между страните договор за мобилни услуги, съгласно, която ответникът изисквал заплащането от страна на ищеца на въпросната сума гласяла следното: „абонатът се задължава да заплати неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора“ и същата е в противоречие с горепосочените разпоредби.

Счита, че горепосочената договорна неустойка е неравноправна, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, уговорената неустойка се явявала необосновано висока и противоречала на нормативно установеното изисквания на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, съгласно, който 2 тя следвало да обезпечава изпълнението на дадено задължение, но в никакъв случай не можела да служи за обезпечаването на страната, в чиято полза е уговорена. В настоящия случай размерът й е пъти по-висок в сумата на непогасеното от страна на ищеца задължение.

Сочи, че съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в 18 отделни точки законодателят е регламентирал конкретните форми на неравноправни клаузи. С оглед на това клаузата за неустойка по горепосочения договор била неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗД на три отделни основания, първото т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; по т. 9.- налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и по т. 14. - налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите такива.

Договорът за мобилни услуги бил сключен при общи условия.

Безспорно било и че процесната клауза за неустойка е вписана от ответника предварително в съдържанието на всеки от договорите (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП) и в тази връзка потребителят - ищец не е имал възможност предварително, преди сключване на договора да влияе върху съдържанието й, съставляващо нарушение по чл. 143, т. 9 от ЗЗП.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът Д. Ш. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ж.к.

„*******************, в качеството му на потребител на мобилни услуги и ответника „***********“ ЕАД, ЕИК: ********, в качеството му доставчик на мобилни услуги не дължи сумата в размер на 436.14 (четиристотин тридесет и шест лева и четиринадесет стотинки) лева, представляваща дължима сума по фактура № ********* на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.111 б.

„б” и б. „в” от ЗЗД ,вр. чл. 146, вр. чл. 143, т. 5, т. 9 и т. 14 от Закона за зашита на потребителите, вр. чл. 26, ал. от Закона за задълженията и договорите.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез пълномощника юрисконсулт Ива Арабаджиева.

Счита исковата молба за допустима, неоснователна, необоснована и недоказана и поради тези причини следвало да бъде отхвърлена от съда.

Сочи, че ищецът, в качеството си на потребител на дружеството „Й.Б.“ ЕАД бил титуляр по следния договори за мобилни услуги:

Договор за мобилни услуги с № ********** от 23.06.2020 г. за номер +*********** към който е закупено в брой на преференциална цена моб. устройство Apple iPhone SE 2nd64GB White.

„***********" ЕАД, в качеството си на страна по договора, предоставяща мобилните услуги, осигурявало достъп до същите, като срещу това ежемесечно издавало фактури, съобразно потреблението и избраните абонаментни планове. На 18.02.2021 г. гореописаният договор за мобилни услуги бил прекратен преди изтичане на съответния срок, поради неплатени 3 на задължения от страна на потребителя. В резултат на предсрочното прекратяване, на потребителя била начислена неустойка на основание чл. 11 („Условия“) от Договорите за мобилни услуги. Съгласно посочената клауза, фигурираща в договора, в случай на прекратяване на услугите, предоставяни от Оператора на потребителя, преди изтичане на срока по Договора, по вина или инициатива на потребителя, последният дължал неустойка за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, както и разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от потребителя цена при предоставянето му. Сумарният размер на всички начислени неустойки и неплатени задължения за минали периоди бил отразен във Фактура № ********* от ********* г., като крайният срок за плащане е бил до 12.03.2021 г. Задължението е непогасено и към настоящия момент.

В конкретния случай било безспорно, че ищецът прекратил договора по отношение на предоставения му мобилен номер по своя инициатива, което довело и до начисляването на уговорените между страните и начислени по абонатните номера неустойки. Потребителят бил наясно с условията по договора още при неговото сключване, като с подписването му се обвързал с всички последици от неговото изпълнение, като следвало да носи отговорност в случай на неизпълнение на договорните ангажименти, което било налице чрез доброволно предсрочно прекратяване на договора.

Сочи, че съгласно чл. 92 от ЗЗД „Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът можел да иска обезщетение и за поголеми вреди.“ Според съдебната практика неустойката имала три функции обезпечителна, обезщетителна и санкционна. В настоящия случай били реализирани две от функциите на неустойката, а именно - да обезщети изправната страна от неизпълнението на задължението на длъжника и в същия момент да го санкционира за това, че не е спазил договорните си задължения, така както ги е поел с подписването на договора. В случая, начислената неустойка имала роля - обезщетява Дружеството за това, че другата страна по договора не е изпълнила договорните си задължения и в същия момент, чрез размера й, го санкционира за неспазването му, тъй като договорът има сила на закон за тези, които са го сключили /чл. 20а ЗЗД/. Неустойката била начислена в размер, както е уговорена между страните и се явявала парично обезщетение в полза на Дружеството за това, че ищецът, прекратявайки предсрочно договора допринесъл за това да не се спази срока на договора и Дружеството не би получило съответните суми, дължими от ищеца по тях така, както ако не го бе прекратил. Начислената неустойка била дължима от ищеца. За да бъде дължима неустойката, то следвало да са налице изискуемите от закона предпоставки - да е била договорена от страните, кредиторът да е изправна страна и да е налице виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника /Решение № 55 от 11.09.2015г. по т.д. № 58/2014г. на Върховен касационен съд, 2-ро ТО/. В настоящия случай били налице и трите елемента, за да бъде неустойката дължима от страна на ищеца - неустойката и нейният размер били уговорени изрично в договора, подписан между страните, 4

Дружеството предоставяло непрекъснат и необезпокояван достъп до мрежата си за ползване на нейните услуги, а ищецът причинил неговото предсрочно прекратяване.