Решение № 2660 от 12.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2660 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330109869 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.342 ТЗ и чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Йеттел България“ ЕООД срещу „Йеттел България“ ЕАД, с която са предявени установителни искове срещу И. В. С., с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 342 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 448.42 лв., от които 43.48 лв. по договор за мобилни услуги от 15.09.2020г., дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги за период от 25.09.2020г. до 24.10.2020г. по фактура № 7311490909/25.10.2020г., 404.94 лв. по договор за мобилни услуги от 15.09.2020г., от които 114.54 лв. - неплатени месечни абонаменти от 25.09.2020г. до 24.12.2020г. и 290.4 лв. неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Твърди се, че между страните били сключени договор за мобилни услуги от 15.09.2020г. с предпочетен номер *** Длъжникът не изпълнил задълженията си по договорите, поради което те били предсрочно прекратени от ищцовата страна на дата 17.10.2020г. Бил сключен на дата 15.09.2020г. и договор с предпочетен номер ***, като било закупено устройство на преференциална цена. Длъжникът не изпълнил задълженията си по договорите, поради което те били предсрочно прекратени от ищцовата страна на дата 12.02.2021г. Към 25.02.2021г. ответницата имала задължения за предходни периоди в размер на 158.02 лв., а като последица били начислени договорни неустойки в размер на 290.4 лв. за втория договор. Клаузите за неустойка били заложени в чл.11 от договорите, като предвиждали начисляване на неустойки при прекратяване на договорите по вина на потребителя. Потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните 1 планове.Тоест касаело се за две отделни неустойки, които обезпечавали две отделни престации на кредитора – по договор за мобилни услуги в размер на до 3 стандартни месечни вноски и по договор за мобилна услуга със закупено устройство на преференциална цена. За задълженията били издадени фактури на 25.10.2020г., 25.11.2020г. и 25.12.2020г. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като в рамките на дадения от съда срок, се предявявали и настоящите искове. Поради това е направено искане за уважаване на предявените искове. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 1841 по описа на ПРС за 2023г. е видно, че е издадена заповед № 1172 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.02.2023г., с която е разпоредено И. В. С. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумата в размер на 114, 54 лева – главница, представляваща неплатени месечни абонаментни такси за използвани мобилни услуги за периода 25.09.2020 г. – 24.12.2020 г. ; СУМАТА 43, 48 лева – главница, представляваща дължима неустойка към 25.10.2020 г. за предсрочно прекратяване на Договора за мобилни услуги от 15.09.2020 г. по вина на Длъжника;

СУМАТА 290, 40 лева – главница, представляваща разликата между стандартната цена съгласно ценовата листа и заплатената от Длъжника цена за закупуване на мобилно устройство по Договора за мобилни услуги от 15.09.2020 г., ведно със законната лихва върху трите главници от датата на постъпване на заявлението в съда - 06.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лева - държавна такса, и 480 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.

Представена е фактура от 25.10.2020г. за отчетен период 25.09.2020г. – 24.10.2020г. на стойност 43.48 лв., фактура от 25.11.2020г. за отчетен период 25.10.2020г. – 24.11.2020г. на стойност 103.35 лв., фактура от 25.12.2020г. за отчетен период 25.11.2020г. – 24.12.2020г. на стойност 128.14 лв., фактура от 25.02.2021г. за отчетен период 25.01.2021г. – 24.02.2021г. на стойност 404.94 лв.

По делото са представени договор за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283 и И. В. С. от 15.09.2020г., декларация-съгласие от И. С., с пълномощник ***, генерално пълномощно, Приложение от дата 15.09.2020г. към договор за мобилни услуги, договор за мобилни услуги от 15.09.2020г., заявление за пренасяне на номера в мрежата на Telenor.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 1841 по описа на ПРС за 2023г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок са предявени настоящите искове, поради което същите са допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

С оглед на представените и цитирани по-горе договори за мобилни услуги от 15.09.2020г., съдът намира, че по делото е установено съществуването на облигационни правоотношения между страните във връзка с предоставянето на мобилни услуги по тези договори.

Договорите за мобилни услуги са сключени чрез пълномощник на И. В. С., като по 2 приложеното ч.гр.дело е представено генерално пълномощно, с нотариална заверка на подписа, рег.№ 1542 от 10.06.2020г. на Нотариус рег.№ *** на Нотариалната камара, по силата на което упълномощеното лице *** е упълномощен да представлява ответницата, вкл. и пред мобилни оператори. Положените от лицето подписи в цитираните документи, в част от които е налице и собственоръчно изписване на трите имена на лицето, не са оспорени, поради което и следва да се приеме, че подписите на тези документи са изпълнени от ***, пълномощник на ответницата. Съдът намира, че в договорите са посочени услугите, които ще следва да се предоставят от мобилния оператор, и срещу каква цена, платима от абоната, предвид представеното приложение – ценова листа. Поради това съдът намира, че предявените искове за сумата от 114.54 лв. дължими за месечни и еднократни такси за периода от 25.09.2020г. до 24.12.2020г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.09.2020г. е основателен и следва да бъде уважен.

По исковете по чл. 92 ЗЗД: Ищцовото дружество претендира неустойка от 43.48 лв. за периода от 25.09.2020г. до 24.10.2020г. за предсрочно прекратяване на услуги по договор с предпочетен номер *** от 15.09.2020г. и неустойка в размер от 290.40 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.09.2020г., от която сума 114.65 лв. три месечни такси и сума в размер на 175.75 лв. за устройство, представляваща част от разликата между стандартната цена на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство. В договорите за мобилни услуги е предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или по инициатива на потребителя, абонатът дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на тази неустойка потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите на предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му. Съдът намира, че по делото не е доказано абонатът да е бил уведомен за предсрочно прекратяване на договора, поради което неоснователно се претендира неустойка, начислена при прекратяване на договора по вина на абоната. Освен това, съгласно формираната съдебна практика - Решение № 229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д. № 1050/2011г., Решение № 178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д. № 2945/2013г., II т.о., при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в която същата е била уговорена. Така уговорените неустойки, на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД - нарушаване на добрите нрави, съдът приема за нищожни, поради необосновано висок размер. Соченото води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. В случая неустойката е извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Задължението за заплащане цена на услуга, която въобще няма да се доставя, не обезщетява 3 някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така договорената компенсаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на насрещното си задължение. По отношение на претенцията за неустойка, представляваща разлика между стандартната цена на устройството и действителната към момента на сключване на договора съдът намира, че ищецът не може впоследствие да търси като неустойка, предоставена търговска отстъпка с договора. Същата е предоставена към момента на закупуване на вещта и тя формира крайната покупна цена. Цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора Предвид това, търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на неустойка, цели последващо увеличаване на продажната цена. Съдът счита, че това от една страна е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а от друга се постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта, което е в противовес с чл. 143, ал. 2, т. 13 от Закона за защита на потребителите. Поради това съдът намира, че претенциите за сумата от 43.48 лв. неустойка за периода от 25.09.2020г. до 24.10.2020г. за предсрочно прекратяване на услуги по договор с предпочетен номер *** от 15.09.2020г. и неустойка в размер от 290.40 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.09.2020г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на делото, разноски се следват на страните, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковите претенции. Разноските на ищеца по заповедното производство възлизат на сумата от 505 лв., от които 25 лв. внесена държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение, а по исковото – на сумата от 1005 лв., от които 125 лв. внесена държавна такса, 400 лв. възнаграждение за особен представител и 480 лв. адвокатско възнаграждение, от които на страната следва да бъдат присъдени съответно сумите от 128.99 лв. и 256.70 лв. Доколкото ответникът е представляван от назначен от съда особен представител, по делото няма ангажирани доказателства за извършване на разноски.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. В. С., ЕГН ********** от *** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 114.54 лв. дължими за месечни и еднократни такси за периода от 25.09.2020г. до 24.12.2020г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.09.2020г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда – 06.02.2023г. до окончателното 4 изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед № 1172 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.02.2023г. по ч.гр.дело № 1841 по описа на ПРС за 2023г ., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 43.48 лв. неустойка за периода от 25.09.2020г. до 24.10.2020г. за предсрочно прекратяване на услуги по договор с предпочетен номер *** от 15.09.2020г. и неустойка в размер от 290.40 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.09.2020г.