Решение № 318 от 20.12.2019, Районен съд - Ботевград

Р Е

Ш Е Н

И Е

No 318 гр. Ботевград, 20.12.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ С. при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 690 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.

422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът- “Б.Д.”

ЕАД, гр. София твърди, че по Договор за кредит от 06.08.2008 г., сключен между “Б.Д.” ЕАД и С.Ц.М.– наследодател на ответника, е предоставил на последния кредит за текущо потребление в размер на 1300 лева, при договорен лихвен процент, срок на издължаване и при останалите условия на договора. Твърди, че кредитополучателят по кредитния договор е преустановил изплащането му, като неизплатеният остатък по кредита е както следва: 919.78 лв. главница, 120.00 лв. заемни такси, 684.28 лв. договорна лихва за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г., 212.21 лв. наказателна лихва за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г.

Вземанията са станали изискуеми на краен падеж на 06.08.2018 г. Предвид това за “Б.Д.” ЕАД е възникнало правото да предприеме събиране на вземанията си, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу наследниците на кредитополучателя С.Ц.М.– Д.С. С., И.С.Е. и Д.С.Ц., при условията на разделност, като всеки от тримата отговаря за 1/3 от задълженията. От посочения дълг ответницата И.С.Е. дължи 1/3 част, съобразно наследствения й дял, а именно: 306.59 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази част, считано от 09.11.2018 г. до окончателното плащане на вземането, 228.09 лв. договорна лихва за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г. вкл., 70.74 лв. наказателна лихва за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г., 40.00 лв. заемни такси. Сочи, че срещу издадената по негово заявление заповед за изпълнение по на чл. 410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника И.С.Е., поради което ищецът предявява иска за установяване на вземането си срещу подалия възражението длъжник. Поддържа, че от датата на настъпване на крайния падеж по договора до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до датата на подаване на исковата молба наследниците на длъжника не са извършили плащане на дължимия неизплатен остатък от кредита. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът И.С.Е., в качеството й на наследник на кредитополучателя С.Ц.М., му дължи по Договор за кредит за текущо потребление сумите както следва: сумата от 306.59 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 228.09 лв. договорна лихва за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г. вкл., сумата от 70.74 лв. наказателна лихва за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г., сумата от 40.00 лв. заемни такси.

Ответникът- И.С.Е. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор и не е взела становище по иска. В съдебно заседание ответникът заявява, че не знае за кредита, както и че е дала наследството си на внучката си и няма никакво наследство от баща си, а ако е знаела за кредита, нямало да й прехвърли дела си.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 2099/2018 г. по описа на РС-

Ботевград, по заявление на ищеца от 09.11.2018, подадено по поща с клеймо от дата 09.11.2018 г., съдът е издал заповед No 6179/12.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д.С. С., Д.С.Ц. и ответника И.С.Е. - като наследници на починалия длъжник С.Ц.М.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил всеки един от тримата длъжници да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото следните суми: сумата-главница от 306.59 лв., представляваща задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 06.08.2008 година, сумата от 40.00 лв., представляваща заемни такси, сумата от 228.09 лв., и сумата от 70.74 лв., представляваща санкционираща лихва за периода от 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2018 г. до окончателното й заплащане, както и по 1/3 /една трета/ от сумата от 38.64 лв. за направени разноски за платена държавна такса и 1/3 /една трета/ от сумата от 50.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В предвидения за това срок ответникът И.С.Е. е подала писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към нея, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

От заверено копие на Договор за кредит за текущо потребление от 06.08.2008 г. се установява, че на посочената дата между “Б.Д.” ЕАД, в качеството на кредитор, и С.Ц.М., с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит, по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 1300.00 лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от усвояването му. Съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план, като в чл. 6 е определен падежът на месечните вноски – 6-то число на месеца. Съгласно чл. 7 от Договора, за предоставения кредит кредитополучателя заплаща лихва и надбавка, като към датата на сключването му лихвеният процент по кредита е общо 13.45 %. По силата на чл. 12 неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора.

Видно от заверено копие на Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, в чл. 19.2 от същите е предвидена предсрочна изискуемост на кредита при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, а в чл. 20.1 е предвидено право на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем и в други случаи – като при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница (т.1), или при всяко друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на договора или общите условия (т.6). В чл. 19.1 е предвидена и наказателна надбавка при забава на плащането на месечна вноска, както и в случай предсрочна изискуемост на кредита (чл. 19.2).

От заверено копие на Удостоверение за наследници изх. No 27/11.04.2014 г. на с. Б., община Ботевград се установява, че С.Ц.М.е починал на 13.04.2013 г., като е оставил за свои законни наследници трите си деца - Д.С.

С., Д.С.Ц. и ответника И.С.Е..

Видно от представеното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и с исковата молба Извлечение от счетоводни книги към 09.11.2018 г. по Договор за кредит от 06.08.2008 г., в същото като длъжници са вписани ответникът ответника И.С.Е. и Д.С.

С. и Д.С.Ц. – като наследници на титуляра-кредитополучател С.Ц.М.. В съдържащата се в извлечението информация за кредита са посочени датата на разрешаването/усвояването му – 06.08.2008 г., срокът на кредита- 120 месеца, договореният размер – 1300.00 в., валутата, както и датата на крайния му падеж 06.08.2018 г. Отразено е, че към тази дата не са погасени 89 броя дължими погасителни вноски в размер общо на 1 568.16 лв., като общата дължима сума по кредита към датата на извлечението е 1 936.27 лв., от които 919.78 лв. – главница, 684.28 лв. – договорна лихва за периода 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г., 212.21 лв. – санкционираща лихва за периода 06.05.2013 г. до 08.11.2018 г. и 120.00 лв. – заемни такси.

Представено е и заверено копие на Извлечение от кредитна сметка за периода от 01.08.2008 г. до 31.12.2008 г., в което е отразено движението по разплащателната сметка с титуляр кредитополучателя, чрез която съгласно договора се погасява отпуснатият кредит.

По делото е изслушано заключението на вещото лице М.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и обективно, от което се установява, че кредитът по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 06.08.2008 г. в размер на 1300.00 лв. е усвоен на същата дата еднократно, като сумата е постъпила по разплащателна сметка за усвояване на кредита с титуляр С.М.. Редовното погасяване на кредита преустановено от месечна погасителна вноска с падеж 06.04.2013 г., като до този момент погасяването на кредита се е извършвало ежемесечно след постъпления от пенсии.

Съгласно заключението, размерът на задължението към 09.11.2018 г. е 1 936.27 лв., от които 919.78 лв. - главница, 684.28 лв.- договорна лихва за периода от 06.05.2013 г. до 09.11.2018 г. вкл., 212.21 лв. – санкционираща лихва за периода от 06.05.2013 г. до 09.11.2018 г. вкл., и 120.00 лв. - заемни такси. В таблица, част от заключението, вещото лице е посочило размерите на месечните погасителни вноски по погасителен план и постъпилите суми за погасяване на кредита, включващо и задълженията по компоненти – главница и договорна лихва.

Ответникът не оспорва възникването на претендираните от ищеца вземания, както и това, че същите не са изплатени. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца към ответниците, за които вземания е издадена заповед No 6179/12.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. No 2099/2018 г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са частично основателни по следните съображения.

Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на срока, като по силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорен с банката.

По делото безспорно се установяват обстоятелства, че между наследодателя на ответниците С.Ц.М.и ищеца “Б.Д.” ЕАД е съществувала облигационна връзка по силата на сключен Договор за кредит за текущо потребление от 06.08.2008 г., неразделна част от който са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, по който договор ищецът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1300.00 лв., а последният се е задължил да погасява кредита на месечни вноски с падеж 6-то число на месеца за срок от 120 месеца, считано от усвояването му. С договора е уговорено задължение за плащане на лихва и надбавка за предоставения кредит, а именно договорна лихва за ползване на кредита, като в Общите условия към договора е предвидено при забава и задължение за плащане на наказателна лихва в размер на договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 пункта.

Не са спорни обстоятелствата, че след сключване на договора от 06.08.2008 г. и усвояване на кредита кредитополучателят С.Ц.М.погасявал ежемесечно дължимите вноски по кредита и до момента на смъртта му – видно от удостоверените за наследници същият е починал на 13.04.2013 г. От същото се установява, че негови наследници по закон са трите му деца, сред които и ответникът по делото И.С.Е.. Със смъртта на лицето цялото негово имущество- като съвкупност от права и задължения, преминава по силата на наследственото правоприемство в патримониума на неговите наследници по закон, като съобразно наследствените им права – чл.

9, ал. 1 от Закона за наследството, всеки от тях е наследил по 1/3 ид.ч. от имуществото на наследодателя. Съгласно чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му. Следователно, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, то е необходимо те да са приели наследството по един от начините, посочени в чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от ЗН и чл. 51 от ЗН.