Решение № 16071 от 06.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16071 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.Ш при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110158253 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от ********************* против Н. К. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.

/за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1677,65 лева - главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес: г****************, за период от 15.10.2015 г. до 07.02.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение о т 29.07.2022 г. по гр. д. № 37244/2022 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на В и К услуги в процесния период на адрес: г****************, в качеството му на собственик на имота. Излага в исковата молба, че имотът е отчужден от ответника на 08.02.2021 г., като за сумите за В и К услуги до 07.02.2021 г. е отговорен ответникът, а не купувачът **********************, която е подала заявление –декларация за откриване на партида от 16.12.2021 г.

Във възражението ответникът признава, че е бил собственик на имота до 08.02.2021 г., когато е прехвърлил правото на собственост относно имота на трето за спора лице. Сочи и че е извършвал плащания за исковия период, непосочени по размер и дата на извършване.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е налице облигационно отношение и да са 1 доставени В и К услуги до имота, вкл. в соченото количество, за сочената цена.

Оспорва да е бил собственик на имота в исковия период. Позовава се на давност. В отговора и в първото по делото с.з. от 03.05.2023 г. не се твърди да са извършвани плащания.

В последно с.з. ответникът чрез процесуалния си представител твърди да е заплатил част от процесните вземания – тези, които не са били погасени по давност.

Относно вземанията, падежирали преди 08.07.2019 г. ответникът поддържа стореното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност. Поддържа и стореното в срока по чл. 131 ГПК възражение, че не са правени регулярни отчети и не са били налице условията за начисляване на суми „на база“ за 1 бр. потребител.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

С доклада по делото, приет за окончателен при липса на възражения на страните, в тежест на ищеца е възложено да докаже, че до имота, по силата на съществуващото между ищеца и ответника облигационно отношение в сочения исков период ищецът е доставял В и К услуги с уговореното качество, количество и цена; че ответникът има качеството на потребител на услугите в процесния период като собственик на имота; че считано до 07.02.2021 г. за задълженията за В и К услуги отговаря именно ответникът, а не **********************. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

Според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища или нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.

Във възражението ответникът не спори да е бил потребител по см. на чл. 3 от Наредба № 4 на В и К услуги относно процесния имот до датата 08.02.2021 г., когато по силата на нот. Акт № 15, том първи, рег. № 348/08.02.2021 г. е прехвърлил правото на собственост относно имота на трето да спора лице, а именно **********************. Това обстоятелство се установява и от писмените доказателства. Видно от справка от СЛ Вп, неоспорена, то до края на исковия период – 07.02.2021 г., ответникът е бил собственик на имота, като на 08.02.2021 г. по силата на нот. Акт № 15, том първи, рег. № 348/08.02.2021 г. е прехвърлил правото на собственост относно имота на трето да спора лице, а именно **********************.

Последната е подала заявление на 16.12.2021 г. за промяна на партидата на нейно име.

Според чл. 8 от Наредба № 4 получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни ОУ, в които се определят правата и задълженията на страните.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 4 ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник. В срок до 30 дни след влизането им в сила потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал 2 от правото си по чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4. Предвид изложеното между страните – ищеца и ответника като собственик, за процесния период е действал договор за доставка на В и К услуги при публично известни ОУ.

Ответникът е оспорил с отговора доставката на В и К услуги, поради което назначена комплексна СТЕ и ССчЕ. Според приетото като неоспорено заключение на експертизата по техническата част в целия процесен период 15.10.2015 г. до 07.02.2021 г. до имота са доставяни реално В и К услуги като тяхното количество е определяно на база за един потребител. Ответникът оспорва да са били налице условията за това. Действително ищецът не доказа да е отказван достъп до имота или да не е бил монтиран водомер или наличният водомер да е неизправен, но следва да се посочи, че ответникът с възражението не оспорва начина на начисляване на сумите.

Във възражението се твърди заплащане на част от процесните суми, поради което съдът намира, че ответникът е признал чрез извънпроцесуалното си поведение правилността на метода, по който са начислени количествата В и К услуги – на база и то за един потребител. Според СТЕ за исковия период до имота са доставени 877,62 куб.м. В и К услуги, като задълженията са начислени в съответствие с количествата услуги.

Според приетото като неоспорено заключение на експертизата по счетоводната част в процесния период 15.10.2015 г. до 07.02.2021 г. общо са начислени 2 440,39 лв., както следва: а/ за периода до 11.11.2016 г. сумата от 1049,28 лв. в това число старо салдо 729,09 лв. – главница, главница за исковия период 242,76 лв. и лихва върху последната главница 77,43 лв. ; б/ за периода 13.12.2016 г. – 11.07.2019 г. общо 962,61 лв. в това число главница 857,46 лв. и лихви 105,15 лв.; в/за периода 08.07.2019 г. – 07.02.2021 г. – общо сумата от 639,57 лв. в това число 602,23 лв и лихва 37,34 лв.

Според заключението соченото от ответника, че има плащания отговаря на действителността и на дати 01.01.2021 г. и 08.02.2021 г. /т.е . преди завеждане на делото/ са заплатени общо 762,74 лв.

Въпреки че второто плащане е след прехвърляне на имота то страните не спорят, че плащанията са извършени в полза на ответника, за процесните задължения.

Ответникът не доказа да е посочил кои точно задължения погасява, поради което се прилага редът по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Ищецът обаче е погасил със сумата, в полза на ответника, задълженията падежирали след 08.07.2019 г., т.е. непогасените по давност вземания. Този начин на погасяване е в полза на ответника – потребител на услугите.

Така, със заплатените суми са погасени всички лихви за забава и част от главницата, като са останали претендираните 1 677,65 лева - главница / =2 440,39 лв. 762,74 лв./. Плащането е извършено и осчетоводено преди входиране на заявлението.

По този начин процесната сума, въпреки посоченото в заявлението, представлява дължимата главница преди 08.07.2019 г., т.е. погасените по давност суми, вкл. и старо салдо от 729,09 лв., за което ищецът не доказа да се отнася за 3 исковия период и да е дължимо, при условията на пълно и главно доказване.

Така, поради погасяване по давност на вземанията, станали изискуеми преди 08.07.2019 г., искът следва да бъде отхвърлен за исковата сума от 1 677,65 лева – главница за периода от 15.10.2015 г. до 07.07.2019 г. Претенциите на ищеца за периода 08.07.2019 г. – 07.02.2021 г. са също неоснователни като заплатени преди входиране на заявлението. Периодът 08.07.2019 г. – 07.02.2021 г. е включен в исковата претенция и се дължи произнасяне.

На ответника се дължат разноски от 450 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ********************* ЕИК

**********************, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес парк София № 1, сграда 2а, против Н. К. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******************************, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. / за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 677,65 лева - главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес: г****************, за период от 15.10.2015 г. до 07.02.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение о т 29.07.2022 г. по гр. д. № 37244/2022 г. по описа на СРС, 66 състав.

ОСЪЖДА ********************* ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление: гр. **************************, да заплати на основание чл.

78, ал. 3 ГПК на Н. К. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София,

******************************, сумата от 450 производство. лв. – разноски в настоящото

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4