Решение № 180 от 06.08.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. С., 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20264230100193 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЧСИ от частен съдебен С. В. К. срещу Д. И. С. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата в размер на 190.08 евро (сто и деветдесет евро и осем евроцента)/ 371.76 лева (триста седемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща незаплатени такси по изпълнително дело изп.д.

№********** по описа на ЧСИ С. К. с рег. № 809, съгласно ТТРЗЧСИ, дължими от длъжника Д. И. С. ЕГН: **********, за които са издадени сметки № 138368/30.07.2024г. и № 138369/30.07.2024г., съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ във връзка с чл.410, ал.1 от ГПК, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 11.07.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.07.2025 г. по ч. гр. д. № 544/2025 г. по описа на РС - Кубрат.

Ищецът твърди, че изпълнително дело № 20137350400960 по описа на ЧСИ Ивайло Илиев с рег. № 735 (изгубил правоспособност на осн. чл.31, ал.1, т.7 от ЗЧСИ) и район на действие ОС Габрово, било образувано въз основа на Акт по чл.106/107 от ДОПК № 1404 издаден на 06.03.2013г. от Община С. – МДТ, по молба на взискателя ОБЩИНА С. С ЕИК 000215889 с адрес гр. С., пл. Свобода 1, срещу длъжника Д. И. С.

ЕГН: **********, адрес: обл. Габрово, общ. С., гр. С., ул. „**********, което било преобразувано под № ********** по описа на ЧСИ С. К. с рег. № 809 и район на действие ВТОС. По изпълнителното дело на дата 09.10.2024г. била депозирана молба от взискателя Община С., за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като 1 длъжникът Д. И. С. ЕГН: ********** погасил изцяло задълженията по сметка на взискателя. Сочи се, че съгласно т.11 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по ТД № 2/2013г., ОСГТК: „Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Когато длъжникът не отговаря за тази такса, частният съдебен изпълнител може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от размера на таксата. Изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него.

Несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ.“ Излагат се съображения, че взискател по изпълнителното дело била Община С. и било образувано за събиране на „ПУБЛИЧНО ОБЩИНСКИ ВЗЕМАНИЯ“. Съгласно чл. 81 от ЗЧСИ Освобождаване от авансови такси (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.):

Дължимите авансови такси по изпълнението при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника. Предвид което по изпълнителното дело, нямало изискани и събирани от взискателя авансови такси, а всички били възложени в тежест на длъжника. На следващо място, по делото била депозирана молба от взискателя, с която уведомява ЧСИ С. К., че задълженията били погасени по сметка на кредитора, предвид което желае прекратяване на изпълнителното дело. В случая било налице изпълнително дело с изпълнителен титул който бил погасен и изрична молба от взискателя, който е нормативно освободен от задължението да заплаща такси по ТТРЗЧСИ. ЧСИ бил изправен пред обективната невъзможност да продължи изпълнението, предвид липсата на висящ изпълнителен титул, който да дава основание да продължи принудителното изпълнение, първо предвид факта че същото ще представлява “дисциплинарно нарушение“ съгласно цитираното тълкувателно решение и на второ място няма правно основание да откаже прекратяване на изпълнението предвид липса на висящ изпълнителен титул. Сочи, че съгласно чл. 433., ал.1, т.2 от ГПК (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 100 от 2019 г.) изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят е поискал това писмено. Съобразно чл.79, ал.3 от ЗЧСИ, за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. Като цитираната нормативна разпоредба не поставя ограничение спрямо коя страна от производството ЧСИ може да ангажира, като задължена за такси и да търси защита и събиране по реда на чл.410 от ГПК.

По цитираното изпълнително дело дължими такси по изпълнението били както следва: Такси на ЧСИ по т. 31 – 60.90 лв., т. 3 – 5 бр. Х 6 лв.,1 бр. Х 1.42 лв. т.4 – 4 бр.

Х 12лв., т.5 – 4 бр. Х 24 лв., т. 9 – 2 Х 18 лв., т. 11 – 1 бр. Х 60 лв., т. 26 – 1 бр. Х 39. 44 2 лв. по Тарифата към Закона за ЧСИ по изп.д. №20137350400960 по описа на ЧСИ Ивайло Илиев с рег.№735, преобразувано в изп.д. №********** по описа на ЧСИ С. К. с рег. № 809, съгласно чл. 79 от ЗЧСИ /Закон за частните съдебни изпълнители/ За незаплатени такси по изпълнително дело 1691/24г. по описа на ЧСИ С. К., съгласно ТТРЗЧСИ, дължими от длъжника Д. И. С. ЕГН: **********, адрес: обл. Габрово, общ.

С., гр. С., ул. „**********, са издадени сметки № 138368/30.07.2024г. и № 138369/30.07.2024г., съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ във връзка с чл.410, ал.1 от ГПК.

Издадените сметки били връчени на длъжника на дата 01.08.2024г., заедно със Сметка за размера на дълга с изх. № 21758/30.07.2024г.

При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Същевременно ищецът изрично е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства, ищецът е сторил разноски в общ размер от 433,16 евро, от които, 204,52 евро заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 21.86 евро заплатена държавна такса по ч.гр.д. №544/25 на РС Кубрат, 205 евро – заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство и 12,78 евро за заплатена държавна такса в исковото производство.

Горната сума следва да се присъди на ищеца.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЧСИ С. В. К., рег. № 809, ЕИК **********, с адрес: гр. В. Т., ул. ********** срещу Д. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. **********, иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЧСИ, че Д. И. С., ЕГН ********** дължи на ЧСИ С. В. К., рег. № 809, ЕИК **********, сумата в размер на 190.08 евро (сто и деветдесет евро и осем евроцента) евровата равностойност на 371.76 лева (триста седемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща незаплатени такси по изпълнително дело изп.д.

№********** по описа на ЧСИ С. К. с рег. № 809, съгласно ТТРЗЧСИ, дължими от длъжника Д. И. С. ЕГН: **********, за които са издадени сметки № 138368/30.07.2024г. и № 138369/30.07.2024г., съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ във връзка с чл.410, ал.1 от ГПК, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 11.07.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.07.2025 г. по ч. гр. д. № 544/2025 г. по описа на РС - Кубрат.

ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ********** на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ЧСИ С. В. К., рег. № 809, ЕИК **********, с адрес: гр.

В. Т., ул. **********, сумата в размер на 433,16 евро /четиристотин тридесет и три евро и 16 цента/, представляваща разноски в исковото и в заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Габрово в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4